Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 491 от 14.11.2025, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 1128/2024
Вид
Решение № 491
Подписан
14.11.2025
Състав
Ели Асенова Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пещера, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240101128 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.

Г. П., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ж.к. „Тракия" бл. 13, вх. „Б", ет. 5, ап.

17, Р. Г. М., ЕГН: **********, от гр. Пещера, ул. „******" № 27А, И. П. Г., ЕГН: **********, от гр. Батак, ***, Н. П. Г., ЕГН: **********, от гр. Ракитово, ул. „*****" № 7, и четиримата чрез адв. В. И. от АК Пазарджик, против Н. Б. Г. от гр. София, жф.к. „Западен парк", бл. 5, вх. „Б", ап. 14, Д. Г. М. от гр. Брезник, ***, Д. Г. Г. от гр. Батак, ул.„А."№ 170, М. Н. С. от гр. Батак, ***, З. Н. С. от гр. Батак, ул. „******" № 7а, Б. С. Г. от гр. Батак, ***, Д. С. В. от гр. Айтос, ***а, Н. Т. Б. от гр. Димитровград, ***, ет. 3, ап. 6, М. П. Г. от гр.

Батак, ***, Д. Г. Г. от гр. Батак, ***, Д. А. Г. от гр. Батак, ***, Д. А. К. от гр. Велинград, ***, П. Г. Г. от гр. Батак, ***, А. И. Г. от гр. Батак, ***, С. И. В. от гр. Батак, ул.

„Г. Б." № 6, и Б. П. Д. от гр. Пловдив, ж.к. „Тракия", *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, одобрени със заповед № РД-18-10/12.04.2011 год. от изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на имота гр. Батак, местност „Куилето", с площ от 4796 /четири хиляди седемстотин деветдесет и шест/ кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, категория на земята - 8, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 004074, при съседи: ***, ***, 1

***, ***; 2) Поземлен имот с идентификатор *** по

КККР на гр. Батак, одобрени със заповед № РД-18-10/12.04.2011 год. от изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на имота гр. Батак, местност „Куилето", с площ от 2716 /две хиляди седемстотин и шестнадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, категория на земята - 8, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 004128, при съседи: ***, ***, ***.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците са наследници на П. Г. Г., починал на 09.03.1953 г., бивш жител на гр. Батак, който след смъртта си им е оставил в наследство процесните недвижими имоти.

Сочат, че с Решение по гр. д. № 325/2007 г. на Районен съд – Пещера е признато на възстановяване правото на собственост на ливада с площ от 11.2 /единадесет декара и два ара/, находяща се в местността „Пъпанова къшла", понастоящем „Коилето", както и ливада с площ от 3 /три/ декара в местността „Пъпанова къшла", понастоящем „Коилето", при описани в решението съседи.

Допълват, че „Пъпанова къшла" и „Коилето" са една и съща местност, но имената на местностите са различни в Костандово и Батак, като по КВС на землището на Костандово „Пъпанова къшла" е идентична с „Коилето" по КВС на гр. Батак.

Излагат твърдения, че към момента на влизане в ТКЗС общият наследодател на страните П. Г. Г. вече е бил починал, но тъй като наследодателят на ищците - И. П. Г. е починал преди баща си, имотите са внесени в ТКЗС от съпругата му Н. Г. Г. и техните деца М. П.а и П. Г.. Сочат, че другите наследници на П. Г. са участвали в ТКЗС със свои имоти, предмет на предварително постигната доброволна делба между тях и впоследствие възстановени от Поземлена комисия – Батак.

Поддържат, че на основание на решението на PC - Пещера Поземлена комисия - Батак с решение № 2396/09.06.2009 год. възстановява собствеността на тези имоти на общия наследодетел П. Г. Г., но впоследствие издава две решения със същия номер, с които възстановява ливада с площ от 4.796 дка и ливада с площ от 2.717 дка в същата местност, при значително редуцирана площ.

Ищците твърдят, че владеят процесните недвижими имоти от 1993 г., още преди да бъдат възстановени от ОСЗ – Батак. Сочат, че в началото са ги давали за косене на техни познати от Костандово, като в единия имот има фургон, който стои от около пет години и се ползва и към настоящия момент.

Сочат, че не могат да се снабдят с нотариален акт за собственост, поради което за тях е налице правен интерес от предявяване на иска.

По изложените съображения молят съда да уважи предявения иск и да ги признае за собственици на процесните имоти. Ангажират писмени 2 доказателства и правят доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д. Г. М., Д. Г. Г., М. Н. С., З. Н. С. и Б. П. Д., чрез адв. Т. К. от АК - Пловдив, в който твърдят, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Твърдят, че и те са собственици на процесните два имота, които са наследили от общия на страните наследодател П. Г. Г.. Допълват, че от момента на издаване на решенията на ПК – Батак и до ден днешен имотите са владени от техните наследодатели, а след тяхната смърт от тях.

Оспорват изложеното в исковата молба твърдение, че между наследниците на П. Г. е имало предварителна уговорка за постигната доброволна делба между тях. Сочат, че те не знаят за такава уговорка, нито някои от техните наследодатели им е споделял за наличието й. Поддържат, че многократно са посещавали процесните имоти и са запознати с кои имоти граничат. Твърдят, че в годините са предоставили тези имоти за косене, за да не пустеят, както и че след смъртта на техните наследодатели са ги посещавали и наглеждали ежегодно.

Възразяват срещу твърдението на ищците, че владеят имотите от 1993 г., както и че са ги предоставяли за косене на хора от Костандово.

Противопоставят се на твърдението в исковата молба, че в единия от имотите от пет години има поставен фургон, като заявяват, че в нито един от двата имота няма фургон.

Излагат още, че процесните имоти никога не са били само на наследниците на И. П. Г., а са владени като съсобствени между всички наследници на общия наследодател П. Г. Г..

По изложените съображения молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски. Не се противопоставят на доказателствените искания, направени в исковата молба, формулират свои доказателствени искания. Молят съда да конституира като страна по делото Д. Н. Ганин – син на починалата М. Д. Г..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. Б. Г., която заявява, че не оспорва предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. Т. Б., която заявява, че предявеният иск е допустим и основателен. На основание чл. 237 от ГПК прави признание на иска, като признава всички твърдения в обстоятелствената част. Моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Б. С. Г., Д. С. В., М. П. Г., Д. Г. Г., Д. А. Г., Д. А. К., П. Г. Г., А. И.

Г. и С. И. В..

В хода на връчване на преписи от исковата молба и приложенията е установено, че ответницата М. Д. Г. е починала преди предявяване на 3 процесния иск, поради което производството, заведено срещу нея, е прекратено с влязло в законна сила Определение № 72/19.02.2025 г.

С Определение № 114/13.03.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на ищците за конституиране на мястото на починалата ответница М.

Г. на нейния наследник по закон – Д. Н. Ганин, тъй като ответницата е починала преди завеждане на исковата молба в съда, поради което не са били налице предпоставките по чл. 227 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, се представляват от упълномощения от тях процесуален представител – адв. В.

И., който поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна. В депозирани по делото писмени бележки пълномощникът акцентира върху това, че решението, с което е възстановена собствеността върху процесните имоти е въз основа на производство, водено от ищците Д. П. и Р. М., които единствени са проявили инициатива за възстановяването им във връзка, с което са разходвали средства. Сочи, че от показанията на свидетелите на ищците категорично се установява, че в един от имотите е имало поставен фургон. В подкрепа на становището си за основателност на исковата претенция пълномощникът сочи, че по-голямата част от ответниците са заявили, че не оспорват иска, въпреки оспорването на автентичността на част от техните изявления.

В открито съдебно заседание ответниците Д. Г. М., Д. Г. Г., М. Н. С., З.

Н. С. и Б. П. Д., редовно призовани, се представляват от пълномощника адв. Т.

К.-Д., която в хода на съдебното следствие ангажира доказателства. По същество оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му, претендира разноски. В представени писмени бележки по делото сочи, че показанията на свидетелите на ищците са противоречиви и неясни и от същите не се установява наличието на твърдяното от тях владение. На следващо място акцентира, че от показанията на свидетелите на ответниците се установява, че ответницата М.на С. и съпругът й са косили процесните имоти и са ги посещавали редовно.

От името на ответниците Б. С. Г. и Д. С. В. са депозирани писмени изявления с нотариална заверка на подписите, с които оспорват представените по делото от тяхно име молби, с които признават иска. И двете заявяват, че не признават предявения срещу тях иск, тъй като са съсобственици по наследство на процесните имоти, като сочат, че са били въведени в заблуждение от Светла П.а – съпруга на ищеца Д. П., че ако подпишат представените им листове, щели да спечелят делото, нищо нямало да се промени и те щели да продължат да бъдат съсобственици на процесните имоти.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

4

Не се спори между страните, а и от приложеното по делото Решение № 2396/13.01.2011 г., издадено от Общинска служба по земеделие – Пещера, на наследниците на П. Г. Г., бивш жител на гр. Батак, е възстановена: ливада с площ от 4,796 дка, осма категория, местност Куилето, имот № 004074 по картата на землището, при граници: № 004138 – ливада на насл. на П. А.

Чаушева; № 004079 – ливада на насл. на Т. Г. П.; № 004093 – ливада на насл. на П. Г. П..

Не се спори между страните, а и от приложеното по делото Решение № 2396/20.09.2010 г., издадено от Общинска служба по земеделие – Пещера, на наследниците на П. Г. Г., бивш жител на гр. Батак, е възстановена: ливада с площ от 2,717 дка, осма категория, местност Куилето, имот № 004128 по картата на землището, при граници: № 004127 – ливада на насл. на Д. П.

Чаушев; № 004136 – ливада на Любен Димитров Ванчев; землищна граница.

От приложената по делото скица на поземлен имот № 15-116575402.11.2023 г., издадена от СГКК – Пазарджик, се установява, че по сега действащия регулационен план на гр. Батак, ливада № 004074 представлява: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Батак, одобрени със заповед № РД-18-10/12.04.2011 год. от изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на имота гр. Батак, местност „Куилето", с площ от 4796 /четири хиляди седемстотин деветдесет и шест/ кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване ливада, категория на земята - 8, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 004074, при съседи: ***, ***, ***,

***.

От приложената по делото скица на поземлен имот № 15-116575702.11.2023 г., издадена от СГКК – Пазарджик, се установява, че по сега действащия регулационен план на гр. Батак, ливада № 004128 представлява: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Батак, одобрени със заповед № РД-18-10/12.04.2011 год. от изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот - няма данни за изменение, с адрес на имота гр. Батак, местност „Куилето", с площ от 2716 /две хиляди седемстотин и шестнадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, категория на земята - 8, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 004128, при съседи: ***, ***, ***.