Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1280 от 05.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3321/2024
Вид
Решение № 1280
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100503321 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21096/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 59509/2022 г. по описа на СРС, 68 състав, е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, предявен от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407, срещу ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 493,23 лв., представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско+“ по щета № 44012132206115 за имуществените вреди на автомобил „Рено Талисман", рег. № *******, причинени при реализираното на 11.03.2022 г. в град София ПТП, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 200 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 1

23.01.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът счита, че е неправилен изводът на съда, че не е доказана материалноправната легитимация на ответника. Твърди, че единствено спорните обстоятелства по делото са механизмът на ПТП и размерът на вредите. Плащането на част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение също било доказано чрез представени по делото писмени доказателства за направено прихващане. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – изцяло уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която е предявен срещу ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 493,23 лв., представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско+“ по щета № 44012132206115 за имуществените вреди на автомобил „Рено Талисман", рег.

№ *******, причинени при реализираното на 11.03.2022 г. в град София ПТП, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 11.03.2022 г. около 14:00 часа в гр. София на паркинга на магазин „Практис“ на ул. „Макгахан“ В.И., управлявайки л.а.

„Сеат Леон“ (л.а. „Сеат“), рег. № *******, при извършване на маневра на заден ход удря л.а. „Рено Талисман“ (л.а. „Рено“), рег. № *******, в резултат на което на л.а. „Рено“ са нанесени вреди – облицовка задна броня, калник заден ляв, задна лява лята джанта и др. Увреденият автомобил бил застрахован при ищеца. Механизмът на ПТП бил описан в двустранен протокол за ПТП (ДКППТП). Образувана бил щета № 44012132206115. Автомобилът бил 2 отремонтиран в автосервиз „АУТО ФРАНС 3000“ ООД, била издадена фактура № **********/31.03.2022 г. за сумата от 986,46 лв., която била заплатена с кредитен превод. Другият участник в ПТП бил застрахован при ответната страна, от която ищецът търси да реализира регресните си права за сумата от 493,23 лв. Ответното дружество одобрило сума в размер на 518,23 лв., включваща 25 лв. ликвидационни разноски, и отказало плащане на остатъка. Съдът е сезиран с молба да бъде уважен предявеният иск.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения искове като неоснователен. Оспорен е механизмът на ПТП, както и твърдението, че изключителна вина за настъпването на ПТП има водачът на автомобила, застрахован при него, твърди наличие на съвина. Възразено е срещу наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претърпените вреди, както и срещу размера на заплатеното обезщетение. Не оспорва извършеното заплащане на сума в размер на 518,23 лв. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е неправилно.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

3

1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

Въззивникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между вредите и ПТП, както и изводът, че водачът на застрахования при него автомобил има изключителна вина за настъпването на последното, като прави възражение за съпричиняване в размер на 50 %. Оспорен е и размерът на заплатеното застрахователно обезщетение.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е останала недоказана материалноправната легитимация на ответника, тъй като не били представени доказателства за наличието на застрахователно правоотношение между него и виновния за процесното ПТП водач на л.а. „Сеат“. В мотивите изрично е посочено, че такова обстоятелство не може да бъде обявено за безспорно, а следва да се докаже чрез представена по делото застрахователна полица. Първоинстанционният съд посочва също, че безспорното обстоятелство, че е заплатена сума в размер на 518,23 лв., не може да обоснове съществуването на валидно застрахователно отношение по риска „Гражданска отговорност“ за л.а. „Сеат“.

Противно на изводите на първоинстанционния съд следва да се приеме, че по делото са безспорни обстоятелствата, че са налице валидни 4 застрахователни правоотношения, както следва: застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Сеат Леон“, рег. № *******, действащо към момента на процесното ПТП, и застрахователно покритие по застраховка „Каско+“ за л.а. „Рено Талисман“, рег. № *******, също действащо към момента на процесното ПТП. Тези обстоятелства не са оспорени от страните, напротив, в отговора на исковата молба ответното дружество изрично посочва, че не оспорва наличието на сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а „Сеат“.

Отделно от това следва да се посочи, че по делото е представена интернет справка от базата данни на Информационния център на Гаранционния фонд, удостоверяваща, че за процесния автомобил в към датата на процесното ПТП е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че изплащането на сумата от 518,23 лв. по образуваната щета – частично погасяване на регресната претенция, представлява извънсъдебно признание на обстоятелствата, от които произтича претенцията на ищеца, с изключение на размера .

Като е приел, че не е доказана материалноправна легитимация на ответното дружество въпреки липсата на оспорване на същата и въпреки събраните по делото доказателства, съдът е постановил неправилен краен съдебен акт. Въззивният съд приема, че по делото са доказани и двете застрахователни правоотношения, от които се установяват активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество и пасивната материалноправна легитимация на ответното дружество.

Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че в изпълнение на задълженията си по договора за имуществена застраховка „Каско” ищецът въззивник е възложил на „АУТО ФРАНС 3000” ООД да извърши ремонт на л.а. „Рено”. За ремонта е издадена фактура № **********/31.03.2022 г. за сумата от 986,46 лв., която застрахователят ищец е изплатил.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 518,23 лв. – част от регресното вземане на ищеца.

5

По отношение на механизма на ПТП съдът приема, че същият се установява от представения по делото ДКППТП, както и от заключението на приетата по делото без възражения на страните съдебноавтотехническа експертиза:

На 11.03.2022 г. около 14:00 часа водачът на лек автомобил „Сеат Леон”, рег. № *******, предприема маневра за движение на заден ход при излизане от паркинг на магазин „Практис“ на ул. „Макгахан“ № 66, вследствие на което реализира ПТП с преминаващия зад него лек автомобил „Рено Талисман“, рег.

№ *******.

При движение на заден ход приложение намират чл. 25, ал. 1 и чл. 40 ЗДвП.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Безспорно се установява по делото, че водачът на л.а. „Сеат“ е предприел движение на заден ход. В случая задължението на същия важи по време на извършване на цялата маневра, не само при започването . Неспазвайки вмененото му от закона задължение, водачът е предизвикал процесното ПТП, за което има изключителна вина.

Възражението за съпричиняване в отговора на исковата молба е 6 неоснователно. При така установения механизъм на процесното ПТП следва извод, че маневра е извършвал единствено водачът на автомобила, застрахован при въззиваемия ответник. Следователно съобразяването със задълженията, вменени от чл. 25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗДвП, са в тежест на този водач, който е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност, придвижвайки се на заден ход. Категорично по делото е доказано, че л.а. „Рено“ е преминавал зад маневриращия л.а. „Сеат“. Изключителна вина за настъпилото ПТП има водачът на застрахования при въззиваемия автомобил.