Решение № 529 от 13.11.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Ловеч, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20254310101204 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба, подадена от К. Д. С. от ***, чрез пълномощника й адв.С. Л. от АК-гр.Ловеч срещу „Уейк Брос“ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Управителя С.М., в която посочва, че доверителката й работела на длъжност „Сервитьор" в ответното дружество от 03.01.2025 год. по силата на трудов договор № 085/03.01.2025 год. и добросъвестно изпълнявала задълженията си. Трудовият договор е сключен като безсрочен на пълно работно време 8 часа при петдневна работна седмица.

Уговореното основно трудово възнаграждение с в размер 1 077 лева за осемчасов работен ден при петдневна работна седмица или минималната работна заплата за страната.

Твърди, че на 19.05.2025 год. на доверителката й е връчена Заповед №75/07.05.2025 год., с която е прекратено трудовото й правоотношение. Като основание за прекратяването в издадената заповед е посочен текста на чл.325, т.1 от КТ - по взаимно съгласие. Словесно е изписано като причина за прекратяване на трудовия договор - „по взаимно съгласие". Посочено е още, че на служителя се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024/2025 год., без да се посочва броят дни и дължимата сума.

Счита, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно, тъй като между страните по него не е било постигнато взаимно съгласие за прекратяването му. Доверителката й не е отправяла молба за прекратяването нито такава с отправена до нея от страна на работодателя, която тя да е приела. Между страните не е постигано съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ето защо, фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ не е изпълнен и прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Този фактически състав изисква писмено изявление от някоя от страните по трудовия договор за прекратяването му по взаимно съгласие, по което изявление насрещната страна е длъжна да вземе отношение в 7-дневен срок, както и да уведоми другата страна в същия срок от получаването на нейното предложение, а в случай че не вземе отношение, се счита, че предложението на иницииралата го страна не е прието.

Доверителката й К. С. е депозирала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, но не по взаимно съгласие, а по здравословни причини, която е подала на 25.04.2025 год. Причина за подаване на тази молба е, че тя страда от заболявания, които са я довели до състояние на невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. К. С. е с определен 81% трайно намалена работоспособност, като процентът е определен на база 1 двете й основни заболявания - асептична некроза на лява тазобедрена става и разпространена белодробна фиброза след туберкулоза на бял дроб. В отправената молба за прекратяване на трудовото й правоотношение тя е посочила „по здравословни причини", като е търсила именно такъв вид основание за прекратяване на трудовото си правоотношение. В него обаче не е посочила дата, от която предлага да бъде прекратено трудовото й правоотношение, поради което по този съществен елемент съгласие не е било постигнато. Съгласие не е постигнато и по основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като тя е посочила здравословни причини, а не взаимно съгласие. Ответникът-работодател не е отговорил на нейната молба в законоустановения 7дневен срок съгласно чл.325, ал. 1, т. 1 от КТ. Много по-късно, едва на 19.05.2025 год. доверителната й е получила оспорваната Заповед №74/07.05.2025 год. Дори да се приеме, че ищцата е отправила предложение до работодателя си с правно основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, той е трябвало да отговори на него в седемдневен срок, като я уведоми за решението си, а в настоящия случай той издава заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на 07.05.2025 год. и я връчва едва на 19.05.2025 год., т.е. свежда я до знанието на ищцата 12 дни след издаването й. Счита, че следва да се приеме, че след 25.04.2025 год. са изтекли повече от 7 дни до 19.05.2025 год. и предложението на ищцата /ако се приеме, че е такова по чл.325, ал.1, т.1 от КТ/ не е било прието от работодателя й. Липсва и постигане на съгласие относно важния момент, от който трудовото правоотношение да се счита прекратено, тъй като никоя от страните не е посочила такава дата.

Предвид изложените обстоятелства, за доверителката й се поражда правен интерес да подаде настоящата искова молба, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди във верността на гореизложеното, да отмени като незаконосъобразна Заповед №75/07.05.2025 год. на Управителя на „Уейк Брос"ЕООД, с ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, с която е прекратено трудовото правоотношение на К. Д. С., на основание чл.325, т.1 от КТ, да признае уволнението, извършено с тази заповед, за незаконно и да възстанови ищцата К. Д. С. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Сервитьор", като й присъди и съдебно-деловодните разноски.

В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен писмен отговор наисковата молба от страна на ответника, „Уейк Брос" ЕООД, ЕИК : ***, чрез адв.К. С. от АК-гр.София, в който последният от името на доверителя си намира, че исковете са допустими, доколкото с тях се твърди, че са нарушени трудови права на К. С. и са подадени в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Относно основателността на исковете и обстоятелствата, на които се основават. Възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост. Обстоятелствата и фактите, на които се основават и които са преюдициални за спора не доказват и не обосновават незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Конкретните възражения срещу обстоятелствата, на които се основават исковете и тяхната основателност са следните : Между К. С. и Дружеството първоначално е сключен Трудов договор №83/11.12.2024 год. с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, като ищцата е назначена на длъжност „Сервитьор“ на 4 часов работен ден, тъй като към тази дата е работила и при друг работодател на същата длъжност. На 03.01.2025 год. между страните по делото е сключен Трудов договор №85/03.01.2025 год. за пълен работен ден и отново за длъжността „Сервитьор". Нито при постъпването на работа, нито при сключването на трудовите договори ищцата е представила на работодателя си приложеното към исковата молба Експертно решение №92508/12.09.2023 год. На 25.04.2025 год. К. С. е подала молба до работодателя да бъде освободена „от заеманата длъжност „Сервитьор", поради здравословни причини". В тази молба обаче не е посочена конкретна дата за прекратяване на правоотношението и не са представени никакви доказателства за наличието на здравословни проблеми. Управителят на дружеството е сложил резолюция да бъдат представени доказателства за наличието на здравословни проблеми. След като не са представени доказателства, на 07.05.2025 год. е издадена процесната Заповед №75/07.05.2025 год., в която като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „по взаимно съгласие". Заповедта е връчена на 19.05.2025 год. В исковата молба се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, защото : ищцата е търсила прекратяване на правоотношението по здравословни причини, дори и да се приеме, че с молбата от 25.04.20205 год. ищцата е търсила прекратяване по взаимно съгласие не е налице фактическия състав визиран в чл.325, ал.1, т.1 от КТ, защото ответникът не е отговорил в 7 дневния срок и не е постигнато съгласие за датата, от която да бъде прекратено трудовото правоотношение. Конкретните им възражения срещу обстоятелствата, на които се основават исковете и срещу исковете са следните : 1. Относно твърдението, че е търсено прекратяване на трудовото правоотношение по здравословни причини и са налице здравословни причини за прекратяването му в чл.325, ал.1, т.9 от КТ е посочено, че трудовото правоотношение се 2 прекратява „при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия". Ответникът счита, че към датата на издаване на Заповедта не са били налице основания за прекратяване на трудовото правоотношение посочени в цитираната разпоредба, защото : на ответника никога не е представяно от К. С. каквото и да е експертно решение на ТЕЛК (доколкото представлява отрицателен факт не се нуждае от доказване от Дружеството). Визираните в чл.325, ал.1, т.9 от КТ предпоставки изискват заболяването да е установено след възникването на трудовото правоотношение (т.е. след 11.12.2025 год). Приложеното обаче, като доказателство Експертно решение №92508/12.09.2023 год. е издадено на 12.09.2023 год. (повече от една година преди възникването на трудово правоотношение между страните).

Посочените в Експертно решение №92508/12.09.2023 год. заболявания не установяват невъзможност на ищцата да заема длъжността „Сервитьор". Ответникът моли съда да вземете под внимание, че К. С. е работила като сервитьор и след издаването на приложеното решение на ТЕЛК, но преди да постъпи на работа при ответника, както и след прекратяването на трудовото правоотношение с „Уейк Брос“ЕООД (в тази връзка ще проведат доказване в хода на делото). Ако действително посочените заболявания в Експертно решение №92508/12.09.2023 год. водят до невъзможност за заемане на длъжността „Сервитьор", защо ищцата съзнателно е сключвала след 12.09.2023 год. трудови договори и е работила на тази длъжност. Накрая, но не на последно място, ответникът изтъква, че следва да се вземе под внимание от съда, че молбата по чл.325, ал.1, т.9 от КТ по своята правна същност представлява форма на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. 2.Относно твърдението за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, само защото в Заповед №75/07.05.2025 год., като основание е посочено „по взаимно съгласие" заявява, че този правен въпрос е повдигнат пред Върховния касационен съд (ВКС), който се е произнесъл с Решение №50173 от 23.03.2023 год. на ВКС по гр.дело №4041/2021 год., IV г. В разгледания от ВКС казус, (както и в настоящия случай), е подадена молба за напускане на работа, чието съдържание не включва изрично искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито посочена дата, от която трудовото правоотношение да бъде прекратено. Независимо от това следва да се приеме, че молбата представлява предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 от КТ, защото работникът иска изрично да напусне. Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от работника молба за освобождаване от длъжност, като е издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, посочвайки като основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, без да изчака изтичането на срока на предизвестие, не променя характера на молбата, нито може да обоснове извод за незаконосъобразно уволнение. В настоящия случай са налице всички преюдициални факти посочени от ВКС - в молбата на ищцата от 25.04.2025 год. не е посочена нито дата, нито искане за прекратяване правоотношението по взаимно съгласие, но съдържа изрично искане за напускане, което по своето правно естество представлява предизвестие.

Ответникът е издал акт за прекратяване на трудовото правоотношение без да изчака срока на предизвестие и посоченото основание „по взаимно съгласие" не променя правния характер на Заповедта и не води до незаконосъобразно уволнение. 3.Относно искането за възстановяване на работа изтъква, че доколкото незаконосъобразното уволнение предпоставя уважаването на този иск, същият следва да бъде отхвърлен заедно с иска по чл.344, ал.1 от КТ.