Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2219 от 09.06.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17078/2019
Вид
Решение № 2219
Подписан
09.06.2020
В сила
09.11.2020
Състав
МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи

Р Е Ш Е Н И Е

№2219/9.6.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №17078 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от К.К.И., ЕГН ********** *** срещу ********** с административен адрес гр. София, бул. А.Л.№1, представлявана от Х.Т.в качеството му на Директор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1490,59 лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 201,34 часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1408 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 208,82 лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск) – мораторна лихва за периода 21.10.2016г.-21.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че през периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при ************** – гр. София.Ищецът е със статут на държавен служител.

Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е

1.143. За процесния период ищецът е положил 1408 часа нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1609,34 часа.

Т.е. разликата от 201,34 часа следва да бъде допълнително заплатен. Размерът е 1248,33 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Предявените искове се оспорват по основание и размер. Намира ЗМВР за специален закон по отношение действието на другите закони, който регламентира включително и служебните правоотношения между на служителите. Намира Наредба за структурата и организацията на работната заплата (издадена на база КТ) за неприложим акт, доколкото за служителите на МВР е издаден акт, по силата на законова делегация от министъра на вътрешните работи, при което не е налице празнота в закона, което да предпостави приложение на цитирания нормативен акт.

Сочат, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорват часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при *************

Депозирано е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза изготвено от в.л. Д.П., от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 21.10.2016г.-30.09.2019г., възлизат на 1495 часа, като на ищеца са заплатени 373,50 лева или от по 0,25 лева на час.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1712 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 217 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 217 часа не е изплащан на ищеца за периода 21.10.2016г. – 30.09.2019г. Общата сума за посочените 217 часа извънреден труд за периода 21.10.2016г.-30.09.2019г. възлиза на 1490,59 лева, а размера на мораторната лихва за забава възлиза на 208,82 лева.

Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема длъжността „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при ****************

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от