Протокол № 158 от 12.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 158 гр. Бургас, 12.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора К. Г. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600135 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

З а Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява прокурор К..

Подсъдимият С. Я. С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си от по-рано защитник адв. П. П. от АК –Сливен.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

1

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. П.: Също нямаме искания по доказателствата.

С оглед становището на страните, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на Окръжна прокуратура - Сливен в частта, с която се иска отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимия С..

В протеста на първо място се твърди, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, а именно даване ход на разпоредителното заседание при наличие на основание за отлагане, което според прокурора е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Не споделям изложеното в тази част на протеста. Посоченото като процесуално нарушение не е съществено, а предвид разпоредбата на чл. 348, ал. 4 НПК, дори и да се приеме, че е такова, то същото е неотстранимо, тъй като предвид съдебната практика, молбата по чл. 85 от НПК, както и искането за конституиране на частен обвинител, не може да бъде уважено при повторно разглеждане на делото.

На следващо място, считам, че са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК.

В хода му няма допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът правилно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за очна ставка /л.98 от ДП/, тъй като това действие по разследването е извършено на 04.10.2024 г., преди привличането на С. като обвиняем и дадените показания от същия в качеството на свидетел нямат процесуална стойност.

Споделям становището в протеста, че съдът е извършил неправилна оценка на доказателствената съвкупност, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Няма да повтарям изложеното в тази част 2 на протеста, но моля да го вземете предвид при вземане на решение.

Ще добавя следното:

За да направи правния извод, че съставът на чл. 142, ал. 1 НК не е осъществен, съдът е приел, че липсват доказателства за упражнено насилие над пострадалия при качване в лекия автомобил, с който е бил транспортиран до Автокъща „Ауто Ка“. В тази връзка съдът е анализирал показанията на пострадалия и на свидетелите К. и Г.. За да приеме, че показанията на пострадалия не следва да се кредитират, съдът ги е съпоставил с обясненията, дадени на предварителната проверка и със съдържанието на заявлението на В. до полицията. Но тъй като посочените обяснения и заявление са извънпроцесуални, а не са доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, то същите не са част от доказателствената съвкупност и съдът не е следвало да се позовава на тях, обосновавайки мотивите към присъдата и некредитирането на показанията на пострадалия. Обстоятелството, че последният е заинтересован от изхода на процеса, не може да бъде априори основание показанията му да не се кредитират. При оценка на показанията на свидетелите К. и Г., следва да се вземе предвид, че са в приятелски отношения с подсъдимия, а и да се отчете, че за преценка налице ли е умисъл, следва да се вземат предвид действията, а не обясненията на подсъдимия и показанията на приятелите му.

Свидетелят В. е разпитван в хода на досъдебното производство, на 08.05.2024 г. и на 26.08.2024 г. В показанията му пред разследващия орган няма противоречия, като единствено вторият разпит е малко по-подробен. От съдържанието на показанията на пострадалия безспорно се установява от фактическа страна, че на процесната дата същият е бил причакан пред входа на блока, в който живее, от четирима мъже, сред които и подсъдимият, от които е познавал само един - свидетеля Г.. Това не е случайна среща.

Четиримата са го наобиколили, държали са се агресивно и ултимативно са искали от него да се свърже по телефона с баща си, по повод на неуредени финансови взаимоотношения с последния. На място е пристигнал и пети мъж - свидетелят А., който му е нанесъл побой - удари с шамари по лицето и главата, и юмрук в ребрата. Тези обстоятелства са приети от съда и са хронологично свързани с последващите действия на подсъдимия С., които според прокуратурата, осъществяват престъпния състав на чл. 142, ал. 1 от НК. От показанията на пострадалия в двата му разпита на досъдебното производство, обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд и от заключението на видеотехническата експертиза, считам за безспорно, че пострадалият е бил принуден да се качи в лек автомобил „*****“с peг. № *****, а не е сторил това доброволно. В. категорично е заявил, че не желае да ходи до Автокъща „Ауто Ка“, където свидетелят А. е поискал да бъде отведен.

Но волята му е била сломена, вследствие на нанесения му побой и заплахите, че ще стане по-лошо, от които е изпитал страх. Същият не е влязъл доброволно в процесния лек автомобил, нито доброволно се е озовал в 3 автокъщата, а е бил принуден да го стори. Това не е била неговата воля - нито да влиза в автомобила, нито да ходи в автокъщата, а тези действия са в резултат на сломената му воля, поради нанесения му непосредствено преди това побой, присъствието на четирима мъже и конкретно действията на подсъдимия, който с лявата си ръка го е хванал за лявата ръка и с дясната го е бутал по гърба към лекия автомобил. При тази хватка пострадалият не е можел да не изпълни волята на подсъдимия. Предвид конкретната ситуация и характеровите особености на пострадалия, изпитаното чувство на страх и срам, да - същият не е викал за помощ, не се е дърпал интензивно, но това не значи, че не е действал противно на волята си, следствие на действията на подсъдимия и по-рано случилите се събития. Именно действията на подсъдимия по хващането за ръката и бутането към автомобила, окончателно са сломили волята му и са довели до искания от подсъдимия резултат, и отвеждането на пострадалия до място, на което не е искал да бъде. Тези действия на принуда и принудителното транспортиране от точка А до точка Б на подсъдимия, считам, че са съставомерни и представляват отвличане. Този извод може да бъде подкрепен със съдебна практика - Решение № 232/29.06.2011 г. по н.д. 1334/11 г. на ВКС, I н.о. - „Всяко принудително отвеждане на пострадалия от мястото където се намира е отвличане по смисъла на НК, защото лишава от възможност пострадалия сам да избира своето местопребиваване“. В настоящия случая принудителното отвеждане в автокъщата е било с цел В. да подпише запис на заповед в полза на свидетеля Г.. От мотивите на съда не става ясно дали от фактическа страна е прието описаното в тази част на обвинителния акт, че именно на процесната дата пострадалият е подписал запис на заповед в полза на свидетеля Г. за 4300 лева, а това обстоятелство е важно, с оглед целта на отвеждането на пострадалия от подсъдимия в автокъщата. В тази част мотивите са непълни и присъдата не е обоснована. Съгласно Решение № 9/11.04.2018 г., н.д. 1214/17 г. ВКС, II н.о.

„Отвличането представлява принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия, като деянието е възможно да бъде съставомерно и когато разстоянието от мястото, където лицето пребивава по собствена воля, до това, на което е въдворено принудително, е незначително“.

В подкрепа на тезата на прокуратурата, че в случая има осъществен състав на престъпление, е и Решение № 14/17.02.2009 г. по н.д. № 630/2008 г. на ВКС, III н.о., съгласно което „В състава на чл.142, ал. 1 НК е предвидена една форма на деянието - действието, с което извън волята на пострадалото лице да определя движението си и посоката му в пространството по своя воля, деецът принудително ги променя. Формите на принуда нямат съставомерно значение, а единствено, че лицето е лишено от възможността само, по своя воля да се придвижва в пространството, а това се извършва по волята на дееца.“ Предвид изложеното и цитираната съдебна практика, предлагам да приемете, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 142, ал. 1 НК, подсъдимият е принудил пострадалия В. да се качи в лекия автомобил хващайки го за ръката и бутайки 4 го към посочения автомобил и противно на волята му го е отвел в Автокъща „Ауто Ка“.

В този смисъл, моля да упражните правомощието си по чл. 336, ал. 1, т.

2 НПК, да отмените оправдателната присъда и да признаете подсъдимия С. за виновен в извършване на престъплението отвличане, като му наложите справедливо наказание.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам възражението срещу протеста на Окръжна прокуратура - Сливен.

Считам, че протестът е неоснователен, поради изложени подробни съображения във възражението, които няма да изброявам днес.

С Присъда № 7 от 13.05.2025 г. по НОХД № 212/20 25 г. по описа на СлОС, подзащитният ми е признат за невинен и е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК. Считам, че присъдата на Сливенския окръжен съд е правилна, обоснована и законосъобразна. Не е налице нарушение на процесуалните правила, както е посочила прокуратурата в протеста. Считам, че подзащитният ми С. по никакъв начин не е извършил вмененото му престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК. Искам да обърна специално внимание, че времетраенето на лишаването от свобода, ако можем да го наречем по този начин, е от съществено значение за да се определи дали е налице квалифицирания състав на престъплението отвличане. В случая пострадалият В. е отишъл до автокъщата, дори не е бил затворен или заключен заедно с обвиняемия и подзащитния ми. Бил е с други лица в автокъщата, бил е с други лица в офиса, с други лица е контактувал и след това са го върнали на място, където той е пожелал. Практиката е приела, че лишаването от свобода трябва да е продължило повече от две денонощия.

При тези правни изводи, изложени във възражението към протеста, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. Я. С. за невинен, поради което, моля уважаемия Апелативен съд след като разгледа всички факти и обстоятелства, да потвърди присъда № 7 от 13.05.2025 г. по описа на СлОС, като правилна, обоснована и законосъобразна.

Моля също, на последно място, да се обърне внимание, че дори пострадалият или неговият повереник не е подал някаква жалба срещу тази присъда и в подкрепа на протеста на прокурора на Окръжна прокуратура Сливен.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ право на лична защита на подсъдимия С. Я.

С..

ПОДСЪДИМИЯТ С. Я. С.: Смятам, че не съм извършил никакво престъпление. Минавал съм от там, Да, приятели са ми и то много големи.

5

Дори имам запис с личния ми телефон, в който господинът казва, че е вземал пари. Хванал съм го пред входа, но не съм го бутал до колата. Не съм го качил насила в личния си автомобил. Казал съм му да седне на предната седалка, защото според мен не е нормален човек и ако седне зад мене, не знам какво държи и какво може да се случи.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ С. Я. С.: Моля да бъде потвърдена присъдата на Сливенския окръжен съд.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.