Решение № 1694 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Богданова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20241100902188 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 -278 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от “И.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Сердика“, ул. “*******, чрез Управителя Е. Л.Д.Л., представлявана от пълномощника й адв.В.Г. от САК срещу Отказ № 202410211255453/25.10.2024г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление образец А4 вх.

№20241021125545, с който се отказва вписване на настъпили промени в обстоятелствата по партидата на търговско дружество “И.” ООД, изразяващи се в заличаване на починал съдружник и вписване на другия като едноличен собственик на капитала.

Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията да извърши исканото вписване.

Счита, че длъжностното лице по регистрацията неправилно е приело, че съгласно чл.127 ТЗ, при смърт на съдружник в патримониума на законните му наследници преминават дружествените дялове и то в съсобственост. Сочи, че в настоящия случай изрично е заявен отказ от трима от четиримата наследници на починалия съдружник да поемат дружествените му дялове. Неоснователен бил и вторият мотив за отказ, че било необходимо да се извърши разпределение на общо притежаваните дялове от наследниците и прехвърлянето на идеалните части от имуществените права по наследените дялове.

Поддържа, че е неоснователен и третият мотив за отказа на ДЛР, а именно, че е необходимо да се извърши прехвърляне на притежаваните от наследниците идеални части от имуществените права по наследените дялове. Сочи, че ТЗ различава прехвърлянето на дружествени дялове от тяхното наследяване и няма причина за смесване на двете хипотези по чл.127 и чл.129 от ТЗ. Липсвало основание за прехвърляне на дружествените дялове от отказалите се да ги поемат наследници на починалия съдружник. Излага доводи, че в случая изискването на чл.129 ал.2 от ТЗ е неприложимо.

Счита за неоснователен и следващият мотив за отказ на ДЛР, а именно, че нотариалното удостоверяване от нотариус В.М. не се отнасяло към нито едно от трите уведомления, с които наследниците отказвали да поемат дяловете на починалия си наследодател от капитала на дружеството, а към друг документ - договор за делба на 1 наследство и споразумение между наследниците, в който участвало лице, което не фигурирало в удостоверението за наследници на починалия съдружник. Твърди, че от поставените печати на нотариус В.М. върху всяко едно от посочените уведомления, подписите върху тях са удостоверени от нотариуса. В случая не било необходимо тези подписи да се заверяват нотариално, поради което било безпредметно да се изследва въпросът дали положените върху тези уведомления подписи на наследниците са удостоверени от нотариус или не. Според жалбоподателя извън компетенциите на ДЛР да изследва въпроса дали и по какъв начин са уредени отношенията между отказалите се да поемат дружествените дялове на починалия си наследодател и съдружника, поел тези дялове. Цитира практика в този смисъл.

Оспорва мотивът, че в случая бил налице „частичен отказ от наследство". Сочи, че законът не поставял изискване при отказ да поеме дружествени дялове на своя починал наследодател наследникът да се откаже от цялото наследство, останало след смъртта на починалия. Възможността за отказ да се поемат дружествени дялове е уредена с оглед необходимостта да се осигури бързина на търговския оборот и стабилността на статута на дружеството при смърт на някой от съдружниците и в никакъв случай не представлявало частичен отказ от наследство.

Счита за неправилен и мотивът на ДЛР, че следвало да се представят доказателства за внасянето на стойността на освободените дялове в капитала на дружеството от съдружника наследник, който ги поемал. Поддържа, че и тук ДЛР е смесило понятията, като се е позовало на нормата на чл.125, ал.3 ТЗ, за да обоснове необходимостта от внасяне на „освободените дялове от капитала на дружеството''. Нормата на чл.125, ал.3 ТЗ не се отнася до дяловете в капитала на дружеството, както неправилно е посочило ДЛР, а до „имуществените последици" от прекратяване на участието на съдружник в дружеството.

Позовава се на Решение №46 от 22.04.2010г. по т.д.№500/2009г., второ ТО на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, където било указано: „...чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения...между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяването на членственото правоотношение, а не е обявено като conditio sine qua non за неговото настъпване." Счита, че настоящата хипотеза е аналогична.

Поддържа, че от двете декларации на Е. Л. се установявало, че поемането на дяловете от капитала на починалия съдружник от нея изобщо не се било отразило на размера и стойността на капитала на дружеството, че имуществените последици от поемането на дяловете от капитала на починалия съдружник от нея са уредени с нейни лични средства, че при уреждане на имуществените отношения и последиците от поемането на дружествените дялове не са били ползвани средства и/или активи от имуществото на дружеството и че при уреждане на имуществените отношения и последиците от поемането на дружествените дялове не било накърнено покритието на записания капитал на дружеството. Сочи, че предмет на заявената за вписване промяна била поемането на съществуващите дялове на починалия съдружник, като в случая не било налице изменение на капитала на дружеството, което да налага извършването на допълнителна вноска. Не били записани нови дялове, не е бил приет нов съдружник. В структурата и размера на капитала на дружеството не били настъпили промени и липсвало основание за допълнителна вноска в капитала на дружеството, тъй като това би означавало неговото увеличаване.

На последно твърди, че съгласно чл.125, ал.1 т.1 ТЗ участието на съдружник в дружеството се прекратява автоматично при неговата смърт. Търговският регистър бил уведомен за смъртта на съдружника У. Л., която е установена с надлежните доказателства и в този смисъл било неоправдано ТРРЮЛНЦ да отказва да впише доказано настъпилото обстоятелство по партидата на дружеството и да поддържа заблуждението, че У. Л. продължава да бъде съдружник в „И.“ ООД.

Агенцията по вписванията е депозирала отговор на жалбата, с който я оспорва като 2 неоснователна.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното.

По допустимостта на жалбата.

Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения.

Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел вх. № 20241021125545/21.10.2024г., с което е заявено вписване на промени по партидата на „И.“ ООД – заличаване на съдружник поради настъпила смърт и вписване на другият съдружник като едноличен собственик на капитала.

Към заявлението са били представени надлежни доказателства, необходими за извършване на исканото вписване.

Заявлението е било отхвърлено по следните мотиви – следвало е да бъде извършено разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на притежаваните от наследниците ид.части от имуществените права по наследените дялове, като волеизявленията следвало да бъдат оформени в предписаната от закона форма по чл.129 ал.2 от ТЗ; представените три бр.уведомления, с които наследниците се отказвали от членство в дружеството и отказ да поемат дяловете на наследодателя не се отнасяли към представените удостоверения; частичен отказ от наследство само относно дружествените дялове, не можело да има; следвало да се приложи документ за внесен в банка капитал в размер на дяловете на съдружника с прекратено участие по чл.125 ал.1 т.1 от ТЗ.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното.

Вписването или обявяването на обстоятелства или актове в търговския регистър се предхожда от регистърна проверка по чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ, включваща и провека дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

При наследяване на дружествени дялове за наследниците възниква правото да получат тяхната парична равностойност. Правото на членство обаче не се наследява.

Наследниците не стават автоматично съдружници в дружеството. За да бъдат приети като такива е необходимо да се спази определена законова процедура. Ако наследниците искат да станат съдружници, те трябва да поискат да бъдат приети като такива, както и да изразят съгласие с дружествения договор. Останалите съдружници могат да ги приемат, но могат и да откажат. Ако откажат, делът на починалия съдружник може да бъде поет от някой от другите съдружници, от останалите съдружници съразмерно или от трето лице, но при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. При невъзможност делът на починалия съдружник може да бъде поет по някой от посочените начини, капиталът на ООД трябва да бъде намален с дела на починалия съдружник.

Възможно е обаче някои от наследниците вече да са съдружници в дружеството, както е в настоящия случай. Ако не всички наследници искат да продължат дейността, тогава съдружници ще станат само онези от тях, които са го поискали. Останалите ще получат паричната равностойност на дела си. Възможна е и друга компенсация в зависимост 3 от това как са решили да уредят отношенията си наследниците. Напр. доброволна делба на дяловете, договор за прехвърляне на дружествени дялове и т.н.

При смърт на съдружник възниква съсобственост между техните наследници върху наследените дружествени дялове. Това означава, че наследниците не придобиват конкретен брой дялове. Те получават идеални части от всеки наследен дружествен дял според наследствените си права. Съсобствеността върху дяловете може да се прекрати чрез договор за прехвърляне на идеални части от единия наследник в полза на другия. Може да се сключи и договор за доброволна делба на дялове, придобити по наследство.

Наследник, който не е приет или не желае да е съдружник, има право да получи паричната равностойност на наследените дялове. Паричната равностойност на наследените дялове се изчислява въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на съдружника.

Изплащането на дела на наследник, който не е приет за съдружник или който поради недееспособност не може да стане съдружник, не е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър.

Мотивите на ДЛР като цяло са правилни, но водят до неправилен извод, доколкото същото не отчита способите на придобиване на дружествени дялове. В българското право има различни правни способи за придобиване на право на собственост върху дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност. Поемането на дружествени дялове е един от тях.

Поемането на дружествени дялове не е уредено изрично като способ за придобиване на право на собственост върху тях в Търговския закон. В чл. 129, ал. 1, изр. първо от ТЗ е предвидено, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Под прехвърляне законът очевидно визира транслативна правна сделка между две насрещни страни – между двама съдружници или между съдружник и трето лице. Под наследяване – наследствено правоотношение по повод смъртта на съдружник в ООД, при което неговите наследници придобиват имуществени наследствени права, свързани с притежаваните от наследодателя им дружествени дялове в ООД. Независимо от гореизложеното съдебната практика е еднозначна и непротиворечива, че поемане на дружествени дялове в ООД може да се извърши, но в точно определени хипотези. Тези хипотези са напускане на съдружник, изключване на съдружник и наследяване на дружествени дялове.