Разпореждане № 4442 от 24.07.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Частно гражданско дело 3447/2026
- Вид
- Разпореждане № 4442
- Подписан
- 24.07.2026
- Състав
- АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4442 гр. Монтана, 24.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630103447 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
*** ЕАД, *** Седалище / адрес на управление:*** (***) е подал заявление срещу неизправен Длъжник В. М. А., ЕГН ********** за заплащане на суми:
Главница 244.25 EUR Законна лихва: 16.07.2026 г.;
Договорна лихва 16.80 EUR от 11.05.2021 г. - 21.07.2025 г.
Законна лихва 102.58 EUR Начислената законна лихва се начислява върху главницата, като се начислява за всеки ден просрочие съгласно действащия към датата на просрочието лихвен процент за забава.
В заявлението се сочи следното: Следва да бъде отбелязано, че длъжникът е направил плащания преди цесията в общ размер на 2105 лв./ 1 076,27 €, които са обслужили задължението му по пера както следва: - Платена главница – 722,29 лв./ 369,30 € - Платена договорна лихва – 171,19 лв./ 87,53 € - Платена законна лихва– 0 лв./ 0 € -Платени такси - 480 лв./ 245,42 € -Платени пакети (допълнителни доброволни действия) - 731,52 лв./ 374,02 € (Платени пакети (допълнителни доброволни действия) включват: Бързо разглеждане /произтичащо от раздел IVчл.9 ал.1 Договора за кредит/, Динамично плащане /произтичащо от раздел IV чл.9 ал.2 от Договора за кредит/ и Разходи, представляващи разходи за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VI чл.12 от Договора за кредит.)
На 11.05.2021 г. между В. М. А., от една страна, в качеството на кредитополучател, и „***“ООД, в качеството на кредитодател, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът „***“ ООДе предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 1200 лв./ 613,55 €.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 11 бр. анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 220,36 лв./112,67 €.
1
Първата падежна дата по договора е била 15.06.2021 г.Последната вноска е била уговорена за 15.04.2022 г. Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.
На дата 21.07.2025 г. между „***“ ООД и „***“ ЕАД (настоящо наименование „***“ ЕАД) е сключен Договор за цесия, по силата на който „***“ ООД /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „***“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „***“ ООД прехвърля на цесионера „***“ ЕАД (настоящо наименование „***“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от 21.07.2025 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит№ ***, сключен между В. М. А. и „***“ ООД. С пълномощно от 22.07.2025 г. предишният кредитор /цедентът/ „***“ ООД е упълномощил „***" ЕАД (настоящо наименование „***“ ЕАД), ЕИК ***, да уведоми от името на „***“ ООД всички длъжници по вземания на „***“ ООД, които „***“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 21.07.2025 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „***“ ООД, чрез пълномощника си „***“ ЕАД (настоящо наименование „***“ ЕАД), е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника В. М. А., чрез препоръчана поща с обратна разписка.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, 2 т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите , поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.
Самият заявител е посочил какъв е размера на плащанията, направени от длъжника, които даже надхвърлят чистата сума, получена от него по повод начислените и удържани суми.
Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд).
По отношение на таксите и разходите за извънсъдебно събиране на вземания, към които е отнасяно плащане по Тарифата, според която в случай на забава или неизпълнение на задължението по настоящия договор, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията, уговорката за тяхното заплащане противоречи на нормата на чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК , според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК , приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е 3 недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т. е само онова, което реално е получил по договора съгласно чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС). Заявителят не е посочил дали е налице плащане на задължението от страна на кредитополучателя и в какъв размер.
В случая не е установен и механизма, по който са определени лихвата за забава и върху кои суми е начислявана.
Заявлението следва да е отхвърли относно претендираните вземания.
Не е посочен и адрес на длъжника.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО заявление на *** ЕАД, *** Седалище / адрес на управление:*** (***) срещу Длъжник В. М. А., ЕГН ********** относно следните суми:
Главница 244.25 EUR Законна лихва: 16.07.2026 г.;
Договорна лихва 16.80 EUR от 11.05.2021 г. - 21.07.2025 г.
Законна лихва 102.58 EUR Начислената законна лихва се начислява върху главницата, като се начислява за всеки ден просрочие съгласно действащия към датата на просрочието лихвен процент за забава.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4