Решение № 348 от 10.02.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1323/2018
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 10.02.2020
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.171 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 108 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 118 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 ал.1 т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.133 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 51 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.67 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.71 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.194, 195, 204 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.194, 195, 204 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.194, 195, 204 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 7 ал. 1 т. 4 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.7 · Закон за счетоводството
- чл.25 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 348 гр.Пловдив, 10 . 02 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа административно дело № 1323 по описа за 2018г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
*** ООД, ЕИК *********, гр.Стамболийски, ул.Райко Даскалов № 78, представлявано от С.Я., с пълномощник адв.А. обжалва Ревизионен акт
/РА/ № Р-16001617007013-091-001/20.02.2018г., издаден от С.П. на длъжност Началник сектор Ревизии /възложил ревизията/ и К.Н. - гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 211/17.04.2018г. на Директор на Д ОДОП - Пловдив, за допълнително начислен ДДС на стойност 108 745,79лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 17 648,70лв., ведно с прилежащи лихви, както и допълнително установен корпоративен данък за 2011г. и 2012г. – съответно 3 562,45лв. и 5 866,04лв., ведно с начислени лихви.
Становища на страните :
-
РА е обжалван като нищожен и незаконосъобразен. Доводи за нищожност : За данъчните периоди от обхвата на РА има предходно извършена ревизия, приключила с РА № *********/09.01.2014г.
При съдебното оспорване на РА от 2014г. е било образувано адм.д.№ 3145/2014г., АС – Пловдив и в хода на делото, с изрична молба от управителя на дружеството жалбата против РА е била частично оттеглена /съдебно заседание от 09.03.2015г./. Съдът е прекратил производството относно установените задължения, по повод на които жалбата е била оттеглена. Определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила – тоест, за установените задължения с оглед оттегляне на жалбата за конкретните данъчни периоди, РА е влязъл в сила. Предмет на спора пред ВАС по цитираното дело е решението на АС-Пловдив, по отношение частта от РА, за която жалбата не е била оттеглена. Твърди се, че периодите, за които е оттеглена жалбата и за които РА е влязъл в сила, са същите периоди, които са в обхвата на ревизията, приключила с оспорения РА в настоящото съдебно производство. С Решение № 1180/24.10.2016г., постановено по адм.д.№ 14701/2015г. на ВАС, РА е обявен за нищожен, но съдебният акт на ВАС касае задълженията в частта от РА, които са били предмет на касационната жалба, подадена от Д ОДОП – Пловдив. Касационна жалба не е подавана от търговското дружество, поради което относно задълженията в частта, в която жалбата против РА е отхвърлена /задълженията са били „потвърдени“/, не е образувано касационно производство. Предвид изложеното, се поддържа, че решението на ВАС за нищожност на РА от 2014г. касае тези периоди по ЗДДС и по ЗКПО и задълженията по повод на тях, които са били предмет на касационен контрол и не касае периодите и задълженията, които не са били в обхвата на касационната проверка – с оглед оттегляне на жалбата спрямо тях. В случая има част от РА, която е обявена за нищожна, друга част от РА, за която жалбата е оттеглена и част от РА, за която АС-Пловдив е приел законосъобразност на установените задължения /задълженията са изменени/. Във вр. със заявеното се счита, че за частта, в която РА е влезнал в сила, без да е била предмет на касационен контрол, възлагането на нова ревизия е недопустимо, тъй като не е спазена процедурата по чл.133 ДОПК. Счита се, че на основание обявената нищожност на РА в частта, която е била предмет на касационен контрол, е следвало да бъде постановено решение от Директора на ТД на НАП – Пловдив, за отмяна на РА от 2014г. – по повод на който е била оттеглена жалбата пред АС – Пловдив, с прилагане на чл.133 ДОПК и едва след това да се възлага ревизия за 2011г. и за 2012г. по ЗКПО и по ЗДДС от м.12.2011г. до м.12.2012г.
Посочено е още едно основание за нищожност на РА : ВАС е обявил РА от 2014г. за нищожен с мотив за процесуален порок, касаещ единствено последната фаза – издаването на РА. Следователно, ако въз основа на решението на ВАС ответната страна има право да издаде нов РА, процесуалното действие следваше да бъде само издаването на РА, на основание РД от 02.12.2013г., а не с възлагане на ревизия и преминаване на цялата процедура с издаване на РД. Счита се, че възлагането на нова ревизия е недопустимо в конкретния случай и е недопустимо издаването на РА при ново възлагане на самостоятелна ревизия. Поради това и ЗВР № Р-16001617007013-020-001/16.10.2017г. е нищожна, тъй като предходната ревизия не е приключила с издаване на РА. Не са били налице и останалите предпоставки за извършване на нова ревизия.
Твърди се, че при обявяване на РА за нищожен от ВАС, НАП няма правомощия да издава нов РА и са нарушени нормите на чл.160 ал.2 ДОПК /след отмяна на РА няма възможност за връщане на преписката обратно на приходния орган със задължителни указания/., на чл.173 АПК – тълкувана в контекста на чл.160 ал.3 вр. с ал.2 ДОПК.
Счита се, че предвид специалните норми на ДОПК, няма възможност за издаване на нов РА, след обявяване на предходен РА за нищожен.
Доводи за незаконосъобразност : Приложенията към РА са тези, които са били приложени към обявения за нищожен РА. Нови факти не са установени и не са събирани нови доказателства. Заявено е, че при настоящото оспорване ще се установи, че няма промяна във фактическата обстановка и всички доказателства, които вече са били разглеждани водят до извод за неналични данни и документи за извършени облагаеми доставки, по които стоките да са получени от ревизираното дружество и да не са били предмет на осчетоводяване. Стоките по фактурите, описани в РА – не са получени, поради което няма възможност да бъдат предмет на последваща продажба. Поради това установените задължения са незаконосъобразно установени. Поискано е РА да бъде обявен за нищожен, респект. – отменен като незаконосъобразен, с присъждане на направените съдебни разноски.
В писмени бележки по същество са повторени доводите за нищожност на обжалвания РА, като е изтъкнато значението на задължения, установени с обжалвания РА, които задължения по РА от 2014г. не са били обект на съдебен контрол. По отношение приложения ред по чл.122 ДОПК е налице позоваване на събраните по делото доказателства. Посочено е, че в по голямата си част фактурите, описани в РД и РА – не са подписани от представител на дружеството-жалбоподател. За неподписаните от жалбоподателя фактури се установи, че нямат съпътстващи доставките документи – отсъстват документи за удостоверяване фактическото предаване на стоките. Освен това, доколкото част от фактурите носят подпис на представител на дружеството-жалбоподател или негови работници, се счита да не може да се твърди, че приемането на стоките обичайно се извършва без полагане на подпис под фактурата или друг съпътстващ доставката документ. Счита се, че фактът на предаване на стоките не е установен в съдебното производство, а доказателствената тежест за това е на ответника. Поддържа се, че без какъвто и да е критерий, приходните органи приемат наличието на достатъчно доказателства, установяващи реално получаване на стоките от Старата къща ЕС ООД, респект. наличността им при доставчиците. Посочени са критериите на ВАС в аналогични случаи – подписана от получателя фактура, приемо-предавателен протокол и др., наличието на данни за превозни средства и шофьори при доставчиците и коректно попълнени транспортни документи, съвпадащи по дати с фактурите и с посочени посетени обекти или населени места на получателя. Освен това, в случая ответникът не попълни преписката с липсващата част от фактурите, като една част от фактурите са изцяло нечетливи. Предвид подробните документи, посочени в исканията до доставчиците и представените от тях данни, се твърди, че преценката на приходните органи за доказателствената стойност на представените документи е еднаква, без отграничение между поисканите и представени документи.
-
Ответникът Директор
Дирекция ОДОП - Пловдив с процесуален представител гл. юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Счита оспорения ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени съображения по същество на спора се поддържат мотивите от потвърдителното решение и наличие на основание за извършване на ревизията по реда на чл.122 ал.1 ДОПК – основата за облагане е определена по см. на чл.122 ал.2 ДОПК, поради установени факти и обстоятелства по т.2 – налице са данни за укрити приходи. Изброени са 27 търговски дружества – доставчици на жалбоподателя, на които са извършени насрещни проверки и е установено, че някои от издадените от тях фактури, не са отразени в счетоводството на жалбоподателя и в дневниците за покупки. Твърди се, че на *** ООД са издадени фактури, с които са закупени стоки, предназначени за търговската му дейност, без същите да са осчетоводени като входящ стоков поток и които фактури липсват в счетоводната и търговска документация на ревизираното лице /РЛ/. Съответно, не е отчетена последващата продажба на стоките по тези фактури, поради което са налице данни за укрити приходи от страна на дружеството – жалбоподател. Посочено е, че доставчиците са издавали фактури с получател – РЛ, които са включени в дневниците за продажба, СД за съответните данъчни периоди и счетоводните регистри на доставчиците и са представени доказателства за наличие на складови помещения, транспортни средства, с които е извършвана разносна търговия, както и пътни листове. За удостоверяване извършването на процесните сделки се съставят само фактури и не се съставят приемателно-предавателни протоколи, нито стокови разписки или други документи. Документи за приемо-предаване не се съставят и при РЛ, като разплащането е извършено в брой. Закупените стоки са обичайни за търговската дейност на РЛ. Счита се, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в РА и в съдебното производство не са представени доказателства, които да обосноват друг правен извод. Заявено е, че в хода на повторното ревизионно производство са изискани и представени пътни листове от доставчиците. По отношение отсъствието на подпис на получател в по-голямата част от фактурите, представителят на ответника се позовава на чл.7 ЗСч. – липсата на подпис на получател на води до извод, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции, както и на Т.Р. № 5/2004г. на ОСС на ВАС – достатъчно е да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало данъчно събитие и начислен данък.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва в съдебното производство.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от страна с интерес от оспорването . Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001617007013-020-001/16.10.2017г. /л.3283, т.11/, издадена от С.П.П., Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват : корпоративен данък за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2012г. и ДДС за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2012г., с определен срок до 3 месеца от дата на връчване – 16.10.2017г. /по електронен път, л.3285./.
Във възлагащата заповед от 16.10.2017г. са определени лицата, които да извършат ревизията : К.Г.Н. - гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ и П.В.С., гл. инспектор по приходите. За компетентност на органа издал ЗВР преписката съдържа Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. /л.5 и сл./ с Приложение № 1 и № 2 – т.11, т.8 /титуляр Св. Петрова/.
РД № Р-16001617007013-092-001/30.01.2018г. е изготвен и подписан от тези две длъжностни лица /л.35 и сл./, връчен на дата на издаване по електронен способ – удостоверение, л.95. Подадено е възражение против ревизионния доклад /л.32/ с доводи за недопустимост на ревизионното производство предвид предходно издаден ревизионен акт .
РА № Р-16001617007013-091-001/20.02.2018г. е издаден от С.П.П. на длъжност Началник сектор
/възложил ревизията/ и К.Г.Н. - гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан от тези лица /л.23 и сл./.
Разпечатката съдържа 33 от 269 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d44c802-5d19-4702-aa5c-eb5461490bba