Решение № 88 от 15.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ямбол, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В.Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200087 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Ц. В. Д. от гр. Ямбол против НП № 25-0813002010/16.01.2026 г., издадено от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, й е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро/300 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва изцяло изложените в АУАН и в НП факти, твърди, че не е извършила вмененото й нарушение и претендира за отмяна на НП.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

АНО, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Издаденото НП намира за правилно и законосъобразно и пледира за бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар

1

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.11.2025г. около 08:05 часа свидетелят Д. К. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, бил изпратен на ул.

„Арда“ в гр. Ямбол по сигнал за настъпило ПТП. На място установил жалбоподателката като водач на л.а. „Мерцедес“ и водачът на л.а. „Тойота“.

След разговор с двамата водачи установил, че поради наличие на МПС, паркирани в дясната част на лентата, предназначена за движение на лекия автомобил „Тойота“, водачът му навлязъл в лентата, предназначена за движение на насрещно движещите се МПС, по която и в срещуположна посока се движил управлявания от жалбоподателката лек автомобил „Мерцедес“, като в резултат на недостатъчното странично разстояние между превозните средства последвало съприкосновение между тях.

Впоследствие било преценено, че ПТП е настъпило вследствие на извършено от жалбоподателката нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, поради което й бил съставен АУАН серия АД с бланков номер 956982/10.12.2025г., за това, че: „На 20.11.2025г. около 08.05 часа в гр. Ямбол на ул. Арда до *** в посока към ул. Тунджа управлява лек автомобил Мерцедес 320 ЦДИ, с рег.

№*** лична собственост, като при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние между управляваното от нея МПС и насрещно движещия се лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *** и го блъска.

Настъпва ПТП с материални щети.“.

Жалбоподателката отказала да подпише акта и отказът и бил удостоверен с подписа на лицето М. И. И., което не е актосъставител или свидетел при съставянето му. На мястото за възражения посочила, че единственият начин да остави по-голямо разстояние е да се качи на тротоара.

Впоследствие - 16.01.2026 г. въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателката е издадено оспореното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Р. Р. и Д. К., както и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП подлежи на отмяна първо на процесуално основание, тъй като е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение. В разрез с разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и НП не съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Както вече се посочи, с оспореното НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана в хипотезата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, която изисква, освен неспазване правилата при разминаване, да е налице и ПТП. В АУАН и в НП обаче, не се съдържат факти, от които да се направи извод, че е настъпило ПТП. В параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Т.е., ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е настъпила някоя от изброените вредни последици. Както в АУАН, така и в НП липсват каквито и да било факти, позволяващи да се направи извод за наличието на ПТП по смисъла на закона. Не е посочено дали се касае за повреда на ППС или за други материални щети, като не са описани конкретните повреди по превозното средство и в какво се изразяват другите материални щети. Касае се за липса на съставомерни обстоятелства, която не може да се санира в хода на съдебното следствие чрез събиране на гласни доказателства.

Отделно, НП следва да се отмени и защото жалбоподателката не е извършила вмененото й нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена разпоредба задължава водачите на насрещно движещи се ППС при разминаване да осигуряват достатъчно странично разстояние между превозните средства. В конкретния случай недостатъчното разстояние между двете превозни средства се дължи единствено на поведението на другия водач, който поради наличие на МПС, паркирани в дясната част на лентата, предназначена за движението му, навлязъл в лентата, предназначена за движение на управлявания от жалбоподателката автомобил. При това положение е очевидно, че жалбоподателката е била поставена в обективна 3 невъзможност да осигури необходимото разстояние между двете превозни средства, поради което не следва да се държи отговорна за нарушаване на този текст от закона. Като е приел противното, АНО е издал незаконосъобразен от материалноправна гледна точка акт, който подлежи на отмяна и на това основание.

При това положение, с оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 255 евро се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Съобразявайки Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, вида на спора, интереса, вида и количеството на работата, извършена от адвоката, включително и ангажирането на доказателства, неприобщени към АНП, съдът намери, че няма основание за редуциране размера на договореното възнаграждение.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 25-0813-002010/16.01.2026 г., издадено от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ямбол, с което на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, на Ц. В. Д. от гр. Ямбол, ул. „Полк. Бакланов“ № 44, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро/300 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Д., с посочени по-горе данни, сумата 255 (двеста петдесет и пет) евро, представляваща възнаграждение за един адвокат.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5