Решение № 863 от 14.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Стара Загора, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530104071 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът И. Н. К. твърди в исковата си молба, че подал до PC-Бургас заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание издаден в негова полза запис на заповед от ответницата С. П. П.. Указано му било, че длъжникът бил с постоянен адрес гр. Стара Загора и делото било изпратено по подсъдност в Районен съд Стара Загора, по което заявление било образувано ч.гр.д.№ 3466/2020 г. Към заявлението бил приложен в оригинал записът на заповед за сумата 4500 лева с дата на издаване 29.10.2019 г., място на издаване гр.Бургас, ул. ... (Адвокатска кантора); място на плащане гр.Бургас, ...; издател – С. П. П., поемател И. Н. К., падеж на предявяване на 30.05.2020 г.

Записът на заповед съдържал всички реквизити, посочени в ТЗ. В хода на образуваното производство била издадена Заповед за изпълнение № 1646/10.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 3466/2020 г. по описа на PC - Стара Загора и изпълнителен лист. Въз основа на тези документи било образувано изпълнително дело № 114/2022 г. на ЧСИ с № 709 Янко Вълков Бъчваров в района на ОС гр.Бургас и били предприети изпълнителни действия. На ищеца било връчено съобщение от районния съд, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение постъпило в срок възражение вх.№10690/26.04.2023г. и му бил даден срок да предяви иск за установяване на вземането си. В своето възражение ответницата по делото сочела, че не дължи сумата по записа на заповед. Това нейно твърдение било невярно. Върху приложения по ч.гр.д.№ 3466/2020г. на PC гр.Стара Загора запис на заповед нямало отбелязване за извършено плащане. Не съществувала и разписка, издадена от ищеца, за 1 сумата по записа, тъй като длъжникът не бил платил до момента нищо по него. С Определение № 2643/10.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 3466/2020 г. било оставено без уважение възражението на ответницата. Ответницата помагала на ищеца, като се е грижела за болната му майка. Между страните се породили отношения на разбирателство и ищецът добронамерено и от човешка гледна точка решил да помогне на ответницата, която твърдяла че се нуждае от парични средства. Това много често се повтаряло и очевидно ответницата злоупотребявала с гласуваното й доверие. За много от предоставените суми страните не съставяли документи и ответницата се възползвала умело от това, макар че знаела в какво тежко финансово състояние се намирал ищецът, на когото му се налагало ежедневно да плаща за грижите по възрастния му и болен родител. За предоставени през 2018 г. на ответницата парични средства в размер на 5000,00лв. страните съставили в един екземпляр запис на заповед. Тези средства били върнати по банков път на 09.11.2021 г. и записът на заповед бил унищожен в присъствието на издателя, поемателя и адвоката на ищеца. За предоставени 2019 г. отново на ответницата парични средства, този път в размер в 4500.00 лв., бил издаден процесният запис на заповед. След като сумата не му била изплатена на падежа, ищецът подал по компетентност в PC-Бургас на известния му постоянен адрес на ответницата. След като се е снабдил с изпълнителен лист, ищецът се свързал с ответницата, с молба да му заплати сумата, за да не се трупат нови разходи за образуване на изпълнително дело. Ответницата му заявила, че била отново временно затруднена и помолила за заем, за да започне работа. Ищецът за периода 13.07.2020 г. до 10.05.2022 г. по банкова сметка предоставил в изпълнение на устна договорка за заем парични средства в общ размер на 1179. 50 лв. Предоставил в заем и средства на ръка с идеята помага на крайно нуждаещата се ответница, която често използвала като оправдание, че била безработна и трябвало да храни сина си, за да получава още пари. На 21.05.2022 г. ответницата издала разписка/документ, от който било видно, че задълженията й към тази дата към ищеца били в общ размер на 6100 лв., в която сума се включвали процесните 4500.00 лв., както и предоставените в заем по банкова сметка средства, като ответницата собственоръчно изписала и подписала разписката. Сумата в размер на 4500.00 лв. по процесния Запис на заповед от 29.10.2019 г. не били заплатени и към настоящия момент. Ищецът моли съда да установи по отношение на ответницата С. П. П., че дължи на И. Н. К. сумата от 4500.00лв., вследствие на неизпълнение на задължението по Запис на заповед с дата на издаване 29.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на задължението 20.08.2020г., за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.09.2020 г. по ч.гр.д.№ № 3466/2020г. на CPC и заплащане на деловодните разноски в исковото и заповедното производства.

Ответницата С. П. П. заявява, че исковете, разгледани по същество, се явявали неоснователни и недоказани. Акцесорните искове за лихви и разноски също били неоснователни и недоказани. Претенцията на ищеца за заплащане от ответницата на получена в заем от същата сума в размер на 4500.00 лв, вследствие на неизпълнение на задължението по Запис на заповед с дата на издаване 29.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на задължението 2

20.08.2020 г., за което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 10.09.2020 г. по ч.гр.д. № 3466/2020 г. на Старозагорски районен съд и заплащане на деловодните разноски в исковото и заповедното производство, се основавала на твърдени неверни факти и обстоятелства, поради което предявените искове се явявали неоснователни и недоказани и като такива следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Твърденията, на които се основавали процесните искове, били неверни и недоказани. В действителност ответницата изпълнила изцяло задължението си към ищеца за връщане на сумата в размер на 4500 лв., получена като заем, за която бил издаден в полза на ищеца процесният запис на заповед. В периода, в който ищецът й предоставил в заем сумата по процесния запис на заповед, съпругът на ответницата бил тежко болен, а впоследствие починал. Ищецът, на когото ответницата споделила за трудната ситуация, в която се намирала, се облагодетелствал от тежкото й състояние, в което се намирала, и започнал да й оказва психически тормоз и натиск не само да му върнe средства, които й предоставил в заем, но и да му изплаща допълнителни суми, които според ищеца същият имал право да получи за това, че й направил услуга и й предоставил заем. В изпълнение на задължението си към ищеца, на 09.11.2021 г. ответницата върнала изцяло на ищеца предоставената й в заем сума от 4500 лв.

В този смисъл извършила в полза на ищеца банков превод, като превела по банкова сметка на ищеца с IBAN: ..., с нарочен банков превод сумата в размер 5000 лв., с основание „връщане на заем“, с което погасила изцяло задълженията си към ищеца по предоставения заем, за който се задължила по процесния запис на заповед и изплатила допълнителна сума, в полза на ищеца в размер на 500 лв. Наред с това, извършила в полза на ищеца различни банкови преводи, като превела по банкова сметка на ищеца с IBAN: ..., допълнителна сума, общо в размер на 1150 лв., с основание „връщане на заем“, за които ищецът й оказвал непрекъснат психически тормоз и натиск да му изплати, както следва: на 16.06.2020 г. извършила в полза на ищеца, банков превод по банкова сметка на ищеца, с IBAN: ..., за сумата в размер 200 лв., с основание „връщане на заем“; на 08.07.2020 г. извършила в полза на ищеца банков превод по банкова сметка на ищеца, с IBAN: ..., за сумата в размер 200 лв., с основание „връщане на заем“; на 31.05.2021 г. извършила в полза на ищеца банков превод по банкова сметка на ищеца, с IBAN: ..., за сумата в размер 250 лв., с основание „връщане на заем“; на 23.07.2021 г. извършила в полза на ищеца банков превод по банкова сметка на ищеца, с IBAN: ..., за сумата в размер 200 лв., с основание „връщане на заем“; на 26.08.2021 г. извършила в полза на ищеца банков превод по банкова сметка на ищеца, с IBAN: ... за сумата в размер 300 лв., с основание „връщане на заем“. Тъй като по настояване на ищеца ответницата превела суми, които значително надвишавали предоставената й в заем сума от 4500 лв. и предупредила същия, че щяла да се оплаче от него на компетентните органи, ищецът се съгласил да й върне част от тях. Поради това, с превод от 13.07.2020 г. в размер на 200 лв., превод от 14.07.2020 г., в размер на 20 лв., превод от 26.01.2021 г., в размер на 200 лв., превод от 15.12.2021 г. в размер на сумата от 200 лв., превод от 10.05.2022 г. в размер на сумата от 550 лв., ищецът възстановил на ответницата част от изплатените от нея допълнителни суми, но отказал да й възстанови всички изплатени от нея в повече суми. С така извършения от ответницата банков превод в размер на сумата от 5000 лв. изцяло били 3 погасени задълженията на ответницата към ищеца за заплащане на сумата в размер на 4500 лв. по предоставен заем, за който бил издаден процесният запис на заповед. Представената от ищеца с исковата молба в незаверено фотокопие „Разписка от 21.05.2022 г.” била неистински документ. Ищецът не предоставял на ответницата под формата на заем посочените суми в документ озаглавен „Разписка от 21.05.2022 г.” и не била налице подписана между страните разписка за получена сума. По делото липсвали доказателства, установяващи задължения на ответницата за заплащане на претендираните от ищеца суми.

Изцяло неоснователни и недоказани били претенциите на ищеца за заплащане на получени от ответницата под формата на заем парични средства. Неоснователни и недоказани били и претенциите за акцесорното вземане за лихви и разноски по делото. Ответницата моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3466/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1646/10.09.2020 г. за сумата 4500,00 лв. за неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 29.10.2019 г., с падеж 30.05.2020 г., и законната лихва от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба.

Анализът на съдържанието на приложения към ч.гр.д. №3466/2020 г. запис на заповед от 29.10.2019 г. разкрива следните особености: в него едновременно присъстват изразите „платим на предявяване без протест и разноски“ и „падеж: 30.05.2020 г.“. Записът на заповед като едностранна сделка има строго формален характер, установен от закона с повелителни норми, поради което от неговото съдържание следва да може еднозначно да бъде определен падежът на ценната книга. Трайната практика на ВКС, обективирана в Решение

№168/07.11.2013 г. по т.д.№678/2013 г., I т.о., Решение №201/02.08.2018 г. по т.д.

№1703/2017 г., I т.о. и др. е, че при едновременно посочване в ценната книга на два падежа – „платим на предявяване“ и на конкретна дата, е налице нередовен запис на заповед, който не поражда действие. Даденото разрешение се основава на императивния характер на нормите, уреждащи формата и реквизитите на записа на заповед като ценна книга – чл. 535, вр. с чл.