Решение № 106 от 14.08.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Враца, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Н. Х.в при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Х. Н. Х.в Търговско дело № 20251400900122 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.

Постъпила е искова молба от Х. П. Г., с ЕГН **********, от *** срещу ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление ***.

В исковата молба се твърди, че ищеца пострадал при ПТП на 03.06.2025 г. около 22,00 ч. в гр. София. Управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВР **** СР по ул. „Първа Българска армия“ с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към „Резбарска“, когато на кръстовището с ул. „Малашевска“ бил ударен от лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № СВ **** МС управляван от Т. Г. К., който движещ се в обратната посока на кръстовището с ул.

„Малашевска“ предприема ляв завой и става причина за настъпване на ПТП. Виновен за ПТП бил водачът К.. От ПТП ищеца получил: фрактура на лява ключица, като му било извършено затворено наместване на фрактура на ключица. Ищецът търпял изключителни болки и страдания, търпял ги и понастоящем и щял да ги търпи и за в бъдеще.

Неимуществените му вреди били в размер на 30 000,00 лева. Виновният застрахован водач сключил своята застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/02/124002461064. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът носел отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, когато били настъпили неимуществени вреди вследствие телесни увреждания или смърт. Отговорността на ответника била в пълен размер - до размера на действителните и неимуществени вреди, но не повече от 10000000,00 лева. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ искът можел да бъде насочен срещу застрахователя. Претендира постановяване на решение, с което да бъде осъден 1 ответника да заплати исковата сума в размер на 30 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а на процесуалния представител на ищеца, лично на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение, безплатна правна помощ. Претендира разноски.

В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Ответника заявява, че оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва, че Т. К., е извършил твърдения от ищеца деликт или че е действал противоправно и виновно в причинна връзка с процесното ПТП. Нямало влязла в сила присъда, която да установява факти със задължителна сила за гражданския процес, съгласно чл. 300 ГПК. Липсата на такава присъда правело недоказани твърденията за виновно и противоправно поведение от страна на водача. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както е изложен от ищеца. Счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер и не дават ясна и безспорна представа за начина на настъпване на инцидента. В случай, че не е установен точният механизъм на ПТП, не можело да бъде направен категоричен извод относно противоправното поведение на някой от участниците в него. Без да е установена противоправност, не можело да бъде приложена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, тъй като вината предполага субективно отношение към конкретно противоправно поведение или резултат. В исковата молба и приложените доказателства се съдържали твърдения на ищеца относно механизма на инцидента. Оспорва тяхната достоверност и заявява, че те не могат да служат като основание за приемане наличие на вина и противоправност в поведението на водача на автомобила „Ситроен“. Представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП не можел да бъде приет като доказателство, удостоверяващо механизма на произшествието. В него било посочено единствено, че участник № 1 извършва маневра „ляв завой“ в кръстовище като е реализиран сблъсък с участник № 2, който се движи „насрещно“. Това описание не давало основание категорично да се приеме вината на някой от двамата участници, не било ясно и какво е било поведението на участник № 2. От представените доказателства не следвало безспорно, че е налице осъществен деликтен фактически състав, съдържащ всички задължителни елементи, включително противоправност и вина в поведението на водача. Твърденията на ищеца за претърпени вреди, произтекли пряко от непозволено увреждане, подлежали на пълно и главно доказване, тъй като не представлявали безспорно обстоятелство и не се презюмирали. В този смисъл ищецът бил длъжен да докаже не само наличието на вреди, но и всички елементи на деликта, включително че е налице пряка причинна връзка между действията на водача и настъпилите вреди. Предвид функционалната връзка между отговорността за вреди на водача и задълженията на неговия застраховател по полицата за задължителна „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице осъществен фактически състав на деликта, което е необходимо условие за възникване на задължението за изплащане на обезщетение от застрахователя. Липсата на установена противоправност и вина изключвала и възможността за реализация на застрахователна отговорност по процесния 2 случай. Оспорва иска по размер. Претенцията не отговаряла на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явявала прекомерна. Според твърденията в исковата молба и представената медицинска документация, при процесното ПТП, ищеца претърпял: счупване на лявата ключица, като му било проведено неоперативно лечение - наместване и обездвижване с превръзка тип „осморка“. Полученото счупване довело до трайно ограничение на движенията на левия горен крайник за период над 30 дни, по смисъла на чл.

129 НК средна телесна повреда, с обичаен срок за възстановяване около 2-3 месеца. С оглед характера на увреждането, интензитета на болките и продължителността на възстановителния период, адекватен размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди било сумата около 15 000 лв., ако искът се докаже по основание. В случая съществен бил въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и поконкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, имало задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания в случай на телесни травми следвало да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания. Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следвало да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Релевантните обстоятелства следвало не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован. Позовава се на съдебна практика, в подкрепа на доводите си. По делото не били налице каквито и да е данни, които да обосновават приложението на тази разпоредба. Насрещната страна не сочела конкретните факти и обстоятелства, които да попадат в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 38, ал. 1 ЗА, нито било посочено на кое точно основание се претендира предоставяне на безплатна правна помощ по договор. При липса на индивидуализирана правна хипотеза, на доказателства за материално или друго релевантно затруднение, както и при липса на надлежно заявени и подкрепени твърдения за основанието по чл. 38 ЗА, искането като неоснователно, следвало да се отхвърли. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца е подал допълнителна искова молба, с която по изложени в същата съображения поддържа доводите си изложени в първоначалната молба и оспорва възраженията на ответника.

3

В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с доказателствата, ответника не е подал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията в исковата молба.

В съдебно заседание ответника, в докладвана молба, поддържа отговора по изложените в него съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.06.2025 г., че е посетено ПТП от служители от РУ - Мездра, настъпило на 03.06.2025 г. около 22,00 ч. на ул. "Първа българска армия", в гр. София, като участник 1 в ПТП е МПС, с рег. № СВ **** МС, марка Ситроен, с водач Т. Г. К., със застраховка „ГО" в ЗД "Бул Инс" АД, валидна до 06.08.2025 г.. Като участник 2 в ПТП в протокола е посочено МПС, с рег. № ВР **** СР, марка БМВ, с водач Х. П. Г., посочен като пострадал от ПТП с диагноза – фрактура на лява ключица. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено: МПС 1 се движи по ул. Първа българска армия с посока на двшжение от ул. Резбарска към ул. Каменоделска, като на кръстовището с ул. Малашевска при маневра ляв завой реализира ПТП с другото насрещно движещо се МПС.

Установява се от извънсъдебна претенция, че на 27.06.2025 г. ищеца е заявил извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника.

От приложени документи от досъдебно производство № 11150/2025 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. № 25079/2025 г. по описа на СРП, се установява, че по същото е прието, че Т. Г. К. е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр. 2 вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 НК, но пострадалият Х. П. Г. е направил искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК във връзка с чл. 343, ал. 2 НК, поради което прокуратурата е прекратила наказателното производство с постановление на прокурор от СРП от 09.01.2026 г..Установява се от удостоверение от 13.07.2025 г. от О„ПП“ при СДВР, че за процесното ПТП срещу Т. Г. К. е издадено НП от 16.02.2026 г., влязло в сила на 31.03.2026 г..

Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - медицинска експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с приложените медицински документи, следните обстоятелства: Ищеца Х. Г. е получил счупване на лява ключица в средна трета. Лечението, което било приложено е консервативно - неоперативно наместване и имобилизация на горен ляв крайник с мека имобилизация тип „осморка“ за срок от 30 дни. Болките и страданията, които е търпял са с характерен интензитет за този вид травми — счупвания на кост, като към момента търпи такива при промяна на времето и физически пренатоварвания и ще търпи такива и за в бъдеще при тези условия. Налице е непълно възстановяване на функцията на лява раменна става, в чийто състав влиза ключицата, с лек дефицит на движенията на същата по отношение на 4 елевацията на крайника.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е необходимо установяване от ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника.