Решение № 1925 от 20.12.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№................/……………… гр.

Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл.с.

ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Галина Славова като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев в. гр. дело № 2374 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Академия на Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ *********, гр.София, ж.к.

„Младост-IV", бул. „Александър Малинов" № 1, представлявано от ректора старши комисар доц. д-р Неделчо Стойчев против Решение № 3475/30.08.2017 г., постановено по гр. дело № 6692/2017 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените от ищеца Л.И.И. срещу въззивника, в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда (КТ), като е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 4581з-279/28.02.2017 г. на Ректора на Академията на МВР, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност - „библиотекар" към Център за специализация и професионална подготовка - гр.

Варна (ЦСПП - Варна) при Академия на МВР и е осъдил последния да заплати на въззиваемата обезщетение в размер на 5043,26 лв. за оставане без работа за периода 27.03.2017 г. до 23.08.2017 г.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, поставено е при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила и в разрез със задължителната съдебна практика на ВКС. Въззивникът посочва, че пред ВРС по безспорен начин е била доказана законосъобразността на освобождаването на ищцата, както и на процедурата по осъществяването му. Сочи, че действително не е дочакано разрешение от синдикалната организация за уволнението на служителката, но месец и четиринадесет дни е напълно достатъчен срок за изчакване, след като към момента на уволнението новото щатно разписание вече било влязло в сила от четири месеца. В тази връзка поддържа, че оставането на работа на служителката би било необосновано разходване на пари от държавния бюджет, а и не може да се мотивира наличието на служител при липсата на длъжност, която да заема по щатно разписание. Сочи, че докато чака разрешението на синдиката Академията е изпълнила задължението си при отказ за освобождаване да предложи на служителката друга равностойна длъжност, на същото работно място, която да заеме и която е с по-високо заплащане, но ищцата отказала. Въззивникът твърди, че необоснованата забава на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР (НСГА) не е основание да не се изпълни щатното разписание, защото това би означавало груба намеса в правомощията на ректора, който носи отговорност за кадровата дейност на структурите, които управлява. Въззивникът поддържа също, че районният съд неправилно е възприел, че ищцата се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал.3 от Кодекса на труда, тъй като не е член на централното ръководство на НСГА, а на негова вътрешна структура, каквато е ЦСПП-Варна при Академията на МВР. Намира за напълно неоснователен извода на съда, че заповедта е немотивирана и поддържа, че налице са били и двете хипотези и посочени в нея – съкращаване на щата и закриване на част от предприятието. По изложените в жалбата съображения моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което процесната заповед за прекратяване на ТПО да бъде потвърдена. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Л.И.И., чрез адв. М.Д., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно – деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Докладвана е постъпила молба по хода от въззивника, в която се съдържа и становище по същество. В него са въведени и нови твърдения, които не са били въведени в предмета на спора пред първата инстанция, поради което не следва да се вземат предвид с оглед настъпилата преклузия. В о.с.з. е докладвана постъпила молба по хода и от въззиваемата страна, която също изразява и становище по същество, с което отговорът на въззивната жалба се поддържа.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 от ГПК съдът не констатира пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Л.И.И. срещу Академията на МВР. В исковата молба се твърди, че от 02.04.1996 г. до 27.03.2017 г. ищцата е работила в ЦСПП - Варна при Академията на МВР. На 27.03.2017 г. ѝ е връчена Заповед № 45813-279/28.02.2017 г. на Ректора на Академията на МВР, с която трудовият ѝ договор на длъжността „библиотекар" е прекратен на основание чл. 49, ал.4, т.4 от ЗМВР, чл. 328, ал.1, т. 2 във връзка с чл.326 от КТ, Протокол рег. № 5782р-537/22.02.2017 г. и Заповед № 8121К-413/26.01.2017 г. за утвърждаване на щат на Академия на МВР, считано от датата на връчването на заповедта - 27.03.2017 г.

Ищцата поддържа, че издадената заповед е незаконосъобразна.

На първо място твърди, че към датата на прекратяване на ТПО се е ползвала с предварителна закрила при уволнение, като Секретар на Управителния съвет на НСГА и като Председател на синдикалната организация при ЦСПП – Варна. Поради това сочи, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл.333, ал.3 от КТ тъй като работодателят не е имал предварително съгласие на синдикалния орган за освобождаването ѝ. На следващо място поддържа, че заповедта за прекратяване на ТПО не е мотивирана, тъй като в нея е не е посочено на кое от двете основания предвидени в чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратен трудовия ѝ договор - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В уточняваща молба излага, че последното ѝ брутно трудово възнаграждение възлиза на 1045,00 лв. В заключение моли съдът да признае уволнението за незаконно, да я възстанови на заеманата преди това длъжност и да осъди ответника да ѝ заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 5043,26 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 27.03.2017г. до 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва съществуването на ТПО с ищцата и прекратяването му с процесната заповед. Твърди, че връзка с извършваната структурна реформа в МВР министърът на вътрешните работи е утвърдил нов щат на Академията на МВР, с което длъжността заеманата от Л.И. по трудов договор е съкратена. С допълнително споразумение за изменение на трудов договор на ищцата е предложенп да заеме длъжност „Организатор обучение" Академия на МВР (ЦСПП - Варна)" в сектор „Организация на учебната дейност" към отдел „Учебна и информационна дейност". Ответникът твърди, че два пъти - на 21.02.2017 г. и на 22.02.2017 г., ицщата е отказала да заеме предложената равностойна и подходяща длъжност с месторабота ЦСПП-Варна. В последствие с писмо от 28.02.2017 г., връчено на 01.03.2017 г., И. е поканена да предостави документи дали попада в някоя от категориите на защитените лица по чл. 333 от Кодекса на труда. С оглед депозираното на 01.03.2017 г. писмо-декларация от ищцата, че попада под закрилата на чл. 333, ал.3 от КТ, тъй като е председател на синдикалната организация на НСГА в ЦСПП-Варна и секретар на УС на НСГА, работодателят твърди, че с писмо № 4581р-2915/13.03.2017 г. е поискал от НСГА потвърждение на нейните твърденията, както и разрешение да бъде освободена от длъжността, която е съкратена по новия щат. Тъй като не било получено потвърждение на твърденията за наличие на основания за закрила по чл. 333, ал.3 от КТ, на 27.03.2017 г. заповедта за прекратяване на ТПО била връчена на г-жа И. в присъствието на двама свидетели и е влязла в сила на същата дата.

Ответникът твърди, че писмото, с което е поискана информация от НСГА е заведено в регистрите на синдикалната организация на 10.03.2017 г., а Протокол № 7/12.04.2017 г. от заседанието на УС на НСГА-МВР, с което са уведомени, че НСГА не дава разрешение за уволнението на ищцата, е получен в деловодството на работодателят едва на 24.04.2017 г., т.е. един месец и четиринадесет дни след искането за информация относно наличие на основание за закрила и за евентуално разрешение за освобождаване от работа и четири месеца след датата, на която новото щатно разписание на Академията на МВР е влязло в сила.

В отговора на исковата молба се твърди също, че ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл. 333, ал.3 от КТ във вр. § 1, т.6 от ДР на КТ, тъй като е председател на синдикалната организация на НСГА-МВР при ЦСПП-Варна, който обаче не е самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Следователно ищцата не попада под закрилата на чл. 333, ал.3 от КТ с оглед приетото в Тълкувателно решение № 9/2013 от 12.12. 2014 г. на ОСГК на ВКС, че в кръга на лицата по § 1, т.6 от ДР на КТ попадат „членовете на синдикалното ръководство на предприятието, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация”. По изложените аргументи се моли за отхвърляне на предявения иск.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор и до 27.03.2017 г. ищцата е изпълнявала длъжността „библиотекар" в ЦСПП - Варна при Академията на МВР.

Към доказателствения материал по делото е приложена Заповед № 8121к-413/26.01.2017 г. на Министъра на МВР за утвърждаване на нов щат на Академията на МВР. Във връзка с това длъжността на ищцата е премахната и вместо това работодателят е предложил на ищцата да заеме длъжност „Организатор обучение" Академия на МВР (ЦСПП - Варна)" в сектор „Организация на учебната дейност" към отдел „Учебна и информационна дейност". От Протокол рег.№ 5782-537/22.02.2017 г. се установява, че Л.И.И. е отказала да приеме новата длъжност.

С писмо с рег. №

4581р-2396 от 28.02.2017 г., връчено на дата 01.03.2017 г., Ректорът на Академията е поканил ищцата в тридневен срок писмено да представи информация дали попада в някоя от категориите защитени лица по чл. 333 от КТ във връзка с предстоящо прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.

С писмо вх. №

5782р-599/01.03.3017 г. Л.И. е декларирала пред работодателя, че се ползва от закрилата на чл. 333, ал.3 от КТ, като Секретар на УС на НСГА и Председател на Синдикалната организация при ЦСПП – Варна.

Видно от писмо до

Председателя на УС на НСГА рег. № 4581р-2915/13.03.2017 г. ответникът е поискал от синдикалната организация съгласие за освобождаването от длъжност на Л.И.И..

Видно от Заповед №

4581з-279/28.02.2017 г. на Ректора на Академията на МВР трудовото правоотношение на Л.И.И. по трудов договор № 485/02.04.1996 г. на длъжността „библиотекар" към ЦСПП - гр.Варна при Академия на МВР е прекратено на основание чл.49, ал.4, т.4 от ЗМВР, чл. 328 ал.1, т.2 във връзка с чл. 326 от Кодекса на труда, Протокол рег. № 5782р-537/22.02.2017 год. и Заповед № 8121К-413/26.01.2017 год. за утвърждаване на щат на Академия на МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 27.03.2017 г.

От Протокол № 7 от

12.04.2017 г. на НСГА се установява, че синдикатът не дава съгласие за прекратяване на ТПО на ищцата, както и че тя е Председател на синдикалната организация на НСГА в ЦСПП-Варна.