Определение № 3784 от 16.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 378416.11.2020 г.Град Варна

Окръжен съд – Варна

На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:Николай С. Стоянов като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20203100101623 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:

Производството е образувано по искове на Ж. М. Н. , ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Елхово, ***, вх.В, ет.1, ап.1 и С. М. Н. , ЕГН**********, с адрес: гр. Шумен, ***, ет.7, ап.34 срещу Д. Н. Д. , ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, жк. Младост, бл.153, ет.4, ап.32, както следва:

- с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 02.11.2017г., обявено с протокол от 09.11.2017г., вписано в АВ СВ – Варна под акт №189, том Х, вх. рег. №32485/ 24.11.2017г. и в АВ СВ – Нови пазар под акт №30, том 4, от дата 29.11.2017г., поради неспазване на законоопределената форма – не е написано саморъчно и подписано от завещателя Д Д Н;

- с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищците Ж. М. Н. и С М Н са собственици на общо ½ идеална част или по ¼ ид.част за всяка от ищците, от следните вещи:

1/ Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ***, ет.2, с площ 95.71 кв.м. /деветдесет и пет квадратни метра и седемдесет и един квадратни сантиметра/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно точка две точка четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, намиращ се в сграда №2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет точка хиляда петстотин и пет точка шестдесет и едно/, при съседи на обекта: на същия етаж: ***, под обекта:

***, ***, ***, ***,

*** и над обекта: ***, ведно с прилежащата му изба №16

/шестнадесет/, с площ от 8.56кв.м. /осем квадратни метра и петдесет и шест квадратни сантиметра/, при граници: на изток- избен коридор, на запад- двор, на север- изба № 15, на юг- избен коридор, както и също на таван №16 /шестнадесет/, с площ от 11.10кв.м.

/единадесет квадратни метра и десет квадратни сантиметра/, при граници на тавана: на изток- ул. „Державин", на запад- тавански коридор, на север- таван № 15, на юг- тавански коридор, както и 5.1644% /пет цяло хиляда шестстотин четиридесет и четири десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място;

2/ автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер, ДК №В7068РМ, рама 1

№WV2ZZZ70ZRH124021, двигател „AAZ374307", цвят "бял", на основание за собствеността – наследяване от Д Д Н, поч. на 04.11.2017г. и съответно (за жилището) НА №51 от 21.02.1979г., том 1, н.д. №185/1979г. на н-с при ВНС по повод на окончателен разделителен протокол от 07.11.1978г. на ЖСК Септември и съответно (за лекия автомобил) на непосочено основание за придобиване от наследодателя, в която връзка се следват указания към ищците.

Кумулативно с иска за собственост на жилището е предявено и искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна до ½ част на КНА №165 от дата 27.11.2017г., том 1, рег. №1790, по н.д. №165/2017г. на на-с при ВРС, вписан в АВп с акт №192/28.11.2017г. за констатиране правата на ответника върху 100% ид. ч. от горния и спорен Апартамент №1 с идентификатор №***.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищците твърдят, че Д Д Н е починал на 04.11.2017г. и е оставил за наследници брат си Н Н и внучките си по линия на по-рано починалата през 2014г. сестра Н В – двете ищци Ж и С Н. С това те твърдят, че по право на заместване са наследници по закон на Д Д Н.

Ищците твърдят и че на 09.11.2017г. ответникът Д. Н. Д. е представил пред нотариус при ВРС саморъчно заещание от 02.11.2017г., което било записано да било изгответно от покойния Д Д Н и с което той бил завещавал на ответника цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество: 1/ жилище с идентификатор: *** в гр.

Варна; 2/ поземлен имот No 120, находящо се в с. Избул, община Нови Пазар, област Шумен, ул. Буря No 1, представляващо празно дворно място с площ от 500 кв.м., включващо собствено място в парцела с площ от 360 кв.м., съставляващо по плана на селото УПИ IX – 120 от кв.20, при граници: улица, УПИ VIII – 123, УПИ VII – 121; 3/ Къща и стопански сгради със застроено и незастроено дворно място от 1530 кв.м., находящо се в с.

Избул, община Нови Пазар, област Шумен, съставляващ по плана на същото парцел VII – 121 от квартал 20, при граници: улица, парцел VI – 123, парцел IX- 120, парцел IV- 119 и парцел III- 122, включен в УПИ VII – 121 в кв. 20 с площ 1700 кв.м. 4/ Нива с идентификатор *** с площ от 2,463 дка., находяща се в с. Избул, община Нови Пазар, област Шумен;

5/ Нива с идентификатор *** с площ от 2,420 дка., находяща се в с. Избул, община Нови Пазар, област Шумен; 6/ Нива с идентификатор *** с площ от 5,042 дка., находяща се в с. Избул, община Нови Пазар, област Шумен; 7/ автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер, ДК №В7068РМ, рама №WV2ZZZ70ZRH124021, двигател „AAZ374307", цвят "бял"; 8/ парични средства по банкова сметка.

Ищците твърдят, че така представеното и обявено завещание изобщо не отговаря на законовите изисквания за форма, тъй като нито е било написано саморъчно от Д Д Н, нито е било подписано от същия. На това основание молят завещанието да бъде прогласено за нищожно.

С оглед на горното ищците твърдят, че те са собственици на общо ½ ид. част, или по ¼ ид.ч. всяка от ищците, от всичките притежавани от Д Д Н вещи, по наследяване.

Конкретно молят да бъде установено правото им на собственост върху процесните и гореописани Апартамент №1 с идентификатор №*** и автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер, ДК №В7068РМ – наследяване от Д Д Н, поч. на 04.11.2017г. и съответно (за жилището) НА №51 от 21.02.1979г., том 1, н.д. №185/1979г. на н-с при ВНС по повод на окончателен разделителен протокол от 07.11.1978г. на ЖСК Септември и съответно (за лекия автомобил) на непосочено основание за придобиване от наследодателя, в която връзка се следват указания към ищците.

С оглед на последното и тъй като сочат, че с КНА №165 от 27.11.2017г., том 1, рег.

№1790, по н.д. №165/2017г. на на-с при ВРС, вписан в АВп с акт №192/28.11.2017г. били 2 констатирани правата на ответника върху 100% ид. ч. от спорния Апартамент №1 с идентификатор №***, молят този КНА да бъде отменен по чл.537 ГПК до ½ част от констатираните права.

По същество молят за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Н. Д. депозира писмен отговор, с който не оспорва: че ищците са сред наследниците по закон на Д Д Н, починал на 04.11.2017г., по заместване на по-рано починалата през 2014г. сестра на наследодателя Н В; че законовата им квота по наследяване би била общо ½ за двете, или по ¼ част за всяка (ако нямаше завещание); че на 09.11.2017г. ответникът представил пред нотариус при ВРС саморъчно заещание от 02.11.2017г., което било записано да е било изгответно от покойния Д Д Н и с което той бил завещавал на ответника цялото си притежавано имущество, което включвало и сочените от ищците вещи. Не оспорва и допустимостта на производството.

Исковете обаче категорично оспорва по основателност. Твърди изрично, че цялото саморъчно заещание от 02.11.2017г. е било изписано и подписано лично от Д Д Н. Твърди, че ако на пръв поглед има отлика в почерка или подписа на наследодателя, спрямо предишни моменти, това се дължи на влошеното през последните години от живота на Димитър Ненков общо здравословно състояние, в това число хронични заболявания, изолация за около десет месеца, отключило се тревожно – депресивно разстройстви и свързан с него тремор на ръцете. Затова завещанието било изписано от лице с силно увредено общо състояние с множество придружаващи заболявания и то в крайната им фаза, но това лице бил Д Д Н. За това сочи, че ищците нямало как да знаят,защото от 30 години изцяло се дезинтересирали от своя дядо Димитър Ненков, който бил обгрижван в последните години точно и само от ответника Д. Д. По тези причини моли за установяване на истинността на представеното саморъчно завещание и съответно отхвърляне на исковете, с присъждане на съдебни разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:

По исковете по чл.42 ЗН – качеството си на наследник по закон на лицето, чието завещание се оспорва по действителност; факта на представяне и обявяване на саморъчно завещание, вписано да е изготвено от наследодател по закон, спрямо ищеца. По исковете по чл.124, ал.1 ГПК – притежанието си на право на собственост върху всеки самостоятелен недвижим имот или движима вещ, на твърдяното придобивно основание (наследяване от Д Д Н, поч. на 04.11.2017г. и съответно (за жилището) НА №51 от 21.02.1979г., том 1, н.д. №185/1979г. на н-с при ВНС по повод на окончателен разделителен протокол от 07.11.1978г. на ЖСК Септември и съответно (за лекия автомобил) на непосочено основание за придобиване от наследодателя). По искането по чл.537 ГПК – наличието на КНА в полза на ответника, с който акт са установени права на собственост върху имот, пълно или частично притежавани от ищеца по делото.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: По исковете по чл.42 ЗН – качеството си на наследник по завещание на лицето, чието завещание се оспорва по действителност по делото; пълно и главно следва да докаже и че завещанието е изписано лично и подписано от завещателя (действителността на завещанието); в конкретния случай с оглед на изричните твърдения следва да докаже и наличието на заболяванията (вид и степен на развитие) на завещателя, които се твърди да са били налице и да са обусловили начина на изписване и подписване на завещението. По исковете по чл.124, ал.1 ГПК – твърдяните си противопоставими на ищцовата страна права (в случай на доказване на правата на ищцовата страна). По искането по чл.537 ГПК тежестта произтича от вече разпределената по самите искове.

Съдът, на основание чл.146, ал.2 ГПК указва на ответника,че не сочи 3 доказателства за твърдяните заболявания (по вид и степен на развитие) на завещателя, които се твърди да са били налице и да са обусловили начина на изписване и подписване на завещението

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че двете ищци са сред наследниците по закон на Д Д Н, починал на 04.11.2017г., по право на заместване на по-рано починалата през 2014г. сестра на наследодателя Н В; че законовата им квота по наследяване би била общо ½ за двете, или по ¼ част за всяка (ако нямаше завещание); че на 09.11.2017г. ответникът представил пред нотариус при ВРС саморъчно заещание от 02.11.2017г., което било записано да е било изгответно от Д Д Н и с което той бил завещавал на ответника цялото си притежавано имущество, което включвало сочените от ищците вещи; че при тези данни формално ответникът се легитимира за наследник по завещание на наследодателя.

По предварителните въпроси: При преценка за редовност и допустимост съдът не констатира пороци, а и допустимостта е безспорна и между страните.

Изключение по редовността прави липсата на пълни твърдения за ясното придобивно основание на ищците за всяка от вещите, обект на вещен иск,което налага и указания към тях с предупреждение за последиците от неизпълнение.

На осн. чл.193 ГПК следва откриване на производство по установяването на действителността или не на представеното по делото саморъчно завещание от 02.11.2017г., обявено с протокол от 09.11.2017г. Тежестта за доказването на действителността на документа е на ответника, и по общите правила на чл.154, ал.1 ГПК, и по специалните по чл.193, ал.3 ГПК, тъй като документът ползва изцяло ответника по делото.

По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.

Всички замолени от ищците съдебни удостоверения са издадени още при етапа на проверката за редовност на исковата молба.