Протокол № 71 от 04.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 71 гр. Пазарджик, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500848 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят П. Д. У., роден 1944 г., уведомен от предходно заседание не се явява. За него се явява адв. Е. Б.-К., упълномощена от първата инстанция.

Ответникът П. Д. У., роден 1996 г., редовно уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК не се явява. За него се явява адв. И. О., упълномощена от първата инстанция.

Адв. Б.-К.: Да се даде ход на делото.

Адв. О.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

1

С решение на Районен съд Панагюрище, постановено по гр.д№ 237 по описа за 2024 година е отхвърлен иска, предявен от П. Д. У. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. “Я.” № 4 срещу П. Д. У. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. “Я.” № 4 с правно основание чл. 108 ЗС във вр. с чл. 56 ЗС за приемане на установено спрямо ответника, че ищецът е носител на пожизнено право на ползване върху недвижим имот с идентификатор:

*** (стар идентификатор) и *** (нов идентификатор) по КККР на гр. Панагюрище, представляващ самостоятелен обект в сграда, с адрес на имота: гр. Панагюрище, ул. “Я.” № 4, ет. 1 с прилежащите части на северна изба с площ от 32.57 кв.м. и осъждане на ответника да предаде владението върху процесния имот на ищеца, поради погасяване правото по давност.

Отхвърлен е иск, предявен от П. Д. У. ЕГН:********** срещу П. Д. У.

ЕГН:**********, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5822,83 лева - обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор: *** по КККР на гр. Панагюрище за периода от 29.03.2022 г. до 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. Д. У. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. “Я.” № 4 да заплати на П. Д. У. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. “Я.” № 4 сума в размер на 800 лева - разноски направени пред настоящата инстанция.

В срок решението е обжалвано от ищеца П. У., представляван от адв. Б..

Оспорва извода на Панагюрски районен съд,че е погасено правото на ползване на жалбоподателя,поради неупражняването му и счита, че този извод не е съответен на доказателствата по делото.

Безспорно било установено по делото,че жалбоподателят до края на месец март - 29.03.2022 год., заедно с покойната си съпруга са имали ключ и достъп до жилището на първия етаж, и че от този момент те са били лишени от възможността за достъп до първия етаж,да го ползват по начин който намерят те за добре. Безспорно било и, че и отв.П. У. е ползвал първия етаж, но това е било със съгласието и непротивопоставянето на жалбоподателя и съпругата му,тъй като той е техен внук и те не са имали нито намерение,нито 2 желание да го лишат от възможността да живее в този етаж.

Съдът основал извода си за погасяване на правото на ползване,учредено за дарителите с показанията на св . С. В.,

Св. С. Ю. установявала, че и след 2017 год. когато е извършено дарението всичко си е продължило по старому- всички живеели заедно,бабата се грижела за внуците до 2019- 2021 год. Това налагало извода,че към 2019 г.2021 год. на първия етаж все още не е бил започнат ремонт, родителите на ответника са живеели в този етаж,така както е било в годините преди извършеното дарение.

Семейството на сина на жалбоподателя е обитавало първия етаж, а семейството на дъщеря им Стоянка втория етаж, а жалбоподателят и съпругата му са имали свободен достъп и до двата етаж. Осъществявали са запазеното им право на ползване по начин, който те са имали право да преценят,както и по което време са намирали за необходимо. Правото на ползване като самостоятелно вещно право може да се осъществява от ползвателя както лично така и чрез трети лица.

Фактическото положение,семейството на сина им със съгласието на родителите му да живее на първия етаж продължило до 2021 год. когато отв.

П. У. е започнал ремонти дейности на първия етаж. Тези ремонти дейности са се извършвали и със съгласието на дядото и бабата на отв. П. У. и както установява свидетеля дядо му е идвал, гледал е какво се прави на етажа и „е давал съвети" . Промяна настъпила в края на март месец 2022 год. когато отв.

П. У. е взел ключа за достъп до първия етаж от дядо си и баба си.

Моли решението да бъде отменено и иска – уважен.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът П. У. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът по какъвто и да е начин е упражнявал фактическа власт върху първия етаж на сградата, след учредяване вещно право на ползване.

Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че по делото не е установено, нито е доказано, че както преди 2017 г., 3 така и след това, ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, нито е установено ищеца да е имал лични вещи на първия етаж, които да използва по предназначение, така, че да може да се изведе безспорният извод, че е упражнявал лично своето учредено право на ползване.

Напълно законосъобразно съдът е приел, за установено, че в периода от 29.03.2017 г. до 29.03.2022 г. ищецът въобще не е държал вещта. Съдът е приел, за безспорно, че за периода от 29.03.2022 г. до 21.03.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, когато давността е спряна на основание чл. 115, б."ж" от ЗЗД, ищецът не е упражнявал фактическа власт като правомощие от ограниченото му право на ползване върху имота, а в периода от 29.03.2017 г. до 21.03.2024 год. са изминали почти 7 години (6 години, 11 месеца и 21 дни), в които ищецът не е упражнявал реално правото си на ползване.

За прецизност, съдът е констатирал, че в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. (2 месеца и 7 дни) на основание чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците и параграф 13 ЗИД от Закона за здравето, погасителната давност е спряла да тече, но това обстоятелство също не променя фактът, че процесното право е погасено с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Съдът правилно приел, че по делото са останали недоказани твърденията на ищеца, че бил упражнявал правото си на ползване чрез трето лице - семейството на синът му Д. У., баща на ответника П. У.. От показанията на разпитаният по делото свидетел С. В. било установено, че след 2017 г., когато е възникнало правото на ползване, учредено в полза на ищеца, родителите на ответника са се преместили да живеят в друга сграда, като на първият етаж е останал да живее единствено ответника П. У., роден 1996 г.

Претендират се разноски.

Адв. Б.-К.: Поддържам въззивната жалба по изложените в нея доводи.

Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Адв. О.: Оспорвам въззивната жалба по подробно изложените съображения в нея. Поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което 4

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Б.-К.: Представям списък на разноските и с препис за ответната страна. Уважаеми окръжни съдии, както също констатирахте във въззживната жалба аз съм изложила изцяло доводите си за неоснователност на решението, като съм анализирала наред с това данните, събрани по делото доказателства.

Те са доста обстойни и не е необходимо да ги преповтарям пред вас, а е ясно, че съдът е запознат изцяло с фактическата обстановка и правните доводи на страните.

Моля да приемете, че въззивната жалба на доверителя ми е основателна и че от данните по делото в никакъв случай не може да се направи извод, че е погасено правото им на ползване при такива данни, които са установени. Ако има действия, с които са ограничени е бил доверителят ми, междувременно вече починалата му съпруга, те са настъпили в един много по-късен момент така, както се установява и по делото.

Тези две семейства – двете деца на доверителя ми и неговата дъщеря и сина му и след прехвърлянето на имота се е запазило положението такова, каквото е било. Бащата на внука и семейството са обитавали до започването на ремонта този етаж, на което моите доверители не са се противопоставили, напротив, такова е било тяхното желание.

За да се погаси давността на доверителя ми това значи, че трябва изцяло да са били дистанцирани от този имот, да са били ограничавани във възможността да влязат, когато намерят за добре и да го ползват по какъвто и да било начин. Включително и свидетелят каза, че „…да, докато течеше ремонта дядото идваше, даваше съвети, казваше кое е добре, кое не е добре“. Така че не е имало и не са настъпили такива обстоятелства, които да са установени в един много по-ранен период тези хора да са били ограничени от правото си да го упражняват, а те имат правото да го упражняват, както намерят за добре. Дали има чехли пред този вход, както беше попитано и акцентирано, или чехли за зъби на този етаж е без значение. Важното е субективното отношение и начина, по който това е осъществявано години.

Адв. О.: Уважаеми окръжни съдии, аз съм изложила подробни аргументите в моя отговор и няма да ги преповтарям. Единствено само ще посоча един – два пункта.

5

На първо място, че едва във въззивната жалба, за първи път се твърди, че Районен съд - Панагюрище в мотивите си не бил обсъдил началния момент, от който бил лишен дядото от ползването. Такъв аргумент за първи път не може да бъде посочен едва във въззивната жалба, а исковата молба не съдържа такива обстоятелства. Тя е написана много общо и в исковата молба се твърди по принцип, че бабата и дядото имат правото да си ползват имота без за това да са посочени подробни обстоятелства във връзка с отношенията между страните, каквито обстоятелства сме развили ние в нашия отговор на исковата молба, от който става ясно от кога бабата и дядото не ползват този имот.

По отношение на чехлите и четките за зъби, както сочи колежката аз считам, че при правото на ползване действително ползвателят може да ползва и чрез някого другиго, може и да го даде под наем имота, но тук, в това в това дело не бяха установени такива обстоятелства. Като безспорно и категорично беше установено всъщност, че бабата и дядото са обитавали винаги, както и към момента, в който е заведено делото, така и към настоящия момент, когато е останал само дядото, единствено и само втория етаж, поради което Районен съд - Панагюрище съвсем правилно и аргументирано е приел, че правото на ползване е погасено, поради реалното чу неупражняване лично или чрез трето лице в 5-годишния срок така, както повелява законът.

Моля да оставите решението на Районен съд – Панагюрище в сила, като правилно и законосъобразно и изложено, съобразно събраните доказателства.

Претендираме разноски. Не ги представям втори път, защото съм ги представила към молбата си от предишното съдебно заседание, когато исках отлагане. Благодаря, че ми дадохте възможност да се явя лично сега. Мисля, че и за колежката има, за да се запознае със списъка на разноските с приложени доказателства, че са заплатени по банков път. Не правя възражение по отношение на разноските на колежката.

Съдът предоставя възможност на адв. Б.-К. да се запознае със списъка на разноските, представен от адв. О..