Решение № 144 от 07.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. К., 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20255100500165 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 139/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1460/2024 г., Районен съд - К. е признал за установено по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че Община К., ЕИК *********, представлявана от кмета Е.Е.М., дължи на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул.

"Х.Б." №**, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, представлявано от управителя Л.Б.Ч. посочените в Заповед за изпълнение № 517/22.08.2024 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1147/2024 г. по описа на Районен съд – К. суми, а именно: сумата в размер на 8347.00 лева, представляваща главница по фактура № 0000000334 от 02.03.2022 г. и сумата в размер на 2492.41 лева, представляваща лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху сумата в размер на 8347.00 лева, за времето от 02.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на издаване на заповедта – 22.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението ответникът Община К. е осъден да заплати на ищеца „С.С.“ ЕООД направените в заповедното и исковото производство разноски, а именно: сумата от 216.79 лева, представляваща държавна такса за заповедно производство; сумата от 1880.00 лева, представлява заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство; сумата 216.79 лева, представляваща държавна такса за исковото производство; сумата от 2000.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в исковото 1 производство; както и сумата от 200.00 лева, представляваща депозит за съдебно - счетоводна експертиза.

Недоволен от така постановеното съдебно решение е останал ответникът Община К., който го обжалва, чрез своя процесуален представител – адв. Г. Б. от АК – Ш.. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Решението било несъобразено с доказателствата по делото и материалния закон. Оспорва се изводът на решаващия съд, че между Община К. и „С.С.“ ЕООД е сключен неформален договор за търговска продажба на описаните във фактура № 0000000334 от 02.03.2022 г. стоки. Според жалбоподателя липсват доказателства за възлагане от страна на Община К. на доставка на стоката, описана в посочената фактура, както и доказателства за мястото, датата и на кого са доставени процесните материали. Не били налице приемо – предавателни протоколи и други документи, които да доказвали извършването на доставка. Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд, че от показанията на разпитаните свидетели е изяснено сключването на процесния договор, обстоятелствата при които е сключен, каква е действителната обща воля между страните, как са изпълнявали задълженията по него след сключването му и каква е била обичайната практика на Община К. при закупуване на материали. Посочва се, че от факта на многобройните образувани производства с идентичен предмет за съда е следвало да възникне съмнение за достоверността на тези „обяснения“ и да се ползва от същите само, след като ги съпостави с останалите доказателства по делото. По делото били представени и приобщени доказателства за наличието на формални правила за поемане на задължения и плащания на такива, като се твърди, че същите не били спазени. Не се оспорва факта, че процесната фактура е осчетоводена в Община К., но се оспорва, че това е безспорно доказателство, че ответника е признал, че е сключен процесният неформален договор.

Посочва се съдебна практика, в която било прието, че счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им и следвало да се преценят съобразно чл.

182 от ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове от ищеца да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „С.С.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. С. М. от АК- К., в който са изложени съображения за неоснователността на въззивната жалба.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Община К. не се представлява.

Представено е писмено становище.

В съдебно заседание въззиваемият „С.С.“ ЕООД се представлява от процесуалния си представител – адв. С. М. от АК – К., който оспорва въззивната жалба по изложените съображения в подадения отговор. Представя 2 писмена защита.

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:

Въззивната жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес от обжалване на решението.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „С.С.“ ЕООД против Община К. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с предявяването на които се цели да бъде признато по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца присъдените със Заповед № 517/22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1147/2024 г. по описа на Районен съд - К., сума в размер на 8347.00 лева, представляваща главница по фактура № 0000000334/02.03.2022 г. и сумата в размер на 2492.41 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане, както и направените разноски в заповедното производство, а именно сумата от 216.79 лева, представляваща заплатена държавна такса, и сумата от 1880.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

От приложеното заповедното производство по ч.гр.д. № 1147/2024 г. по описа на Районен съд - К. се установява, че в полза на „С.С.“ ЕООД против Община К. е издадена Заповед № 517/22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 8347.00 лева, представляваща главница по фактура № 0000000334/02.03.2022 г.; сумата в размер на 2492.41 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане; сумата в размер на 216.79 лева, представляваща заплатена държавна такса; както и сумата в размер на 1880.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2 3 от ГПК е постъпило възражение от длъжника (ответник в първоинстанционното производство) Община К., и в законоустановения срок заявителят (ищец в първоинстанционното производство) „С.С.“ ЕООД е предявил настоящите искове, т. е., установява се допустимостта на производството по реда на чл. 422, във вр.с чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От приобщената по делото стокова разписка № 0000000002/02.03.2022 г., подписана от представител на доставчика „С.С.“ ЕООД, и получателя на стоката Ш.А. - кмет на Кметство П., общ. К., се установява, че ищецът е извършил доставка и продажба на стока с № 1710 – тръба ПЕ Ф90/100 м., 200 метра; № 9065 – тръба ПЕ Ф63 10/PN, 200 метра; както и стока с № 2942 – тръба ПЕ двупластова Ф200/SN4/6m, 67 броя, всичко на обща стойност 6955.83 лева, с дължим ДДС от 20 % - 1391.17 лева, и със сума за плащане 8347.00 лева, при договорено плащане с платежно нареждане. За извършената доставка е била издадена фактура с № 0000000334/02.03.2022 г. за сумата 8347.00 лева с ДДС.

От показанията на свидетеля Х.А.И., който към момента на извършената доставка и издаване на посочената фактура е бил кмет на Община К. се установява, че е възложил доставката на описаните материали на ищеца, както и че кмета на съответното село, за където са предназначени материалите, в случая с. П., има задължение да ги получи и да ги съхранява до момента, в който бъдат използвани по предназначение. Свидетелят също така е посочил, че е бил запознат лично от с кмета на с. П., общ. К. за необходимостта за изграждане на частична канализация и водопровод в селото и в тази връзка е разпоредил доставката на описаните в стоковата разписка материали. Реалното получаване на последните се установява от показанията на св. Ш.А., който е потвърдил, че е получил материалите и че се е подписал за това в издадената стокова разписка. Показанията на посочените свидетели са последователни, логични и взаимно допълващи се, поради което правилно решаващият съд ги е кредитирал с доверие. В този контекст неоснователен се явява довода на въззивника, че липсва документ, който да доказва доставката.

От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура № 0000000334/02.03.2022 г. за извършена продажба на стоки на стойност 8347.00 лева с ДДС с получател Община К., е осчетоводена в счетоводството на Община К. на 30.12.2022 г. по кредита на счетоводна сметка 4010 „Задължения към доставчици от страната“, с посочено основание „Доставка на материали в км. П.“, както и че същата е осчетоводена в счетоводството на „С.С.“ ЕООД и е включена в дневник продажби и в справката – декларация по ЗДДС на дружеството за данъчен период – март 2022 г.

Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна и от настоящата инстанция фактическа обстановка, е формулирал правни изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

4

Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

В случая, ищецът (въззиваемият) основава вземането си на двустранно подписана от страните по делото фактура № 0000000334/02.03.2022 г., придружена от стокова разписка № 0000000002/02.03.2022 г. В тази връзка е безспорна съдебната практика, обективирана и в Решение № 103/11.07.2014 г., постановено по т. д. № 2334/13 г. на ВКС и Решение № 211 от 30.01.2012 г., постановено по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС и др., в която се приема, че договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, последната съставлява доказателство за сключването на договора. Безспорно процесната фактура може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото същата е осчетоводена и при ответника, а това определено представлява признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.

В тази насока са и показанията на разпитаните двама свидетели, от които се установява, че е направена поръчка за доставка на описаните тръби и последните са доставени и получени. Поради това неоснователен се явява доводът, изложен във въззивната жалба, че липсват доказателства за възлагане от Община К. на поръчка и за мястото, датата и получателя на материалите.