Решение № 70 от 13.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20244110101194 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Г. Н., чрез адв. Хр. Х. - Й.

– ВТАК, срещу Й. В. А. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че страните по делото са сключили Договор за покупко-продажба и доставка на един тон пелети за отопление с място на доставка село Ш., община Д. Твърди, че страните са уговорили плащането да бъде извършено по банкова сметка на ответника, която той е предоставил на ищцата, както и доставката да бъде извършена до 04.03.2022 година. Посочва, че в изпълнение на задължението си ищцата е заплатила на ответника по банков път сумата в размер на 850.00 лева. Твърди, че на 041.03.2022 година между страните е разменена електронна кореспонденция, като ответникът уведомил ищцата, че има проблем с транспорта и няма да успее да достави пелетите, поради което се уговорили това да стане до края на месец март, а след това – до края на месец април. Посочва, че на 04.12.2023 година ищцата уведомила ответника, че вече няма интерес от пелетите и не желае доставката им, като го кани да й върне парите по банкова сметка, която му предоставила, но плащане не е направено. Навежда доводи, че за посочените вземания се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че Й. В. А. дължи на Ж. Г. Н. сумата в размер на 850.00 лева – главница по развален договор за доставка на пелети от 28.02.2022 година, сумата в размер на 129.74 лева – лихва за забава за периода от 04.10.2023 година до 09.01.2024 година, ведно със законната лихва, считано от 1 датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен на назначения на ответника Й. В. А. особен представител по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения, че предявените искове са процесуално недопустими, а по същество - неоснователни. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като посочва, че извършеното плащане касае минали доставки, а не предстояща такава. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна и достига до следните правни изводи:

Предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във връзка с чл.

88, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са основателни и доказани.

Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парични суми в размер на общо 850 лева, преведени на 28.02.2022г. по банков път, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Елемент от фактическия състав, пораждащ вземане за неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД е намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника процесната сума от общо 850 лв. - с банков превод на 28.92.2022г. е превел на ответника сумата 850 лв.

Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена на ответника или разместването на имуществени блага е без основание. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ответникът следва да установи по делото, че ищецът е престирал основателно. В случая ответникът не ангажира никакви доказателства за наличието на основание за получаване на сумите от ищеца. Обратно - от събраните по делото писмени доказателства и признанието на ответника за това, съдържащо се в официални документи по пр.пр. № 119/2023г. на ТО Дряново при РП Габрово, безспорно се установява, че между страните е съществувал договор за продажба на 1 тон пелети, който е прекратен от купувача поради неизпълнението му от продавача. От материалите по прокурорската преписка се установява и признанието на ответника и готовността му за връщане на ищцата на дадената на отпадналото вече основание сума от 850 лв. – разваления договор за продажба и доставка на пелетите.

Предвид на изложеното и съдът следва да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата сумите 850.00 лева – главница по развален договор за доставка на пелети от 28.02.2022 година, сумата в размер на 129.74 лева – лихва за забава за периода от 04.10.2023 година до 09.01.2024 година, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2024г.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 170/2024г. на ВТРС.

С оглед уважената част от исковете, събраните доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника по делото а следва да бъде възложено 2 заплащането на направените от ищеца разноски по делото, в размер на 425 лв. за заповедното производство

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищцата и разноските в настоящото производство в размер на 625 лв. съобразно приложения за това списък.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. В. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.“***“ №**, дължи на Ж. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.“***“ №***,ет.*, ап.** сумата от 850лв. /осемстотин и петдесет лева/ – главница по развален договор за доставка на пелети, сумата 129,74лв. /сто двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода 04.10.2022г.- 09.01.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Й. В. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.“***“ №** да заплати на Ж. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул.“***“ №42-**,ет.*, ап.**, сумата 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща направените разноски в исковото производство, както и както и сумата 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева / разноски по ч.гр.д. № 170/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3