Определение № 3585 от 20.09.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3585 гр. Варна, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501876 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 46294/20.06.2023г. по регистратурата на ВРС от А. Х. М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1973/02.06.2023г. постановено по гр.д. № 13985/2022г. по описа на ВРС, 30-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е определена мярка за защита на Е. Ю. М., ЕГН 9012311154 от осъществени спрямо нея актове на домашно насилие от А. Х. М., като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над Е. Ю. М. и му е наложена глоба в размер на 200 лева платима по сметка на ВРС на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН и е издадена Заповед за защита № 47/02.06.2023г.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и необоснованост с оглед събраните по делото доказателства. Въззивникът А. М. счита, че е останало недоказано авторството на електронните съобщения изпратени чрез приложението “Viber”, квалифицирани от молителката като актове на домашно насилие, както и твърденията в молбата, че изпращачът е бил в нетрезво състояние при изпращането им. Поддържа, че телефонът от който са изпращани съобщенията е собственост на друго лице и се ползва от друго лице и не е установена самоличността на изпращача им. Посочва, че е останал неизяснен и въпросът за времето, пред което са изпращани съобщенията – през целия ден на 24.09.2022г. или само в часовия диапазон от 22:15 до 23:29 часа. Излага, че от съдържанието на самите съобщения не може да се заключи по какъв начин същите са въздействали върху психиката на молителката, предвид на това, че тя е отговаряла на част от съобщенията, според въззивника, „агресивно и арогантно“. Предвид наличието на различни преводи на български език на разменената оригинална кореспонденция на турски език счита, че е останала 1 неизяснена конкретиката на разговора. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна - Е. Ю. Алиосманова, чрез процесуалния си представител е депозирала възражение по въззивната жалба. Заявява становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение.

Възразява срещу доводите на въззивника за недоказаност на авторството на процесните съобщения изпратени на нейния телефонен номер чрез приложението „Viber” съдържащи обидни квалификации и заплахи. Посочва, че е установено по делото, че телефонният номер, от който са изпращани съобщенията е регистриран на майката на въззивника Фатме А. Шакир, но същият се е ползвал от ответника, за който факт са събрани и гласни доказателства. Посочва, че от кореспонденцията е видно, че се води от мъж, а не от жена, както и че касае семейни въпроси между молителката и бившият й съпруг, видно от логиката на воденият разговор. Посочва, че и понастоящем въззивникът използва същият телефонен номер /0896867634/, с който водят главно писмена кореспонденция касаеща децата им. Излага, че извършените преводи от турски на български език коректно отразяват действителното съдържание на водената кореспонденция на 24.09.2022г. и установяват наличие на многобройни обидни и заплашителни реплики отправени от ответника към молителката, без те да са провокирани от нейно поведение. Поддържа, че същите са оказали негативно въздействие върху психиката й, което по същество е проявлението на вредоносния резултат от поведението на ответника. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и частна жалба, вх.№ 57141/31.07.2023г. от А. Х. М., чрез процесуалния му представител срещу Определение № 8550/14.07.2023г. постановено по гр.д.№ 13985/2022г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

В жалбата се посочва, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да присъди разноски на ответника по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК предвид наличието на частично отхвърляне на молбата по ЗЗДН /по отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН/. Счита, че нормата на чл.11 от ЗЗДН не дерогира общото правило за разпределение отговорността за разноските по ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени разноски в полза на А. М. в размер на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение.

В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Е. Ю., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор на частната жалба. Счита същата за допустима, но неоснователна. Посочва, че молбата за налагане на мерки по ЗЗДН е уважена и е без значение коя или колко от мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН са наложени от съда. В случая съдът е преценил, че целта на закона ще бъде постигната с налагането само на една от мерките и това не води до извод за частично уважаване или частично отхвърляне на молбата, с която е сезиран съда, поради което не е налице хипотезата на чл.78, ал.3 от 2

ГПК за присъждане на разноски на насрещната страна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

По допустимостта на обжалването:

На основание чл. 267, ал.1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната и частната въззвна жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН /чл.275, ал.1 от ГПК/ и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК вр. чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН.

С въззивната жалба не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.

В отговора на въззивната жалба е направено искане за приемане на нови писмени доказателства – разпечатки на ел.съобщения и разпечатки от телефонния регистър на обажданията на въззиваемата от дати 27.06.2023г. и 30.06.2023г. и от 16.07.2023г. и 18.07.2023г. изходящи от тел.номер ***, както и за ангажиране на гласни доказателства чрез довеждането и разпита на двама свидетели за установяване от какъв тел.номер са проведени телефонните разговори на 16.07.2023г. и 18.07.2023г.

Съдът намира, че и двете доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение, поради това че касаят кореспонденция проведена след обследвания период на твърдяното домашно насилие и не се твърди съдържанието им да има касателство към него.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 46294/20.06.2023г. по регистратурата на ВРС от А. Х. М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1973/02.06.2023г. постановено по гр.д. № 13985/2022г. по описа на ВРС, 30-ти състав, КАКТО и частна жалба, вх.№ 57141/31.07.2023г. от А. Х. М. срещу Определение № 8550/14.07.2023г. постановено по гр.д.№ 13985/2022г. по описа на ВРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззиваемата страна.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1876/2023г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2023г. от 1 3:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, включително и по телефона.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4