Решение № 3126 от 19.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3126 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330118506 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. Й. Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 300 лева – главница по Договор за потребителски кредит №***, сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника И.

Й. Л., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.;

35,45 лева – договорна лихва за периода 13.11.2019 г. – 13.04.2020 г.; 88,78 лева – обезщетение за забава за периода 13.04.2020 г. – 02.08.2024 г.; 179,55 лева – неустойка по чл. 6.2 от договора за кредит; 227,40 лева – неплатени такси, начислени съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 12.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 6923 от 13.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14031/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

В исковата молба се посочва, че на *** е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между ищеца и „Сити кеш“ ООД, по силата на който е прехвърлено вземането срещу ответника по Договор за потребителски кредит №***, индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

1

Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление е приложено и към исковата молба. Твърди се, че на *** между „Сити кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 300 лева, представляваща главница по договора. По силата на посочения договор заемателят се задължил да върне заемната сума, ведно с договорената лихва, в срок до 13.04.2020 г. на пет броя месечни вноски, всяка в размер на 103 лева. Излагат се съображения, че ответникът не е погасил в срок задължението си към кредитора, поради което било начислено и обезщетение за забава от 88,78 лева. Съгласно чл. 6.2. от договора за кредит ответникът дължал и неустойка в размер на 179,55 лева. Претендира се заплащането и на такси в размер на 227,40 лева, начислени съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД. За събиране на претендираните вземания ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 14031/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По делото била издадена Заповед № 6923/13.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Й. Л., чрез назначения му особен представител адв. В. Н. – Т., с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са налице доказателства сумата по кредита да е усвоена от ответника. Изложени са съображения за недействителност на процесния договор за паричен заем.

Изтъква се, че ГПР е посочен като абсолютна величина, а също така и общият размер на всички плащания, но не са посочени взетите предвид допускания.

По този начин се създавала неяснота относно начина, по който е определен годишният процент на разходите. Според ответника, непосочването на компонентите, формиращи ГПР, съставлява нарушение на императивните изисквания, разписани в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до цялостна недействителност на договора. В случая било налице нарушение и на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото нямало отделен погасителен план към договора за паричен заем, както и не били спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при недействителен договор за кредит, потребителят връща само чистата стойност, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Навеждат се доводи за нищожност на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 6 от договора за заем. Сочи се, че неустойка е дължима в случай, че в тридневен срок от усвояване на заемната сума, заемателят не предостави едно от предвидените в чл. 33, ал. 1 от Общите условия обезпечения, а именно: банкова гаранция или две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания. Предвид размера на заемната сума от 300 лева и краткия период от 5 месеца за връщането на същата, то ответникът счита, че определеното от заемодателя обезпечение е непропорционално. Поддържа, че поставянето на изисквания, за които изначално е ясно, че са неизпълними от длъжника, противоречи на изискването за добросъвестност и съставлява уговорка във 2 вреда на потребителя. Твърди, че предвидената в договора неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, доколкото се кумулира към погасителните вноски и се начислява автоматично от заемодателя, като се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при непредоставяне на обезпечение по договора да заплати необосновано висока неустойка. По отношение на начислените такси за разходи се твърди, че същите са свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията от страна на заемателя. Поддържа се, че по същество определените в чл. 5 от договора, като изключени от ГПР, евентуални такси за разходи при неизпълнение, представляват именно допълнително начислено обезщетение за забавено плащане. Предвид това, ответникът счита, че клаузата на чл. 5 от договора противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК и също се явява нищожна. Счита, че вземането за обезщетение за забава, начислено върху падежиралите в периода 13.12.2019 г. – 13.04.2020 г. пет броя неплатени погасителни вноски по договора за паричен заем, е погасено с изтичането на тригодишна давност и прави възражение в този смисъл.

Възразява за погасяване по давност и на вземанията за неустойка и възнаградителна лихва за периода от 13.12.2019 г. до 13.04.2020 г.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14031 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „АПС Бета България ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 6923 от 13.08.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, предвид което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател, и „Сити Кеш” ООД, като кредитодател, договор за потребителски кредит *** /л.6,7/, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца парична сума в размер на 300 лева, при възнаградителна лихва от 40.05 % и ГПР от 48,26 %. и обща дължима сума – 335.45 лева, която следвало да се изплати на 5 месечни вноски. Съгласно разпоредбите на чл. 6.1 от Договора, заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл. 33, ал.1 на Общите условия /л.12-25/, а именно: да предостави банкова гаранция или да осигури физическо лице поръчител, отговарящо на редица изисквания, вкл. да има месечен осигурителен доход над 7 пъти размера на минималната работна заплата, да няма задължения към други банки или финансови институции, да не е поръчител по други кредити. В договора – чл. чл.6.2, е предвидена клауза за 3 заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 179.55 лв. при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в посочения срок, платима разсрочено.

Видно от представената разписка за извършено плащане /л.80/ заемната сума е усвоена от заемателя на 13.11.2019 год.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, /л.26-31/ и извадка Приложение № 1 към него /л.81,82/ именно ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е титуляр на процесните вземания. Съдът счита за нужно да посочи, че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзка- Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение).

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Сити кеш" ООД (първоначален кредитор) като заемодател и И. Л. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Следва да се посочи, че доколкото ищецът базира своята претенция на договора за потребителски кредит и е налице изрично възражение за недействителност на кредитното правоотношение, то неговата валидност следва да бъде разгледана в настоящото изложение.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № *** и общата дължима 4 по кредита сума не са коректно посочени, тъй като разхода за неустойка неправилно не е взет предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.