Решение № 181 от 12.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500046 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба вх.№ 53706/18.12.2024г. по описа на РС- Бургас, подадена от Т. Т. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.Ямбол, м.

„Кайнашки баир“ №13-13, чрез пълномощника- адв. Даниела Зарева, против Решение № 2648/10.12.2024г. по ч.гр.д.№ 8442 по описа за 2024г. на РС- Бургас, с което е оставено без уважение искането му за вписване на депозиран от същия отказ от наследството, оставено от баща му Т. С. Б. с ЕГН: ********** починал на 7.06.2021г. в гр.Бургас.

Изложени са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска същото да бъде отменено. Сочи се, че единственият мотив за постановения отказ се свежда до констатацията, че лицето вече е приело наследството, поради което няма как да извърши отказ от същото наследство.

Жалбоподателят счита, че така формирания извод на съда противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №1/2021г. по тълк.дело № 1/2021г. на ОСГК на ВКС, в която императивно е посочено, че непълнолетните могат да приемат наследството само по опис, като възможността за извършване на отказ от наследството е предоставен само на пълнолетните лица. Затова счита, че след навършване на пълнолетие законосъобразно е упражнил правото си да се откаже от наследството, т.е. упражнил е правото си на свободна преценка и собствените си интереси, да прецени дали да приеме или не наследството.

Изтъква, че това негово право е защитено от закона и неотменимо, като счита че в същата насока са мотивите на тълкувателното решение.

На следващо място се изтъква, че при задълбочена проверка на производството по ч.гр.д.№947/2024г., решаващият състав на БРС щял да установи, че молбата за отказ е 1 подадена в рамките на срок, определен от ДСИ по изп.д.№ 916/2022г. по описа на ДСИ при БРС, образувано по молба на Община Бургас за събиране на суми за неплатен данък върху МПС и лихвите върху тях. В рамките на извършения по изпълнителното дело опис не било установено наличието на имущество на наследодателя, изпълнението по отношение на което би могло да удовлетвори който и да било от кредиторите на наследството, включително общината. Акцентира се, че наследството на Т. Б. не съдържа положителни, налични активи, чрез които да могат да бъдат удовлетворени претенциите на кредиторите, а се състои от задължения, които не следва да бъдат поемани от Т. Б.. Развити са съображения, че жалбоподателят не следва да бъде притесняван за в бъдеще в живота си чрез въвличане в поредица от съдебни производства, основани на претенциите на кредитори на неговия баща, дори да е ясно, че претенциите ще бъдат отхвърлени поради липсата на имущество, от което кредиторите да се удовлетворят.

Сочи се, че действително с приемането по опис е постигната целта за отделяне на наследеното от имуществото на вече пълнолетния жалбоподател, но не това била целта на закона. Последната била да бъдат охранени интересите на детето. Заявява, че е упражнил надлежно правото си да се откаже от наследството, което негово право не може да бъде отречено.

На следващо място са развити оплаквания, че при постановяване на решението съдът е излязъл извън предоставената му компетентност, която се ограничавала само и единствено до преценка на представените доказателства и до това дали са изпълнени изискванията на закона за вписване на отказа от наследство.

Моли, след като обжалвания акт бъде отменен, съдът да постанови ново решение, с което да се разпореди отказът да бъде вписан в особената книга за отказите на РС- Бургас или евентуално делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания по правилното прилагане на закона.

Жалбата е с правно основание чл.538, ал.1 ГПК.

Подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуален представител на лице, което има правен интерес от обжалването му. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По ч.гр.д.№ 8442 по описа за 2024г. Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от Т.

Т. Б. с постоянен адрес гр.Ямбол, подадена чрез пълномощника му- адв. Даниела Зарева, за вписване в специалния регистър на извършения от молителя отказ от наследството на Т. С.

Б., починал на 18.02.2021г. в гр.Бургас и снабдяване на молителя със съдебно удостоверение за това обстоятелство.

Приложено е заявление за отказ от наследството на Т. С. Б. /л.3/, което е с нотариална заверка на подписа на молителя Т. Т. Б..

От приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Бургас /л.5/ и препис- извлечение от акт за смърт /л.6/ се установява, че Т. С. Б. с ЕГН: ********** е починал на 18.02.2021г. в гр. Бургас. Съгласно приложеното удостоверение за наследници, призованите към наследяване родственици на покойния са неговите две деца: Денислава /на 2

24 г./ и Т. /който към момента на заверката на заявлението за отказа е бил на 18г./.

С обжалваното решение РС- Бургас е оставил без уважение искането за вписване на отказа на молителя Т. Б. в книгата по чл.49, ал.1 ЗН.

Посочил е, че след извършена служебна справка по ч.гр.д.№ 947/2024г. на РС- Бургас е констатирал, че съгласно определение №2610/26.04.2024г. молителят Т. Т. Б. вече е приел по опис наследството, оставено му от баща му Т. С. Б., поради което не би могъл да извърши отказ от същото наследство.

Бургаският окръжен съд, на основание чл.278, ал.2 и чл.533 от ГПК е изискал и приложил по настоящото дело ч.гр.д.№ 947/24г. на РС- Бургас. От него се установява, че на 26.01.2024г. Т. Т. Б., действащ със съгласието на своята майка П.Т.Г., двамата представлявани от адв. З., е отправил искане до РС- Ямбол /при който делото е образувано първоначално, а впоследствие препратено по подсъдност на РС- Бургас/, за вписване в особената книга за приемане на наследството при съда, че непълнолетният Т. Б., действащ със съгласието на майка си, приема ПО ОПИС посочените в молбата МПС /Ф. и М., подробно индивидуализирани с ДКН и модел/, търговско предприятие на ЕТ „Б.- Т. С.“ и търговско предприятие „Баритек“ ЕООД. В искането е посочено, че молителят е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 916/2022г. по описа на ДСИ при РС- Бургас.

Констатирал е, че другия наследник на починалия- дъщеря му Денислава Б.а е извършила отказ от наследството му, поради наличие на значителни по размер задължения и липса на достатъчно имущество, както и че по изпълнителното дело не е открито имущество, което да удовлетвори взискателя Община Бургас.

Настоящият съдебен състав констатира, че с определение № 2610 от 26.04.2024г. по ч.гр.д.№ 47/2024г. на РС- Бургас е допуснато вписването на извършеното от Т. Т. Б. приемане на наследството на Т. С. Б., по опис, изготвен по изпълнително дело № 318/2024г. на ДСИ при БРС Таня Михова, съгласно протокол от 24.04.2024г. Разпоредено е приемането на наследството по описа да бъде вписано в особената книга на БРС. От материалите по това дело се установява, че срещу жалбоподателят е било образувано изпълнително дело № 916/2022г. на ДСИ при БРС за вземания на Община Бургас спрямо бащата на жалбоподателя, за дължими данъци и такси. Последният твърди, че е бил поканен от ДСИ да приеме наследството още докато е бил непълнолетен, по реда на чл.51, ал.1 ЗН.

При така установените факти, Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното решение е правилно.

Отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН. Недействителен е отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това /Решение № 108 от 14.05.2016г., Първо гр.отд. на ВКС/.

В конкретния случай е безспорно, че докато е бил непълнолетен, жалбоподателят е приел по опис наследството, оставено от баща му, като това негово волеизявление е било вписан в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН на РС- Бургас. По тази причина, настоящият съдебен състав намира, че същият няма право да се откаже от приетото вече наследство.

Затова искането му за вписване на представения отказ е неоснователно.

3

Компетентността на съда да извърши тази преценка следва от разпоредбата на чл.533, изр.1 от ГПК- съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт /удостоверение за отказ от наследство/.

За да обоснове тезата си, че след като непълнолетният е приел наследството по опис в производство по чл.51, ал.1 ЗН, той може законосъобразно да се откаже от наследството след навършването на пълнолетие, жалбоподателят се позовава на мотивите на ВКС към т.1 от ТР №1/23.01.2024г. по тълк.д.№1/2021г. на ОСГК на ВКС /с които се обосновава недействителността на отказ от наследство, извършен от непълнолетен/.

Действително, в тези мотиви е посочено, че непълнолетното лице приема наследството само по опис /което следва буквално от разпоредбата на чл.61, ал.2, предл.1 ЗН/. От тях обаче не може да се направи извод, че единствената възможност на непълнолетен, поканен по реда на чл.51, ал.1 ЗН да заяви дали приема наследството или се отказва от него, е тази да приеме наследството по опис, както и че след навършването на пълнолетие същият може да упражни правото на свободна преценка на собствените си интереси като приеме или се откаже от наследството, в каквато насока следва да се разбират доводите на жалбоподателя.

Според настоящият съдебен състав, призованият към наследяване непълнолетен може да упражни лично правото си да се откаже от наследството след навършване на пълнолетие единствено ако в дадения му по чл.51, ал.1 ЗН не е направил изявление и не е приел наследството по опис /т.е. не е поел управлението на наследството съобразно чл.65, ал.1 от ЗН/. Именно в тази хипотеза, на основание чл.59, ал.1 от ЗН районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните следва да назначи управител на наследството, за да бъдат охранени и интересите на кредиторите на наследството.

Понеже не е сторил това, а е приел наследството по опис, жалбоподателят вече не разполага с възможност да се откаже от наследството на покойния си баща.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горните съображения, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2648 от 10.12.2024г. по ч.гр.д.№ 8442 по описа за 2024г. на РС- Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4