Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 367 от 10.06.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1052/2026
Вид
Решение № 367
Подписан
10.06.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Ямбол, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.ова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.ова Гражданско дело № 20262330101052 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от Е. Ж. А. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на И. Е. С.- зет на ищцата.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се твърди да е извършен твърдения на домашно насилие. Посочва се, че ищцата живее заедно с дъщеря си, като последната и ответника са в процес на развод. Ответникът постоянно идвал в дома им, влизал по всяко време и заплашвал, че ще ги запали и изсели от селото На 19.05.2026 год. бил отново агресивен, посегнал на мъжа й, псувал ги. Претендира се за издаване на заповед за незабавна защита, т.к. ищцата се страхува за здравето и живота си.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молбата се поддържа от ищцата.

Ответникът, редовно уведомен, се явява лично и не оспорва претенцията.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 19.05.2026 г. , пред родово и местно компетентен съд.

От изготвените справки за съдимост на страните се установява, че ищцата не е осъждана, а ответникът е осъждан неколкократно. Приети са и удостоверения за родствени връзки, справка за налагани мерки по реда на ЗЗДН и справка от ДКЦ 1 – гр. Я..

1

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от изброените действия, извършвани върху друго лице в присъствие на дете.

В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителката психическо и емоционално насилие, по начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита. От своя страна ответникът, въпреки предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал никакви доказателства в процеса, оборващи съдържанието на декларацията.

При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителката. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 за срок от дванадесет месеца , при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл. 5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, упоритостта и дързостта в поведението на ответника. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от 2

ЗЗДН, Ямболският районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на Е. Ж. А., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на И. Е. С., ЕГН ********** , КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА И. Е. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. Ж. А..

ЗАБРАНЯВА на И. Е. С. да приближава Е. Ж. А., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м., за срок от дванадесет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на 20.05.2026 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.

ОСЪЖДА И. Е. С., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на

Ямболския районен съд в размер на 12, 78 евро.

Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.

Да се издаде заповед за защита.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава И. Е. С., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Т..

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок , считано от 10.06.2026 год.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3