Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9252 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67396/2023
Вид
Определение № 9252
Подписан
06.03.2026
В сила
06.03.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9252 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110167396 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***********“ АД, чрез юрк. М.Ж., срещу **********************, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 799,99 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 789,99 лева и ликвидационни разноски в размер на 10 лева по застраховка „******” по щета № ****************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 250,51 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 19.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2019 г. при движение в гр.

******************* по посока към с. *************** водачът на лек автомобил марка „******“, модел ******, с рег. № ***********, собственост на „***********“ ЕООД, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „******“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № ***********, със срок на застрахователно покритие от 17.05.2018 г. до 16.05.2019 г. За причинените при процесното ПТП щети собственикът на застрахования автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под № ****************. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 789,99 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане от 13.06.2019 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на път, стопанисван от ********************** – ответник в настоящото производство. С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в 1 правата на застрахования против причинителя на вредата. С писмо изх. № **************** г. ищецът предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в общ размер на 799,99 лева, но до настоящия момент плащане не било постъпвало. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2023 г. по ч. гр. д. № 40356 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ********************** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М.К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Възразява, че в исковата молба липсвали достатъчни данни относно точното място, където е настъпило произшествието, както и относно размера и особеностите на твърдяното препятствие на пътното платно. Не било установено по категоричен начин настъпването на ПТП, при което на застрахования при ищеца лек автомобил да са причинени щети. Не било доказано, че процесният автомобил е бил в изправност преди твърдяното ПТП. Застрахователното обезщетение било изплатено единствено въз основа на твърденията на водача, без да бъдат уведомени за процесното събитие компетентните органи. Липсвали доказателства, че процесният участък от пътя е собственост на ответника и последният е бил длъжен да го стопанисва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не оспорва, че по щета № **************** ищцовото дружество заплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 789,99 лева, към което били начислени 10 лева ликвидационни разноски. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на имуществена застраховка „******“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „******“, модел ******, с рег. № ***********, собственост на „***********“ ЕООД, валидна към датата на застрахователното събитие;

2. настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит от имуществената застраховка риск, в срока на застрахователното покритие, както и механизма на ПТП;

3. че застрахователното събитие – ПТП настъпило на път, управляван от ответника;

4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на 2 застрахования автомобил;

5. наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП, включително че към датата на настъпване на застрахователното събитие увреденият автомобил бил в добро състояние и без щети;

6. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно – противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно – следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването на застрахователното събитие;

7. настъпването на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза с поставени в исковата молба задачи, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно Димитър Ралчев Ралчев. Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи оригинала на застрахователната полица за имуществена застраховка „******“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил, е неоснователно, тъй като същото не е свързано с конкретни оспорвания, обосноваващи необходимостта от представяне на оригинала.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 799,99 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 789,99 лева и ликвидационни разноски в размер на 10 лева по застраховка „******” по щета № ****************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата 3 в размер на 250,51 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 19.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.07.2023 г.

ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че по щета № **************** ищцовото дружество заплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 789,99 лева, към което били начислени 10 лева ликвидационни разноски.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на имуществена застраховка „******“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „******“, модел ******, с рег. № ***********, собственост на „***********“ ЕООД, валидна към датата на застрахователното събитие;

2. настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит от имуществената застраховка риск, в срока на застрахователното покритие, както и механизма на ПТП;

3. че застрахователното събитие – ПТП настъпило на път, управляван от ответника;

4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования автомобил;

5. наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП, включително че към датата на настъпване на застрахователното събитие увреденият автомобил бил в добро състояние и без щети;

6. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно – противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно – следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването на застрахователното събитие;

7. настъпването на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

4

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 40356 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а именно Д.Р.Р., ЕГН ********** за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба. Определя депозит в размер на 30 евро, който следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Свидетелят да бъде призован на адрес гр. **********************, тел. ***********, както и на регистрираните постоянен и настоящ адрес, след представяне на документ за внасяне на определения депозит. Да се изиска служебна справка по Наредба № 14/2009 г. за регистриран постоянен и настоящ адрес на свидетеля.

ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 200 евро, който следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Л.К., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.