Определение № 954 от 29.10.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Частно наказателно дело 840/2023
- Вид
- Определение № 954
- Подписан
- 29.10.2023
- В сила
- 29.10.2023
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.211 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.1, изр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 954 гр. Ямбол, 29.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Василев като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Частно наказателно дело № 20232330200840 по описа за 2023 година
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.06.2023 г. по Преписка с вх.№1273/2023 г. на РП-Ямбол, прокурорът е отказал да образува Досъдебно производство/ДП/ по визираната преписка, след като на основание чл.199 и чл.213, ал.1, изр.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е приел, че няма извършено инкриминирано деяние по чл.206, ал.1 от НК.
С Постановление от 01.08.2023 г. ОП-Ямбол е потвърдила обжалваното от адв. И.В., като представител на „***“ ЕАД постановление на РП-Ямбол за отказ да се образува наказателно производство по делото.
На основание чл.213, ал.4 от НПК е подадена жалба от адв. К.К., като пълномощник на „***г“ ЕАД – гр. София против Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.06.2023 г. по Пр.вх.№1273/2023 г. на РП-Ямбол, като преписката е изискана и получена в РС-Ямбол на 05.10.2023 г.
ЯРС в настоящият сьдебен състав, след като се запозна с жалбата, постановлението на ЯРП и материалите по делото намира следното:
Жалбата е допустима, подадена в срок от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните сьображения:
В хода на извършената проверка е установено, че лицето Е.Н.И. по приложения по преписката Договор за лизинг № 009754-001001001/29.01.2014 г. е получила л.а. марка/модел „Nissan Juke 1.6, N-ТЕС, 4+1 1 места“, с рег. № СА 4383 ХК. Лизингополучателят е заплатил цялата сума по договора, но собствеността на автомобила/т.нар.лизингов актив/ не била прехвърлена, поради което възникнали данъчни задължения в общ размер на 1543,39 лв. за лизингодателя, жалбоподател в настоящото производство. При прегледа на материалите по процесната преписка е установено също, че лизингополучателят ползва вещта по предназначението й в гр. Ямбол и не е получавал нотариалната покана за връщане на автомобила, но след разговор с представител на процесното дружество бил уведомен, че дължи горепосочената сума. От представител на дружеството Е.И. била уведомена, че дължимата сумата към 16.05.2023 г. била вече в размер на 1761,76 лв. Е.И. заявила, че през мес. октомври 2023 г. щяла да прехвърли собствеността на автомобила на своя брат.
При така установената фактическа обстановка, съдът изцяло приема доводите на обвинителната власт, че няма извършено инкриминирано деяние по чл.206, ал.1 или чл.211 от НК и не приема аргументацията на пълномощника на лизингодателя за осъществено престъпление от Е.И.. Видно от материалите по преписката, Е.И. не е изпълнила докрай сключения договор за лизинг на процесния автомобил, при което лизингодателят е можел още преди 5 год. да потърси правата си по реда на ГПК, защото се касае за гражданско правен спор. Няма и отказ лизингополучателят да върне процесната вещ. Напротив, вижда се, че лицето желае да прехвърли вещта на свой близък роднина. Съдът приема правните изводи на прокурора, че престъплението обсебване би било осъществено при отказ да се върне вещта след спиране на плащанията по договора при съответната покана за нейното връщане, но в случая са се водили само разговори за прехвърляне на собствеността на веща и няма доказателства, че е искано нейното връщане на лизингодателя. Следва също да се отбележи, че всички лизингови вноски са били заплатени и то в срока на погасителния план или договорът е бил изпълнен относно изплащането на стойността на лизинговия актив, поради което не може да се приеме, че има престъпление и по чл.211 от НК. От материалите по преписката се установява, че има изпратена нотариална покана на 21.10.2021 г. от лизингодателя до лизингополучателя, в която се сочи, че Е.И. дължи суми за данък на автомобила и такси след изтичане на договора за лизинг, както и уведомление, че трябва да бъде върнат автомобила, но тази покана не е получена от лицето. Трябва да се отбележи 2 изрично, че от преписката не се установява Е.И. да е проявила престъпен умисъл при задържането на автомобила, след като е заплатила всички дължи суми по процесния договор, включително остатъчната стойност на лизинговия автомобил. Поради това, съдът не споделя фактическата и правна аргументация на пълномощника на лизингодателя в жалбата, а счита, че постановлението като обосновано и законосъобразно, при така установената към настоящия момент фактическа обстановка, трябва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят може да предяви своите претенции против лизингополучателя по реда на ГПК, т.к. е налице гражданско правен спор между страните.
Водим от гореизложеното, Ямболският районен съд счита, че жалбата е неоснователна и постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.213, ал.5 от НПК ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на ЯРП от 21.06.2023г. за отказ да се образува наказателното производство по Преписка с вх. № 1273/2023 г. по описа на РП-Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис от определението да се изпрати на ЯРП и жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 3