Решение № 889 от 13.10.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Сливен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100525 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Г. П. Е. срещу „Милков-Маркет“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че работи като механик в собствен автосервиз в гр.

Сливен, местност „..................“ № ................... На 04.11.2025 г. в двора на сервиза били оставени за ремонт седем автомобила: .................., .................., .................., .................., .................., .................. и ...................

В съседство, в поземлен имот с идентификатор ***, при изграждане на промишлена сграда се извършвало боядисване на металните конструкции. За сградите на ответното дружество било учредено право на строеж с нотариален акт, вписан под № 191, том XII, дело № 2056/2024 г. на Служба по вписванията - Сливен. Вследствие на боядисването автомобилите били напръскани с капчици боя. Ищецът уведомил управителя на ответното дружество и предложил да съдейства за почистването им, като посочил ориентировъчна цена между 200 лв. и 230 лв. за автомобил.

Управителят първоначално се съгласил да поеме почистването, но впоследствие отказал. Ищецът заплатил общо 1460 лв. за отстраняване на 1 боята, за които претендира обезщетение от 746,48 евро. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи тази сума като обезщетение за имуществени вреди от извършените на 04.11.2025 г. строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който оспорва иска изцяло, както по основание, така и по размер. Прави възражение за нередовност на исковата молба поради недостатъчна конкретизация на местоположението на автомобилите, щетите по всеки от тях и начина на отстраняването им. Посочва, че срещу автосервиза на ищеца се намира нЕ. имот с новоизграждащо се метално хале, боядисано в края на 2025 г. с грунд и бяла боя. Оспорва при боядисването да са причинени твърдените вреди. Излага, че сервизът се намира на повече от 90 м северно от халето, а между двата обекта преминава пътят Сливен - Карандила и са разположени сгради, дървета и храсти. Счита, че предвид разстоянието, препятствията и направлението на ветровете е невъзможно боята да достигне автомобилите в сервиза. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от своя пълномощник адв.

С. Р., чрез който поддържа иска, моли същият да бъде уважен и претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и иска намаляването му до 250 евро.

Ответното дружество се представлява от своя пълномощник адв. Д. П., чрез който поддържа отговора, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и претендира направените по делото разноски.

В предоставения от съда срок са депозирани писмени защити, в които страните излагат доводи по съществото на спора.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът 2

„Милков-Маркет“ ЕООД дължи на ищеца Г. П. Е. сумата от 746,48 евро, претендирана за разход от 1460 лв. и представляваща обезщетение за имуществени вреди от напръскване с боя на посочените седем автомобила при извършване на строително-монтажни работи на 04.11.2025 г. в поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

За вземането е издадена Заповед № 1509 от 16.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2142/2025 г., с пълен номер 20251440102142, по описа на Районен съд - Козлодуй. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 148 от 09.01.2026 г. пред Районен съд - Козлодуй.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен и недоказан.

С доклада по делото съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправното деяние, причинната връзка с настъпилите имуществени вреди и размера на претендираното обезщетение.

Дадени са и указания за доказване на нанесените щети, начина на отстраняването им и заплащането на съответните разходи.

От приетия нотариален акт се установява, че в полза на ответното дружество е учредено право на строеж в поземлен имот с идентификатор *** за изграждане на търговска сграда и склад за строителни материали. Ответникът не оспорва извършването на боядисване с грунд и бяла боя на металното хале в този имот, но оспорва връзката на тези дейности със замърсяването на автомобилите.

От показанията на свид. М.К.Д. се установява, че през ноември 2025 г. е извършил почистване на седем автомобила, замърсени с бели капчици боя.

Свидетелят описва обработка с водна шкурка, последвана от машинно полиране и пастиране, почистване на гумените уплътнения с разредител и отстраняване на боята от стъклата. По нЕ.ите възприятия пръските били по почти цялата външна повърхност на автомобилите, като в долната част на вратите били по-малко. Заявява, че е получил от Г. Е. сумата от 1460 лв. за почистването, платена в средата на ноември. Видял е в предходните дни 3 боядисване с пистолети на сградата на ответника на височина около 10 м. Не е присъствал непосредствено до автомобилите при пръскането и не е наблюдавал попадане на боя от строежа върху тях. Когато установили пръските, работниците на обекта не пръскали. Свидетелят описва един автомобил на пътя, друг в двора на къщата на ищеца и останалите в двора на сервиза. Според нЕ.ата приблизителна преценка разстоянието до строежа било 30-40 м, най-много 50 м, а между обектите имало едноетажна къща и ограда.

Съдът кредитира показанията на свид. Д. относно лично възприетото замърсяване, извършеното от него почистване и полученото възнаграждение.

Плащането се установява от изричното потвърждение на самия получател на сумата. Обсъдената в съдебно заседание неточност в датата на приходния касов ордер не опровергава тези непосредствени свидетелски възприятия.

Категоричното убеждение на свидетеля, че боята е от строежа на ответника, обаче не се основава на лично наблюдение на самото пренасяне и отлагане на частиците върху автомобилите, а на съпоставянето на боядисването и установеното впоследствие замърсяване. Свидетелят съобщава и за разговор с работник на обекта, който заявил, че нЕ.ият автомобил също е напръскан.

Това производно сведение подкрепя наличието на замърсяване в района, но не установява само по себе си произхода на пръските върху конкретните седем автомобила.

От показанията на свид. Ж.С.У. се установява, че е посетил ищеца в събота, когато свид. Д. почиствал автомобили пред сервиза. Видял е автомобили с бели пръски и е наблюдавал при преминаване по улицата боядисване на обекта на ответника. Посочва, че почистването обхванало шестседем автомобила, а в района били замърсени и други автомобили.

Свидетелят не е огледал всеки от процесните автомобили поотделно и не е видял боята от строежа да достига до тях. Изрично пояснява, че произходът на пръските от обекта на ответника е нЕ.о предположение. Описва сервиза северно от обекта на приблизително 40-45 м и едноетажна къща между тях.

Съдът кредитира показанията му за лично възприетите обстоятелства, но не приема предположението му за източника на боята за непосредствено установяване на механизма на увреждането.

От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза 4 се установява, че при възприетите за целите на оценката вид и обхват на замърсяването щетите се изразяват в повърхностно замърсяване с капчици боя на външните лаково-бояджийски повърхности, стъклата и гумените уплътнения. Възстановяването изисква специализирано почистване, полиране и пастиране на купето, отделно почистване на стъклата и уплътненията и измиване. Не се налагало подмяна на части или пребоядисване. Разчетната стойност за един автомобил е 104,20 евро с ДДС, от които 55 евро за материали и 49,20 евро за труд. Общата стойност за седемте автомобила е 729,40 евро с ДДС. Вещото лице изрично посочва, че не е извършвало непосредствен оглед на автомобилите в състоянието им след замърсяването, поради което оценката е изготвена въз основа на данните по делото и не представлява самостоятелна техническа констатация на действителните щети по всеки автомобил.

Въз основа на проучване чрез Google Maps вещото лице е определило минимално разстояние около 100 м между сградата на ответника и двора на сервиза. Между двата обекта са разположени едноетажни постройки и дървета, представляващи частични прегради за разпространяването на частиците в приземния въздушен слой. От техническа гледна точка е възможно при боядисване чрез разпръскване, особено на височина, фини частици боя да бъдат пренесени на такова разстояние. Реализирането на механизма зависи от начина и височината на боядисване, размера на капчиците, направлението и скоростта на въздушните течения и разположението на препятствията. Писменото заключение, изготвено преди представянето на метеорологичната справка, установява техническа възможност, но не и че конкретното замърсяване е настъпило именно по този механизъм и от този източник.

От приетото удостоверение на Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив, Метеорологична обсерватория - Сливен, от 21.08.2026 г. се установява, че на 04.11.2025 г. е регистриран вятър от северозапад с максимална скорост 9 м/с. Данните са от Синоптична станция Сливен, посочена като представителна за района. Удостоверението не съдържа почасови данни, нито измерване на въздушните потоци между конкретните сгради в момента на боядисването.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е обсъдило 5 удостоверението и е пояснило, че то не отчита пулсациите на вятъра и турбулентното движение при среща на потока с препятствия. Предвид малката маса на частиците пренасянето им на по-голямо разстояние е възможно, но при липсата на оглед и фотоматериали не може да се даде категоричен отговор за конкретното събитие. На въпрос на съда вещото лице е посочило, че удостовереното направление на въздушните потоци е обратно на направлението от сградата към сервиза и предполага разпрашаване в обратна посока при изключване на локални отклонения от препятствия и течения.

Съдът възприема заключението като компетентно изготвено в пределите на наличните данни и направените от експерта изрични уговорки.

Съобразно чл. 202 ГПК то се обсъжда заедно с останалите доказателства.

Експертизата не установява абсолютна физическа невъзможност за достигане на боята до автомобилите, но не установява и действително осъществяване на такъв пренос на 04.11.2025 г. Удостоверението на НИМХ не изключва всяко локално изменение на въздушните потоци, но подобно изменение с необходимото направление и продължителност не е установено по делото.

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД предполага кумулативното наличие на пет елемента: деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; вина на причинителя.

За ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо още вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод нейното изпълнение. Вината на непосредствения причинител се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тази презумпция не обхваща останалите елементи и не освобождава ищеца от доказване на причинната връзка.