Решение № 1657 от 24.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1657 гр. Плевен, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430102679 по описа за 2023 година

Пред РС Плевен е депозирана искова молба от И. Р. Б., ЕГН **********, от гр.***, против Г. Г. Г., ЕГН **********, от с.***. В молбата ищецът твърди, че на 10,10,2021 г. сключил граждански брак с ответницата, прекратен по взаимно съгласие с решение от 30,03,2023 г.

Твърди се, че от сключване на брака били в законов режим на общност, изменен на 29,07,2022 г. в законов режим на разделност. Посочва се, че на 01,11,2021 г. ищецът сключил с «***» АД договор за кредит за текущо потребление в размер на 150 000,00 лева, като със сумата от 41 492,65 лева били погасени стари задължения, а останалата сума от 108 507,35 лева /или 72%/ била изразходвана за задоволяване на текущи нужди на семейството. Посочва се, че на 10,06,2022 г. ищецът сключил друг договор за кредит с «***» ЕАД в размер на 39 710,00 лева, отново използван за задоволяване на нуждите на семейството. Твърди се, че след фактическата раздяла на 23,12,2022 г. ищецът продължил да изплаща задълженията по двата кредита сам, като за периода 05,01,2023 г. – 09,05,2023 г. е платил по първия кредит 4202,10 лева, а по втория – 6980,88 лева. Ищецът счита, че 3025,51 лева от платените суми по първия кредит /или 72%/ са погасили задължения по кредита, с който са покрити нужди на семейството, които заедно с цялата сума, платена по втория кредит – 6980,88 лева, прави общо 10006,39 лева, от които ответницата му дължи половината на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД вр.чл.32, ал.2 от СК. Посочва, че с ответницата е имал общо домакинство до 23,12,2022 г. и презумпцията за използване на кредитите за нуждите на семейството е налице. Твърди се, че сумата е използвана за доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, плащане на вода, електричество, ремонти и подобрения, обзавеждане, лечение, почивки, образователни и здравни потребности, стоки и вещи, необходими за съвместния живот. В заключение моли съда да постанови решение, с 1 което да осъди ответницата да му заплати сумата от 5003,19 лева, представляваща половината от разходваните от ищеца средства за погасяване на два кредита, усвоени и разходвани по време на брака до фактическата раздяла, за текущи нужди на семейството, ведно със законната лихва от датат на ИМ. В с.з. ищецът моли съда да уважи иска му. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, ищецът сочи, че от представените с ИМ доказателства, както и с представените с молба от 19,09,2023 г. доказателства и справката от ОД на МВР, безспорно е доказано сключването на договорите за кредит, че за периода 05,01,2023 г. – 09,05,2023 г. смо той е погасявал вноските с негови лични средства, както и че поетите по договорите за кредит задължения са били за задоволяване на нуждите на семейството. Изложени са изключително подробни съображения по иска. С «Реплика» от 08,11,2023 г. ищецът оспорва част от изложеното в писмената защита на ответницата.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.С.Г. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Посочва, че за втория кредит е узнала едва с получаване на ИМ, а първият кредит не е използван за нуждите на семейството, а за заплащане на адвокатски хонорари и държавни такси по повод на водено от ищеца гражданско дело. Твърди се, че тъй като имала непрекъснато конфликти с ищеца, от м.април 2022 г. до м.септември 2022 г. не е живяла с ищеца. Посочва се, че ищецът има четири деца от три различни жени, като на същите заплаща издръжка, а най-голямото дете е студент в САЩ и ищецът редовно му изпращал пари. Твърди се, че ответницата полагала и грижи за свекърва си, докато била жива, като дори известно време я обгрижвала в с.Опанец с помощта на своята майка. Ответницата посочва, че само веднъж са пътували до Турция, където ищецът има недвижим имот, и веднъж до Англия за концерти, като това бил подарък за рождения й ден. Посочва се, че двукратно в началото на 2023 г. ищецът й изпратил пари, които в последствие му върнала. Ответницата твърди, че непосредствено преди сключване на брака ищецът си закупил нов автомобил на лизинг, като вноските изплаща с кредитите; твърди, че е закупувал скъпи подаръци на децата си, а закупеният за нея телефон бил подарък. Посочва, че не е ясен периода на претенцията. Моли съдът да отхвърли иска, като претендира разноски. В с.з. проц.представител на ответницата моли съда да отхвърли иска.

В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок се излагат съображения, че не е доказано, че изтеглените кредити са усвоени за семейни нужди и че ищецът е погасявал задълженията по тях с лични средства.

Съдът, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен на основание чл.50 от СК с решение по гр.д.№3772/2023 г. на СРС, в сила от 30,03,2023 г.

За периода от сключване на гр.брак – 10,10,2021 г., до 29,07,2022 г., имуществените отношения между страните са били в режим на семейна общност, а след 29,07,2022 г. – в режим на разделност.

На 01,11,2021 г. между „***“ АД и ищеца е сключен Договор за банков кредит „ипотечен кредит право на избор“ №000LD-R-082027, по силата на който на кредитополучателя е 2 предоставена сума в размер на 150 000,00 лева – за погасяване на съществуващи задължения и за текущи разходи, с краен срок за погасяване на кредита – 05,11,2040 г.

От представеното удостоверение изх.№157-44/12,05,2023 г от „***“ АД е видно, че за периода 05,01,2023 г. – 05,05,2023 г. по кредита в тази банка са изплатени 1579,26 лева лихва и 2622,84 лева главница, а непогасеният остатък от главницата по кредита към 05,05,2023 г. е в размер на 140 550,52 лева.

От представения Отчет по сметка, изготвена на 18,11,2021 г. от „***“ АД по разпл.сметка на името на ищеца, се установява, че сумата по кредита е усвоена на 17,11,2021 г., като същия ден сума в общ размер на 20 800,00 лева е преведена по две други сметки на ищеца.

На 10,06,2022 г. между „***“ ЕАД и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит №2206093148473150, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 39 710,00 лева – за потребителски нужди, с краен срок за погасяване на кредита – 20,06,2032 г.

От представената Банкова референция изх.№150-154/11,05,2023 г. от „***“ АД се установяват сумите, заплатени по кредита в „***“ АД /правоприемник на *** АД/ за периода януари – април 2023 г., както и че на 09,05,2023 г. е направено частично погасяване в размер на 5300,00 лева.

От представеното Извлечение по сметка от 30,06,2022 г. от „***“ ЕАД по разпл.сметка на името на ищеца, се установява, че сумата по кредита е усвоена на 13,06,2022 г., като на 16,06,2023 г. сума в общ размер на 28 800,00 лева е преведена по две други сметки на ищеца.

От изисканата и получена справка от ОД на МВР-Плевен с рег.№316000-35193/08,09,2023 г. се установяват задграничните пътувания на ищеца и ответницата за периода 10,10,2021 г. – 23,12,2022 г.

От представените „Отчети по сметка“ от „***“ АД – 11 броя, се установява движението по сметка с титуляр ищеца, за периода 03,01,2023 г. – 05,05,2023 г.

От представените „Извлечения по сметка“ от „***“ ЕАД – 5 броя, се установява движението по сметка с титуляр ищеца, за периода 12,01,2023 г. – 31,05,2023 г.

От представените месечни справки за транзакции с кредитна карта BG MC Premium с титуляр ищеца, издадена от Пощенска банка, се установяват извършените транзакции за периода октомври 2021 г. – декември 2022 г.

От представените месечни справки за транзакции с кредитна карта BG Visa Premium с титуляр ищеца, издадена от Пощенска банка, се установяват извършените транзакции за периода октомври 2021 г. – декември 2022 г.

От представеното копие на сл.бележка от Агенция по заетостта София от 23,05,2022 г. се установява, че за периода 04,11,2021 г. – 07,04,2022 г. ответницата е била регистрирана като безработно лице.

От представената справка от ТД на НАП се установява осигурителния доход и начисления 3 месечен облагаем доход на ищеца за периода 01,10,2021 г. – 31,08,2023 г.

От представената в заверено копие преписка №5566/2023 г. на РП Плевен се установява, че същата е образувана по жалба от Г. Г. срещу Р. Б. за упражняване на действия по психическо насилие.

От показанията на св.М.И. – майка на ответницата, се установява, че за втория кредит дъщеря й разбрала едва с получаване на ИМ. Посочва, че м.април 2022 г. страните се скарали и ответницата била изгонена от жилището в София, като се върнала м.септември като започнала работа.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Солидарната отговорност на съпрузите води до приложимост във вътрешните им отношения на презумпцията на чл.127, ал.1 от ЗЗД, че те следва да понесат заплащането на общия дълг поравно. Поради това регресното право по чл.127, ал.2 от ЗЗД на един от съпрузите срещу другия възниква тогава, когато е изпълнил такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. Последната се определя при съпоставка между размера на извършеното плащане и този на дълга към момента на погасяването, а не с размера на дълга към момента на възникване на задължението или към този на разглеждане на делото.

В този смисъл е и константната съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана например в решение №827 от 15,12,2010 г. по гр.д.№1328/2010 г., решение №211 от 23,07,2012 г. по гр.д. №177/2011 г. и решение №196 от 21,08,2015 г. по гр.д.№6068/2014 г., всички на IV г. о. на ВКС, която макар и незадължителна, отразява трайното разбиране по поставения въпрос.

Съгласно разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Установената в чл.127, ал.1 и ал.3 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само, ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения до доказване на противното се предполага, че те дължат по равно. Длъжниците 4 ще дължат по равно, ако са се облагодетелствали в равна степен. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Основанието да се търси припадащата се част от задължението се базира на принципа за преодоляване на неоснователното обогатяване, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството.

Анализирайки представените месечни справки за транзакции с кредитни карти Мастъркард и Виза, с титуляр ищеца, за периода октомври 2021 г. – декември 2022 г. / през който период страните са били в граждански брак, като от м.декември 2022 г. е фактическата им раздяла/, съдът констатира, че са извършвани основно следните плащания - на комунални услуги – ВиК, ТЕЦ, ел.енергия, телекомуникационни услуги; извършвани са плащания във вериги магазини – тип хипермаркети, предлагащи основно хранителни продукти; има извършвани плащания в магазини, предлагащи облекло, парфюмерия и козметика, стоки за бита, както и в бензиностанции и аптеки. Налични са и множество транзакции, от които не може да се установи за какво са разходвани сумите. За част от транзакциите се установява, че са извършвани плащания в Турция в периода 28,01,2022 г. – 04,02,2022 г. /а именно в този период и ищеца, и ответницата са имали регистрирано излизане от България през ГКПП *** – на 24,01,2022 г. и влизане в България през ГКПП *** на 04,02,2022 г., който ГКПП е на границата между РБ и Турция/. За част от транзакциите се установява, че са извършвани плащания в периода 29,07,2022 г. – 07,08,2022 г. във Великобритания – например закупени билети за Британския музей, Арена О2 /а именно в този период и ищеца, и ответницата са имали регистрирано излизане от България през Аерогара София – на 29,07,2022 г. и влизане в България през Аерогара София на 07,08,2022 г., който ГКПП е на границата между РБ и Турция/.