Решение № 1570 от 11.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1570 гр. Пазарджик, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220101218 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е охранително с характер на спорна съдебна администрация на гражданските отношения. Образувано е по молба на Й. С.

Т. с ЕГН ********** от с. ** в която твърди, че с ответника Е. А. Ф. с ЕГН ********** от гр. П** са родители на детето С. Й. Т. с ЕГН **********, роден на ** г. Твърди, че бракът между страните е прекратен с развод, съгласно решение №414 от 19.04.2023 г. постановено в производство за развод по взаимно съгласие по гр. д. №36/2023г. на РС - Пазарджик. Твърди, че съгласно утвърденото от съда споразумение на съпрузите по чл.51 СК родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим за лични отношения и същият дължи месечна издръжка на детето в размер на 300 лв.

Молителят твърди, че след утвърждаването на споразумението са настъпили обстоятелства, които налагат промяна на мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима за личните отношения и издръжката на детето. Подържа, че майката е установила връзка с друг мъж, когото детето не одобрява и в чието обкръжение не иска да живее. За това в края на 2023 г. то се е преместило при баща си в с. **, където обитава самостоятелна жилищна сграда. В друга жилищна сграда, разположена в непосредствена близост, бащата живее на семейни начала с друга жена, към 1 която детето изпитва симпатии и двамата се разбират. Твърди, че новото положение съответства по-добре на желанието и на интересите на детето, тъй като при майката синът им бил неконтролируем и често отсъствал от училище.

Иска от съда да измени постановените по-рано мерки, като му предостави упражняването на родителските права, детето да живее при него, да определи режим на лични отношения между детето и майката и да я осъди да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът Е. А. Ф. не оспорва, че с молителя са бивши съпрузи и родители на детето С. Й. Т., както и че съгласно постановените при развода мерки тя упражнява родителските права и детето живее при нея в гр.

Пазарджик. Признава, че от края на 2023 г. детето преспива при бащата, но през деня пребивава в жилището на майката. Споделя, че известно време преди това С. започнал да се държи грубо с нея, да повишава тон и да използва цинизми, когато го критикувала, че не се старае в училище и често прави вкъщи шумни събирания с приятели. Счита, че това негово поведение е инспирирано от бащата, който руши нейния родителски авторитет пред детето. Оспорва молбата и твърди, че не е налице промяна на обстоятелствата, при които брачният съд е определил родителските мерки. Иска от съда да отхвърли молбата, тъй като промяната не е в интерес на детето.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Пазарджик е представила социален доклад, в който изразява становище, че спорът следва да се разреши в интерес на детето.

Районният съд въз основа на събраните по делото доказателства и на закона прие от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.59, ал.9 СК постановените от съда мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата могат да се изменят при промяна на обстоятелствата по молба на единия от родителите, на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно. Съдът е длъжен да реши спора като следи служебно за интересите на децата във възможно най-голяма степен. В рамките на това спорно съдебно охранително производство служебното начало има значителен превес над диспозитивното, защото съдът е длъжен да изследва всички факти от значение за издаване на искания охранителен акт. Затова той може по своя инициатива 2 да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от страните, независимо дали са новонастъпили.

Между страните няма спор, установява се и от писмените доказателства /удостоверение за раждане и съдебно решение от 19.04.2023г. по гр. д.

№36/2023г. на РС - Пазарджик/, че страните по делото са родители на детето С. Й. Т., родено на ** г. Бракът между родителите е прекратен на 19.04.2023г. с решение за развод по взаимно съгласие, с което е утвърдено и споразумението по чл.51 СК на съпрузите. Въз основа на същото съдът е предоставил упражняването на родителските права на майката, на бащата е определен режим за лични отношения с детето и същият е задължен да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300лв.

При изслушването на родителите на основание чл.59, ал.6 СК бащата е заявил, че в интерес на детето е то да живее при него, тъй като за разлика от майката той може да упражнява по-строг родителски контрол. Такова било и желанието на детето. Майката признава, че детето се държи грубо и неуважително с нея, често я лъже, избухва и се заканва, че ще я изгони от жилището. Веднъж дори си позволило да приложи физическа сила спрямо нея, притискайки я до стената докато размахва пред лицето и жива змия – домашен любимец, знаейки че тя се страхува от нея. Освен това се противопоставя на връзката й с друг мъж, с когото опитва да създаде приятелски отношения. Твърди, че по тази причина тя е прекратила връзката си с този мъж.

При изслушването на детето по реда на чл.15 ЗЗДт, то е заявило, че иска да живее при баща си в с. ** и от известно време преимуществено е там.

Категорично е против връзката на майка му с друг мъж, но няма против връзката на баща му с жената, с която живее в имота в с. **. Твърди, че има повече доверие на баща си.

От показанията на св. ** С. се установява, че същата живее на семейни начала с молителя Й. Т.. От края на месец декември, 2023 г. при тях се е преместил да живее и сина му С.. Детето споделило, че не му е приятно майка му да го запознава с приятеля си. Когато тя решила да го покани на гости в дома им С. се обадил на баща си и поискал да го вземе при себе си в с. **.

Същата ситуация се повторила още няколко пъти, докато накрая С. поискал да се премести за постоянно при тях в с.**. Настанили го в малка къща в двора 3 по негово желание. В основната къща идвал, за да се храни с останалите членове на домакинството.

От показанията на св. ** Ф. се установява, че тя е майка на ответника Е.

Ф.. Твърди, че внукът й С. ограничавал майка си кого да води в тяхното жилище – апартамент в гр. Пазарджик. Казвал, че апартаментът е негов и той ще решава кой да идва там. Не бил съгласен тя да си има приятел. От есента на 2023 г. С. започнал да намеква, че ще отиде да живее при баща си в с. **.

Твърдял, че там се чувства по-добре. Преместил се при него в края на същата година. Нощувал при баща си, а през деня стоял в апартамента при майка си.

След като започнало делото тя се разделила с приятеля си, за да угоди на сина си.

От показанията на св. ** се установява, че той е колега на молителя Й. Т. и е съсед на ответника Е. Ф. - живее в апартамента под тях. Твърди, че С. много често /по няколко пъти в седмицата/ се събира с приятели в апартамента по всяко време на денонощието, вдигат шум и употребяват алкохол. Налагало се съседите да викат полиция. Всички съседи разговаряли с майката на детето да вземе мерки, но тя казвала, че не може да се справи с проблема.

От показанията на св. ** се установява, че С. е против връзката на майка му с нейния приятел и не иска той да идва в дома им. При вида на последния в апартамента детето избухало и започнало да се държи грубо с майка си и да я обижда. Заради неодобрението на детето тя прекратила връзката си с този човек. От този момент отношенията между нея и С. започнали да се подобряват и през м. май, 2024 г. той се върнал да живее при майка си.

При повторното изслушване на детето С. същият е заявил, че известно време е живял при майка си, защото е претърпял операция на крака, но после отново се е преместил при баща си.

От заключението на изготвената съдебна психологична експертиза се установява, че и двамата родители имат добър родителски капацитет, но бащата е склонен безкритично да задоволява желанията на детето, което не е добре за неговото възпитание, тъй като не развиват у него самодисциплина и чувство на отговорност. Освен това, докато родителите са живели заедно детето е ставало чест свидетел и е възприело за нормално грубото отношение на бащата към майката, каквото отношение към нея то демонстрира в момента. След развода детето е въвлечено от бащата в конфликта между 4 родителите чрез манипулативни реакции и внушения спрямо личността на майката, като по този начин бащата директно е проектирал своето негативно отношение към нея в съзнанието на детето. В резултат на това е разрушена добрата връзка между родителите и от там е засегната адекватната и съразмерна емоционална потребност на детето от пълноценно общуване с тях.

Вещото лице е констатирало тежко натоварване на неговата психика под въздействието на изключителната враждебност между родителите, на която многократно е бил свидетел.

От приетия по делото социален доклад на Агенцията за социално подпомагане се установява, че от м. декември, 2023 г. С. живее при баща си в с. ** заедно с неговата приятелка и нейната дъщеря. Изградил е прилични отношения с тях. Редовно общува с майка си Е. Ф. и често й гостува с преспиване.

При така установените обстоятелства съдът счита, че е налице основание за изменение на родителските мерки, определени от брачния съд с решението по допускане на развода. Обстоятелствата, при които същите са определени са се изменили съществено. На първо място детето е започнало да се държи неуважително, да обижда, да се заканва и да проявява агресия към майка си, която е физически по-слаба от него и при евентуална ескалация на насилието не би могла да се противопостави, да го респектира и дори да се защити, още повече като се имат предвид данните по делото, че нейния родителски авторитет е компрометиран. Вярно е, че в голяма степен това се дължи на поведението на бащата, който е насадил в съзнанието на детето един негативен образ на майката и е разрушил доверието между тях. От значение също така е желанието на детето да се премести при своя баща, както и факта, че от края на 2023 г. то преимуществено живее при него. Принудителното задържане на детето при майката няма да доведе до възстановяването на тяхната пълноценна връзка. Това е труден процес, изискващ участието на двамата родители и детето, както и провеждането на психологична терапия – според заключението на СПЕ.

Ето на основание чл.59, ал.9 СК следва да се изменян постановените порано мерки, като упражняването на родителските права се предостави на бащата, а детето да живее при него. На майката следва да се определи режим налични отношения, тъй като безспорно тя също трябва да осъществява 5 контакти с него. Съобразявайки данните по делото и съдебната практика съдът счита за подходящ режим на лични отношения, при който майката ще може вижда и взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, един месец през лятната ваканция и по 5 дни през пролетната и зимната ваканция, както и за 3 часа на рождения му ден.

На основание чл.143, ал.2 СК майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето. С оглед възрастта и нуждите на детето съдът счита, че за месечната му издръжка са необходими 600лв., от които майката следва да заплаща 350 лв., тъй като бащата ще полага непосредствените грижи. Издръжката ще се заплаща от влизане на решението в сила, тъй като до тогава действат родителските мерки, определени от брачния съд, съгласно които майката упражнява родителските плава, а бащата дължи издръжка. Ако съдът постанови майката да заплаща издръжката от по-ранен момент ще се стигне до положение при което тя едновременно упражнява родителските права и дължи издръжка на детето, което същевременно има право и на издръжката от бащата, присъдена от брачния съд, което е недопустимо.