Решение № 15780 от 02.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15780 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20211110149397 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т------” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците (техният наследодател) въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира сумата от 1106,59 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в имот с абонатен номер -, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 172,98 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.11.2017 г. – 21.10.2020 г., сумата от 51,97 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 10,90 лв., лихва за забава върху 1 таксата за дялово разпределение за периода 31.10.2017 г. – 21.10.2020 г., дължими от ответниците разделно при равни дялове от по 1/6 част за всеки от тях, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.02.2021 г. по гр.д. № 53178/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.

Ответникът К. А. Д., чрез назначения особен представител адв. Т. С., оспорва претенциите при твърдението, че не е собственик или ползвател на процесния имот, а квотите на наследниците на починалия С. Й. Д. са различни. Оспорва извършеното дялово разпределение в сградата, както и качеството и количеството на доставяната топлинна енергия. Счита, че не е настъпил падеж на търсените вземания предвид липсата на публикуване на фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът С. М. Й. оспорва исковете и счита, че предявените срещу него претенции са недопустими при твърдението, че не е наследник на С. Й. Д., тъй като се е отказал от наследството му и е вписал отказа си в особената книга на Софийски районен съд под № 1087/14.06.2021 г.

Ответникът К. М. В. не подава отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на исковете, предявени срещу него, доколкото същият се е отказал от наследството на С. Й. Д..

Ответниците П. М. В., Л. Р. М. и П. Х. П. не подават отговор на исковата молба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т------“ ЕООД счита, че исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства (нотариален акт за покупко- 2 продажба, протокол от ОС на ЕС и списък на етажните собственици към него) се установява, че през процесния период собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. С-------, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца -, е била ГД.а Д.а (майка на ответника), която на 17.03.1999 г. го е купила от първоначалния ответник по делото С. Й. Д. и съпругата му М- Д.а, а продавачът С. Й. Д. си е запазил пожизнено вещно право на ползване върху апартамента. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Във всички случаи, при учредено вещно право на ползване върху имота, задължен за плащане на стойността на доставената топлинна енергия е ползвателят, който потребява топлинната енергия за собствени нужди, а не собственикът на имота, който доброволно се е лишил от правомощието да ползва имота, учредявайки това право на друго лице. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, респ. – действително на възможните законови основания ползва имота. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК. Ето защо, доколкото ответникът е носител на вещно право на ползване върху имота и на него е открита партидата за имота при ищцовото дружество (респ. няма данни след покупката собственикът на имота да е заявил откриване на партида на нейно име, което да се яви индиция, че именно тя фактически обитава имота, а не вещният ползвател), именно той се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й. Следователно, първоначалният ответник (длъжник) С. Й. Д. се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота като негов ползвател през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че 3 първоначалният ответник С. Й. Д. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Т------” ЕООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през исковия период на първоначалния ответник е била начислявана топлинна енергия за 4 броя отоплителни тела с поставени индивидуални уреди за измерване, два водомера за топла вода и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 559,08 лв., а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 595,91 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в жилището в края на отчетните периоди, видно от 4 заключението на СТЕ и приложените от третото лице-помагач изравнителни сметки и талони за отчет. При съобразяване на действащата нормативна уредба и резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, вещото лице по приетата СТЕ е установило, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 532,94 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 26,14 лв.), а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на 582,01 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 13,90 лв.).

Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 1114,95 лв., като предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес претенциите се явяват изцяло основателни за предявената сума от 1106,59 лв.