Определение № 18050 от 26.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18050 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509841 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 218004/20.06.2025 г. по регистъра на СРС депозиранa от Л. М. М. чрез адв. Р. К. – САК срещу протоколно определение от 13.06.2025 год. постановено по гр.д. № 50379/2024 год. по описа на СРС, 42 състав, с което е оставена без уважение молба от Л. М. чрез адв. К. за възстановяване срока за подаване писмен отговор на искова молба.

Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди, че исковата молба е получена от неговата майка, но същият не поддържа връзка с нея, а през това време се е намирал в чужбина, в страна в която е ограничен достъпът му до административни и пощенски услуги. Всички тези обстоятелства са били неглижирани според жалбоподателя от страна на съда. Твърди, че отговор на исковата молба е подаден заедно с молбата за възстановяване на срока. Посочва, че му е нарушено правото на защита и на достъп до справедлив процес. Цитирана е съдебна практика. С тези аргументи моли обжалваното съдебно определение да бъде отменено.

В предоставения от съда срок, ответната страна е депозирала отговор, с който оспорва изцяло изложеното в частната жалба. Посочва се, че жалбоподателя не е представил доказателства за неговата трайна ангажираност на територията на друга страна. Твърди, че твърденията за подаване на отговор на исковата молба заедно с молбата за възстановяване на срока са неверни, тъй като по делото не са представени доказателства в тази насока. С тези аргументи моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и отговора на частната жалба и прецени представените доказателства, намира от фактическа страна следното:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба депозирана от В.Х.Н. и Н.Д.Х. с правно основание чл.42 б. „б“ ЗН и чл.108 за прогласяване недействителност на завещателно разпореждане и с искане за признаване за установено,че ищците са собственици на по ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор *** и осъждане на ответника Л. М. М. да предаде владението върху процесния имот. При условията на евентуалност, ако исковете бъдат отхвърлени, ищците са предявили иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3255,24 лева, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на вземането.

След извършена служебна справка в НБД от страна на първия съд, исковата молба и уточнителна така, ведно с приложенията към нея са връчени по настоящият адрес на ответника при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК – на майката на ответника г-жа А.Н.С. със задължение да предаде книжата.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С определение № 13604/21.03.2025 год. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото е депозирана молба с вх. № 160478/08.05.2025 год. от ответника Л. М. чрез адв. Р. К., с която уведомява съда, че не е получил никакви съдебни книжа, а за делото разбрал случайно. Към момента се намира на територията на Германия, а преди това е работил в Нидерландия. За насроченото по делото съдебно заседание не може да се яви, тъй като по това време има планувано пътуване в Румъния. Моли да му бъде връчено копие от исковата молба и да му бъде предоставена възможност за депозиране на отговор. Алтернативно отправя искане към съда на основание чл. 64 и сл. ГПК да му бъде възстановен срока за подаване на отговор по реда на чл. 131 ГПК поради изложените от него причини за отсъствие от страната.

В проведено на 09.05.2025 год. открито съдебно заседание по гр.д. № 50379/2024 год. по описа на СРС, 42 състав ход на делото не е даден, тъй като ответника е бил нередовно призован. Делото е отложено с указания ответника да бъде призован на съдебния адрес, като бъде представено и пълномощно в полза на адв. К. за осъществяване на процесуално представителство.

В проведено на 13.06.2025 год. открито съдебно заседание по гр.д. № 50379/2024 год. по описа на СРС, 42 състав ответника – редовно призован отново по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – не се е явил, представлявал се е от адв. К. с пълномощно по делото, която е поддържала молбата си за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по съображенията изложени в нея.

Първият съд е намерил молбата за допустима, но по същество за неоснователна, поради което е оставил същата без уважение.

За да достигне до този извод, първостепенният съд е посочил, че срока за извършване на процесуално действие може да бъде възстановено, ако страна се позовава на непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, но в конкретния случай ответника не е представил доказателства за неговата трайна ангажираност в чужбина. Отделно от това е посочил, че съгласно 2 изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК страна следва с подаването на молбата за възстановяване на срок да депозира и книжата, за подаване, на които се иска възстановяване, но в конкретният случай това не е сторено. С тези аргументи е оставил без уважение молбата на ответника.

При така изложеното, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Въззивният съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК „страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее“. Цитираната разпоредба се отнася както за установените от закона срокове, така и за тези, определени от състава на съда по конкретното дело.

Възможността за позоваване на посоченото правило е предоставена не на всички участници в процеса, а на страните по делото, защото именно за тях процесуалният пропуск понякога може да бъде фатален. Те трябва да са изпуснали да извършат своевременно съответното действие и респективно срокът за извършването му вече да е изтекъл. Когато срокът все още не е изтекъл, при уважителни причини, би могло да се иска от съда удължаването му, но не и възстановяването му.

Наличието на посочените предпоставки – процесуален пропуск и изтекъл срок, обаче, далеч не е достатъчно, за да бъде приложена горепосочената правна норма. Необходимо е пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Такива обстоятелства, според Решение № 236 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, са настъпили внезапно за страната и нито са могли да се предвидят, „нито да се преодолеят от волята на страната, при нормално проявена грижа на добрия стопанин и добросъвестност.“ Обстоятелствата трябва да са „особени“, тоест да са необичайни, да имат извънреден характер. Затова съдът следва да направи преценка за всеки конкретен случай дали дадено обстоятелство може да бъде квалифицирано като „особено“, или не. Същевременно не е достатъчно събитието да е извънредно, а то трябва да е повлияло на засегнатото лице до такава степен, че 3 последното да не е могло да защити правата си чрез извършване на съответното действие по съдебното производство. Страната, която се позовава на подобно обстоятелство трябва да докаже неговия необичаен характер, както и че е имала намерение да прояви активност в процеса, но не го е направила, защото именно това обстоятелство, което стои извън нейната воля, й е попречило. Самата пречка следва да е съществувала достатъчно продължително време, за да създаде обективна невъзможност за спазването на срока.

Необходимо е още това особено обстоятелство да бъде и „непредвидено“, да не е било очаквано и респективно лицето да не е имало възможност да планира поведението си по начин, по който да го преодолее, за да извърши желаното от него действие по делото. Така според горепосоченото решение на ВКС настъпването на обстоятелството трябва да е станало „през времетраенето на срока, който е пропуснат, а не преди той да започне да тече или след изтичането му“.

В контекста на изложеното е и Определение № 39 от 27.03.2014 г. по ч.гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, в което е застъпено становището, че „особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок.“

Следва да бъде посочена още една предпоставка съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, а именно че страна следва да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, случили се в течение на целия пропуснат срок, които не е могла да преодолее и поради които обстоятелства страната обективно не е могла да извърши съответното процесуално действие.

В конкретиката на настоящата хипотеза ответника обосновава искането с твърдението, че за продължителен период от време се е намирал извън страната, включително и към датата на депозиране молбата. Доказателства обаче в подкрепа на изложеното от ответника не са били представени нито с депозирана по реда на чл. 64 ГПК молба, нито към иницииращата настоящото производство частна жалба, нито в проведеното по делото открито съдебно заседание пред първия съд.

От изложените от жалбоподателя твърдения не може да се установи и наличието на особено, непредвидено обстоятелство, което да е непреодолимо за страната, тъй като самият жалбоподател заявява, че пребиваването му извън страна не е инцидентно такова, което да му е попречило да депозира в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, а напротив същият посочва продължителен период от време в които пребивава в чужбина, включително и към момента на подаване на молбата.

Не може да бъде споделен и довода, че на територията на Федерална Република Германия /държавата, в която ответника твърди да се намира/ е с ограничен достъп до административни и пощенски услуги, доколкото в страна няма данни нито за размирици, нито за последици от скорошни природни бедствия, които макар и временно, да са създали пречка за осъществяване на комуникация или да има рестриктивен режим по повод на свободното движение на пътници от и до страната, каквито затруднения твърди 4 жалбоподателя, свързани със специфична фактическа обстановка.

На следващо място не намира опора в доказателствената съвкупност по делото и твърденията в частната жалба, че заедно с молбата по реда на чл. 64 ГПК е депозиран и отговор на исковата молба, каквото е изискването на чл.

65, ал. 2 ГПК, тъй като нито в материалите по делото пред първия съд, нито с иницииращата настоящото производство частна жалба са представени доказателства в тази насока.

Ирелевантни за предмета на делото са отношенията между жалбоподателя и неговата майка, получила при условията чл. 46, ал. 2 ГПК съдебните книжа по делото, доколкото страна, която живее или замине за повече от един месец в чужбина /какъвто е и настоящият случай/ е длъжна да посочи съдебен адресат – по арг. от чл. 40 ГПК.