Решение № 895 от 29.09.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Бургас, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501419 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 262435/ 28.06.2021 г. по описа на РСКарнобат, подадена от адв. Димитринка Вълева, в качеството на процесуален представител на Ф. Х. Л. и А. Х. Л., двамата от гр.Карнобат, против Решение № 260068 от 11.06.2021г., постановено по гр.д.№ 918/2020 г. по описа на Районен съд- Карнобат, в частта, с която на двамата въззивници е определен режим на лични отношения с внучката им Е. Х.а Л., родена на 26.11.2015г. както следва: след изтичането на шестмесечния период от влизане в сила на решението контактите ще се осъществяват всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 13.00ч. до 17.00ч. в дома на бабата и дядото по бащина линия в гр.Карнобат, кв.

„Люляците“ №108, без право на преспиване на детето, но в присъствието на неговата майкаВ. С. Р..

Изложени са оплаквания, че в обжалваната част решението на РС- Карнобат е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което да се увеличи времето, през което въззивниците да бъдат с детето, така че то да преспива при тях, а режима на лични отношения да се осъществява без присъствието на майката.

Излагат съображения, че детето не е в толкова ниска възраст, която да го прави зависимо от майката, така че не е необходимо нейното присъствие при осъществяването на личните отношения с въззивниците след приключването на периода на адаптация /в първите 1 шест месеца след влизане в сила на решението/. Сочат още, че така определените от съда контакти няма да са пълноценни, понеже въззивниците няма да остават насаме с детето, а то няма да общува нормално с тях. Отделно от това изтъкват, че майката има право на свой личен живот, евентуално- да създаде друго семейство, но съобразно решението на съда до навършването на 18 годишна възраст на детето тя следва да бъде в дома на въззивниците два пъти в месеца, в неделния ден за 4 часа, за да присъства на техните контакти с внучката им. Сочат, че като баба и дядо на детето те много го обичат и искат да имат пълноценни контакти с него. Вещото лице по допуснатата съдебно- психологическа експертиза също посочило, че е добре за детето да общува с тях. Изтъкват още, че не им е известен настоящият адрес на майката, която не живеела вече в гр.Карнобат, на ул.“Странджа“ №26.

При това положение, в случай, че въззиваемата не живее в гр.Карнобат, те нямало да могат да вземат детето за определените им четири часа, тъй като евентуално трябвало да го вземат от това друго населено място, да го заведат в дома си и след това отново да го върнат там, където живее майката. Ето защо считат, че е нормално детето да преспива в дома им.

Заявяват, че детето се е отчуждило постепенно от тях тъй като до завеждането на делото майката не им давала възможност да общуват с него. За да преодолеят това отчуждение, въззивниците следвало да общуват с детето. Изтъкват, че претендираният от тях режим без присъствието на майката при срещите им и с преспиване в дома на въззивниците ще бъде от една страна в интерес на детето, а от друга страна няма да ощети контактите на бащата с детето, както и времето на майката с детето.

Молят въззиваемата да посочи своя адрес на местоживеене.

В законоустановения срок не е подаден отговор на жалбата от страна на въззиваемата Р..

В законоустановения срок е постъпил отговорна въззивната жалба, подаден от въззиваемия Х. А. Л.- син на въззивниците. Същият не оспорва жалбата, а я намира за основателна и моли да бъде уважена. Въззиваемият също намира, че определеният режим на лични отношения между родителите му и детето е твърде ограничен, понеже те много обичали детето, а съдът не следвало да прекъсва връзката на детето с разширения роднински кръг. Намира, че по-широкият режим на лични отношения на родителите му с детето няма да попречи на неговите контакти с детето, защото все още няма определен такъв по образуваното срещу него в БРС. Моли да се съобрази местоживеенето на родителите му в Карнобат и това на майката, която в исковата си молба срещу него е посочила като свой адрес гр. Бургас, ул. „Македония“ №86, ет.2, ап.3. Намира за неподходящо срещите с детето да се осъществяват всеки път по улиците или заведенията в гр. Бургас. Заявява, че както той, така и родителите му са мюсюлмани, но това е и религията на въззиваемата, която според него спазвала каноните на исляма дори по- стриктно от тях.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Моли да бъде съобразено и обстоятелството, че след постановяване на обжалваното решение местоживеенето на детето е променено и понастоящем е в гр.Бургас, поради което, тъй като местоживеенето на въззивниците е в гр.Карнобат, часовете, определени за свиждане от КРС ще преминават в пътуване и биха 2 били още по- ограничени.

Процесуалният представител на въззиваемата В. Р.- адв. В. Василева, оспорва жалбата като неоснователна. Същата намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, постановен при обсъждане на всички доказателства. Сочи, че се очаква решение по гр.д.№4836/21г. на РС- Бургас във връзка с режима на лични отношения, който ще бъде определен на бащата, поради което в случай, че бъде постановен разширен режим на свиждане с неговите родители, това би ограничило контактите на детето и неговата майка в почивните дни. Като се позовава на констатациите на вещото лице, според което детето не желае да посещава баба си и дядо си поради това, че му е показвано оръжие и е присъствало на стрелба, въззиваемата страна намира, че контактите с бабата и дядото следва да бъдат поплавни. Затова намира за правилно в началото срещите между детето и въззивниците да се осъществяват в присъствието на служител от Агенция „Социално подпомагане“. Счита, че определения от районния съд режим на лични отношения не следва да бъде променян независимо от факта, че майката и детето живеят в гр.Бургас.

Дирекция „Социално подпомагане“ Карнобат не участва чрез свой представител във въззивното производство и не представя писмено становище.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на лица, които имат правен интерес от оспорването му в обжалваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на приложимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивниците Ф. и А. Л.и са сезирали Районен съд- Карнобат с искане за определяне на режим на лични отношения с малолетната им внучка Е. Х.а Л., родена на 26.11.2015г., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден, с преспиване в дома на ищците, както и за две седмици през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката, както и на всяка четна година за официалните празници3.03; 1.05; 6.05 и 24.05 и определените към тях почивни дни от 9.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния, на всяка нечетна година на официалните празници 6.09., 22.09., 1.11. и определените към тях почивни дни от 9.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния, като детето ще се взема от и връща в дома на майката.

Твърдят, че детето е родено от съвместното съжителство на сина им Х. А. Л. и В. С.

Р., по време на което Х. преобладаващо бил в чужбина. Ответницата В. и детето Е. живели в гр.Карнобат, ул. „Странджа“ № 26 А.

След раздялата на ответниците през м.август 2020г. майката възпрепятствала контактите на ищците с детето, въпреки, че двамата многократно правили опити заедно и поотделно за видят детето, да го вземат в дома си. Заявяват, че много обичат детето, както и че то много им липсва. Твърдят, че имат битови условия детето да се чувства добре и обгрижено при тях. Претендират по-разширен режим на лични отношения, тъй като към 3 момента на подаването на искането им няма определен режим на лични отношения, а и живее извън България в значителен период от годината, поради което няма да бъдат накърнени негови права и интереси.

Искането е с правно основание чл.128, ал.1 от СК.

В писмения си отговор ответницата В. С. Р., представлявана от адв.В. Василева оспорила искането за определяне на лични контакти между ищците и детето Е., като сочи, че това не е в негов интерес. На първо място сочи, че детето не е привързано към баща си и не пита за него, защото последният работи в чужбина и от раждането си го е виждало броени пъти. Сочи още, че бащата продължава да работи извън България, двамата са в обтегнати отношения, като между тях няма установени мерки относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения. Намира искането за определяне на разширен режим за лични отношения с бабата и дядото по бащина линия за неоснователно, тъй като бащата също има право да заведе дело и да претендира такъв. Твърди, че от раждането на детето ищците не са се интересували от него, не са искали да го виждат, нито да го чуят. През целия период именно ответницата се опитвала да изгради връзка между ищците и детето и водила детето на гости в тях с цел да се сближат, но това не се случило, тъй като двамата се държали студено както с детето, така и с майка му. По тази причина между детето и ищците не била изградена емоционална връзка, а детето ги чувствало като чужди хора и не желаело да ходи при тях. Детето ставало свидетел на ужасяващи неща, когато било водено от нея при ищците. Заявява, че дядото има проблем с алкохола и е постоянно в нетрезво състояние, при което става агресивен. Ответницата и детето били постоянно свидетели как той налита на бой на съпругата си и я биел до степен на окървавяване. Хвърлял тежки предмети по нея, които я удряли или чупели покъщнината.

Ищецът постоянно викал и псувал, използвал обидни епитети, на което детето многократно ставало свидетел. Когато се напивал, ищецът вадел пистолет и заплашвал съпругата си.

Последната живяла за около един месец при ответницата, тъй като не била в състояние да контролира съпруга си и се страхувала от него. Сочи още, че ищцата работи в дом за възрастни хора и често отсъства от дома си, тъй като дава нощни смени. Сочи се още, че ищцата поначало не харесвала ответницата и настройвала детето срещу майка му, като му говорела, че тя не е достойна да бъде нейна майка и че не се грижи добре за Е.. Казвала му, че баба му по майчина линия е вещица и така обърквала психиката на детето, като детето страдало от факта, че ищцата го настройва срещу майка му и семейството й. Споделяло пред психолог, че баба му го бие през ръцете, поради което изпитвало страх от нея. Заявява, че бащата на детето също й забранявал да ходи при родителите му и самият той не поддържал контакти с тях поради гореизложените обстоятелства. Заявява, че след предявяването на иска се опитала да подготви детето, че ще му се наложи да посещава баба си и дядо си по бащина линия, но то категорично отказвало да ходи там, изпитвало страх и дори започнало да се напишква нощем. По тази причина ответницата завела детето при психолог. Сочи, че според становището на психолога детето е емоционално привързано към майка си, баба си и дядо си по майчина линия, а връзката между детето и бащата, както и между детето и ищците е силно разрушена. Намира, че общуването на детето с ищците 4 създава опасност от лоши последици за последното, поради което общуването му с тях не е в интерес на детето и неговото психическо и физическо развитие. При условията на евентуалност, ако бъде определен режим на лични отношения, моли същите да са възможно най- стеснени, без преспиване и задължително да се осъществяват в нейно присъствие.