Решение № 16129 от 26.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16129 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110157924 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от Р. Ц. А. срещу „ФИРМА“ ЕАД положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 100,00 лв., представляваща неимуществени вреди от издаването и заплащането без правно основание на фактура № 551914601/22.11.2019 г. с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100,00 лева и фактура № 551914602/22.11.2019 г. с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100,00 лева, претърпени за времето от 03.12.2019 г. до края на 03.12.2019 г., ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до изплащането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 71708/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищцата твърди, че претенцията се основава на следните фактически обстоятелства. На 22.11.2019 г. по повод подадено до ответника писмено предизвестие за прекратяване на договор за предоставяне на фиксиран интернет и телевизия, по който ищецът бил потребител, а ответното дружество – доставчик на услугата, били издадени две фактури, чиято недължимост била установена и не се оспорвала от ответника. На 22.11.2019 г.

1 ищецът посетил офис на ответника и подал едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора. В същия ден при подаването на предизвестието ищецът донесъл и предложил да върне на ответника два броя устройства, чрез които се е предоставяла услугата по договора, но ответникът отказал да ги приеме в този ден, тъй като връщане на устройствата се дължи „при прекратяване на договора“, т. е. в последния ден на действие на договора, а именно на 22.12.2019 г., защото служителите нямали право да приемат устройствата по-рано от този ден. Независимо от това от страна на ответното дружество били издадени два броя фактури – фактура № 551914601/22.11.2019 г. с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100 лева и фактура № 551914602/22.11.2019 г. с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100 лева.

Фактурите никога не били връчвани на ищеца. При ежемесечно плащане на дължими суми по регистрацията на ищцата в Изипей АД на дата 03.12.2019 г. същата заплаща и процесиите фактури. Доколкото месечните сметки на ищцата винаги били в регулярен размер, същата се усъмнила в размера на сметки, които платила за текущия месец. При внимателен прочит установила издадените от ответника фактури, но доколкото от съдържанието на разписката не може да бъде установено основанието за начисляване на сумата, ищцата е предположила, че сумата по фактурите представлява цена за начислена от ответника услуга/потребление по договора 504731586.

Доколкото обаче по този договор не се дължали такива суми, надвишаващи многократно не само месечната договорна такса, но и всякакво предполагаемо потребление, ищцата се възмутила и паникьосала. Въпреки, че 03.12.2019 г. бил работен ден и ищцата вече имала уговорени и планирани служебни задачи и ангажименти, започнала да се притеснява, да мисли само за тези недължими плащания и не можела да се концентрира върху работата си. Мисълта, че са били начислени прекомерните сметки и съмнението, че са заплатени неоснователно, й пречели да се фокусира върху служебните и лични задачи за деня. Ищцата била разсеяна, не можела да изпълнява служебните си ангажименти и побързала отново да посети клиентския център на ответника с цел да получи разяснение и разпечатка относно въпросните фактури. В офиса на ответника й било отказано издаването на копие от фактурите, като било обяснено, че същите са за дължими неустойки, начислени, поради факта, че ищецът подал едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и в този случай при прекратяването дължал неустойки за евентуално невръщане на 2 предоставени два броя устройства – рутер и ка-модул. Задължението за връщане на устройствата имало падеж – 22.12.2019 г., който все още не бил настъпил и не би могло да се приеме, че към датата на издаването на фактурите 22.11.2019 г. или към датата на заплащането на фактурите 03.12.2019 г. ищцата била в забава или в неизпълнение. В този момент ищцата много се ядосала, тъй като дори в конкретния случай самият той предложил да върне устройствата по-рано, което му било отказано. Служители на ответника обяснили, че тези обстоятелства нямали значение, тъй като преждевременното издаване на фактури за неустойки било отнапред установена практика на А1 – процесът е предварителен и автоматизиран, електронната система автоматично издавала и зареждала за плащане фактури за неустойки при входиране на всяко заявление за прекратяване на договор от клиент на А1. Ако устройствата бъдат върнати, фактурите се сторнирали, ако са платени – парите се връщат на клиента. При невръщане на устройствата – парите не се връщат. Не било правилно от страна на ищцата да заплаща фактурите, независимо, че излизали като задължение/претенция за заплащане, а трябвало първо да се върнат устройствата, след което фактурите автоматично щели да изчезнат. Напрежението у ищеца нараствало, същият веднага споделил, че се чувства жертва на тази незаконосъобразна, нечестна и нелоялна практика.

Ищецът поканил ответника да уредят напълно отношенията си във връзка с процесиите устройства, но получил категоричен отказ и напътствие да дойде отново на 22.12.2019 г. да ги върне валидно. Раздразнението на ищцата от случилото се било много силно, повлияло на работата й през целия ден, в отношенията му с колегите и неговите клиенти. По-късно същия ден на 03.12.2019 г., ищцата се върнала в същия офис на ответника, носейки процесните устройства за връщане, служителят на ответника в крайна сметка ги приел, за което бил съставен протокол. Ответникът във връзка с подадената от ищцата жалба изпратил отговор, в който признава пред ищцата, че й е причинил неудобство и затруднения от издаването и плащането на процесиите фактури без правно основание.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от страна на ответника, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. По подробно изложените в отговора съображения, счита, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди. В тази връзка моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

3

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 10.12.2019 г. от Р. Ц. А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.07.2020 г. по ЧГД № 71708 по описа за 2019 г. на СРС срещу „ФИРМА“ ЕАД да й заплати сумата 200,00 лв., недължимо платена от кредитора с разписка от 03.12.2019 г. на „Изипей“ АД по фактури № 551914601 и 551914602/22.11.2019 г., сумата от 100,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от издаването и плащането на тези фактури, ведно със законна лихва върху двете главници от 10.12.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата 25,00 лв. държавна такса по настоящото дело.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 21.07.2020 г., като същия в срок на 03.08.2020 г. е подал възражение срещу издадената заповед в частта относно сумата от 100,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С разпореждане от 22.08.2021 г., връчено на 10.09.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 08.10.2020 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си за неимуществени вреди по исков ред.

Представено е Приложение № 1 към договор № 504731586 от 01.08.2017 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като оператор на мобилни услуги.

Представено е заявление за прекратяване на процесния договор с вх. № 475274694/22.11.2019 г., подадено от ищцата до ответника.

Представени са 6 броя разписки от 03.12.2019 г. за платени суми чрез „Изипей“ ЕАД, една от които за сумата от 200,00 лв. с получател „ФИРМА“ ЕАД по фактура № 551914601/22.11.2019 г. с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100,00 лева и фактура № 551914602/22.11.2019 г. с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100,00 лева.

Представен е жалба вх. № 185А276 от 03.12.2019 г., приемопредавателен протокол от 03.12.2019 г. за върнато от ищцата на ответника 4 предоставено от последния оборудване, отговор от ответника на посочената жалба, приемо-предавателен протокол от 03.12.2019 г., съставен от ищцата, за отказ служител на ответника да приеме върнатото от ищцата оборудване.

Представени са и сметка № 551914601/22.11.2019 г. на стойност 100,00 лв. с основание „неустойка устройство – 013904691295; 00616813652“ и сметка № 551914602/22.11.2019 г. на стойност 100,00 лв. с основание „неустойка устройство – Устройство за фиксирана услуга“.

От показанията на Р.Л.Д. се установи следното. В края на ноември 2019 г. ищцата пожелала да прекрати договора си с ответника, за което посетила офиса на последния на площад „Славейков“. Служител на ответника обяснил на ищцата, че следва да подаде уведомление за прекратяване със срок на предизвестие от 30 дни. Едва след изтичане на този срок договорът се считал прекратен и следвало да се върне предоставеното от ответника оборудване. На 03.12.2019 г. ищцата посетила офис на „Изипей“ АД, за да заплати наличните битови сметки – ток, вода, телефон. Ищцата се учудила, че има необичайно висока сметка за телефон, като в разписката били посочени само фактурите, но не и за какво се отнасят, което било причина ищцата да се ядоса, взела оборудването, което принципно следвало да върне на ответника при прекратяването, и заедно със свидетеля Д. отново отишла до офиса на ответника, където разбрали, че сумите били за неустойка. Ищцата настояла да върне оборудването още в този момент. Служителите на ответника първоначално отказвали да приемат оборудването, но накрая склонили.

Споровете в тази връзка продължили около час и половина, през което време на ищцата се обаждали нейни клиенти, с които тя имала уговорена среща в кантората, ищцата била почервеняла, очите й се насълзили, започнала да заеква, случилото се й пречило на работата и когато се върнали в кантората, налагало се нейните колеги да я успокояват. В нито един момент на ищцата не било обяснено, че ще има издавана фактура за неустойка.

От показанията на свидетеля Е. Е. А. не се установиха факти от значение за решаване на делото.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

5

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

422 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.

Основателността на претенцията е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: възлагане на работа от ответника (възложителя) на делинквента (изпълнителя); деяние на изпълнителя; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; вина на изпълнителя – при установяване на обективните предпоставки вината се предполага. Тежестта за установяване на тези предпоставки е на ищеца. Ответникът може да проведе насрещно доказване за тези обстоятелства.

В отношенията между страните е безспорно, че между тях е било налице валидно облигационно отношение, породено от договор за предоставяне на мобилни услуги. Установи се и че ищцата е подала заявление за прекратяване на договора на 22.11.2019 г., с характер на едномесечно предизвестие, доколкото в същото е посочено, че договорът ще се счита прекратен на 22.12.2019 г. Установи се и че още на 22.11.2019 г. ответното дружество е издало две фактури с основание „неустойка устройство“, всяка на стойност 100,00 лв., както и че същите са заплатени от ищцата на 03.12.2019 г.