Определение № 31 от 27.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 27.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20263001000022 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца „Глав-Проектинвест София“ ЕООД, представляван от адвокат Н. М., срещу определение № 602/23.04.2025 г. по търг. дело № 510/2024 година на ВОС, с което е оставен без уважение направен от ответника отвод за неподсъдност на спора.

В частната жалба се поддържа, че договорът, обективиращ съглашение за местна подсъдност по чл. 117, ал.2 ГПК е сключен на 13.12.2023 год., когато е подписан с електронен подпис от представител на възложителя.

Предявените претенции се основават на твърдяни правоотношения между страните преди горепосочената дата, поради което клаузата на чл. 19 от договора е непротивопоставима на ответника и неприложима при решаване на спора. Между страните няма отношения, предхождащи сключването на договора. При определяне на подсъдността следва да намерят приложение общите правила на чл. 105 ГПК.

Предявената частна жалба е редовна и надлежно администрирана.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва депозираната частна жалба като неоснователна.

Варненският апелативен съд, с оглед представените материали по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от „Импресия - 99“ ООД срещу „Глав – Проектинвест София“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60374.92 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка и иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7268.38 лв., представляваща неустойка по чл.17 от договора, формирана като 10% от стойността на възнаграждението, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата и допълнителната искова молба се поддържа, че между страните е сключен договор за изработка с предмет изработка, доставка и монтаж на детски съоръжения за игра. Договорът е сключен след представяне на оферта за доставка и монтаж на съоръжения за обект в гр.Стара Загора от 18.07.2023 год., съставляваща неразделна част от договора. Претендира се остатък от неплатено възнаграждение по фактури, издадени от изпълнителя през м.11.2023 год., касателно обект „Детска ясла“, Стара Загора, ведно с мораторна неустойка съобразно чл.17. Исковите суми са формирани след приспадане на заплатените авансово суми от възложителя.

Твърди се още от ищеца, че във връзка с правоотношението е съставен писмен договор с дата 18.07.2023 год., който е подписан с електронен подпис от представител на възложителя на 13.12.2023 год.

Анализът на предмета на договора, вкл. посочването на офертата като неразделна част, сочи, че предмет на нарочно писмено договаряне е правоотношение, идентично с процесното – доставка и монтаж на съоръжения за обект в гр.Стара Загора. На посоченото основание всички клаузи на писмения договор следва да се считат за част от съдържанието на твърдяната в настоящото производство договорна връзка.

Конкретната дата на сключване на договора е ирелевантна за приложимостта на писмения договор към твърдяното правоотношение.

Формалният писмен договор може да възниква и за да уреди вече възникнала договорна връзка. От значение за приложимостта на писменото съглашение е не датата на подписването му, а неговото съдържание.

В разпоредбата на чл. 19 от договора страните са приели, че всички спорове между страните ще се решават от компетентния съд по седалището на 2 изпълнителя. На основание чл. 117, ал.2 ГПК налице е процесуална разпоредба, която учредява подсъдност на договорения съд, а именно окръжения съд по седалището на изпълнителя. Тъй като изпълнителят е със седалище гр.Провадия, местно компетентният окръжен съд е ОС – Варна.

С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно е зачел документирана в подписан от ответницата писмен акт воля на страните и е приел възложената му компетентност.

Така мотивиран Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 602/23.04.2025 г. по търг. дело 510/2024 година на ВОС, с което съдът е оставил без уважение отвод за местна неподсъдност на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.9в от ТРОСГТК 1 /2013).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3