Решение № 4197 от 26.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4197 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100510215 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20025421 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 55436 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 168 състав се: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. И. Г. и Д. Х. С., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 98 с идентификатор ***, съгласно одобрена кадастрална карта със заповед №РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 46,41 кв.м с адрес:гр.София, ж.к „******* находящ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения заедно с избено помещение №7 и 0,703 % ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място при съседни самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори *** и

***, под обекта няма и над обекта *** при следните квоти: 1/6 идеална част за С. И. Г. и 5/6 идеална част за Д. Х. С..

Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. С., ответник пред СРС.

1

Излагат се доводи за допуснато нарушение на материалния и процесуален закон, вкл. във връзка с чл.159, ал.2 ГПК. Твърди се и, че СРС не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност поради което достигнал до грешния правен извод, че не са налице предпоставките на чл.79 ЗС. Счита, е от тези доказателства се установило, че е придобила по давност 1/6 от процесния недвижим имот. Сочи, че изводите си в обратния смисъл, СРС бил формирал на база само показанията на свидетеля И.С. Г., който бил син на ищеца С. Г.. Поради което при преценката по чл.172 ГПК същите не следвало да бъдат кредитирани. Наред с това същите не кореспондирали с останалите доказателства по делото. В този смисъл неправилно СРС бил приел, че Д. С. не е демонстрирала промяната в намерението си да свои имота, а извършените от нея действия представлявали управление на имота.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от С. И. Г., ищец пред СРС. В течение на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното производство.

По допустимостта на жалбата.

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 20. 05.20,22 г. Въззивната жалба е подадена на 03.06.2022 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите във възивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата Д.

2

Х. С. е собственик на 5/6 идеални части от процесния ап. № 98, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, посредством прехвърлителни сделки, обективирани в договор за дарение на недвижим имот и договор за покупко-продажба от 23.10.2000 г., съответно от майка си Т. И.а Г.а и баба си Ц. Е. Г.а.

Ответницата Д. С. била въвела твърдение да е изключителен собственик на имота поради осъществено давностно владение по отношение на притежаваната от ищеца С. И. Г. по наследство 1/6 идеална част. Като се е позовал на указанията в ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС във връзка с презумпцията на чл.69 ЗС, СРС е приел, че съсобственик, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици поради което следва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябвало да показват по ясен и двусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестира пред тях и да се доведат до знанието им. Доказателствената тежест в случая се носело от ответницата.

Безспорен факт по делото било, че ответницата се е нанесла в жилището през 2 000 г. За да започнело да тече в нейна полза да тече давност, следвало намерението за своене да е противопоставено на ищеца по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, неподускане, оспорване на права.

Такива действие не били установено по делото. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите И.Ш. и С. И.а се установило, че ответницата била обитавала жилището постоянно след 2000 г. до депозиране на исковата молба, както и, че била направила ремонт през 2008 г.- 2010 г. Установените действия – плащане на консумативни разноски и далекосъобщителни услуги, извършването на текущи и основни ремонти, били действия по обикновено управление, коио всеки съсобственик на имота можел да извършва в рамките на правомощията си по чл.31, ал.1 ЗС. Тези действия не отричали правата на другия съсобственик. Фактът, че разноските за имота били поети от единия съсобственик не означавал, че отрича правата на другия съсобственик . Не се установило, че ответницата е упражнявала фактическа власт с намерение за своене, което да било изразено по ясен /несъмнен/ начин. Действително, установило се, че само Д. е имала ключ за жилището, но това не можело да се приеме еднозначно за действие, с което е 3 обективирала спрямо ищеца намерение да владее неговата идеална част за себе си. От показанията на свидетелите не се установявало по някакъв начин достъпа до имота на ищеца да е бил ограничаван. Установило се, че С. Г. винаги бил считал, че има имот в София, което навеждало на извод, че от страна на ответницата не били осъществени недвусмислени действия, които да сочат на преобръщане на държането на частите на съсобственика във владение за себе си и тези действия да са били възприето като такива от ищеца, тъй като небило достатъчно, че ответника-владелец е манифестирал пред трети лица собственическото отношение към притежаваната от ищеца идеална част от жилището, ако ищецът не можел да узнае за това. Това следвало от изискването владението да не е установено по скрит начин, защото не можело да се черпят права от поведение, срещу което собственикът поради неведение не може да се защити като СРС се е позовал на съдебна практика на ВКС. Според СРС такова действие не представлявало снабдяването с консаттивен нот.акт през 2014 г. в полза на Д. Х. за наследената от ищеца 1/6 идеална част от имота, тъй като това действие не било такова на довеждане до знанието на другия собственик на имота на намерението на владелеца съсобственик да свои целия имот като също се е позовал на съдебна практика на ВКС. При тези си разсъждения, СРС е приел, че в случай от страна на ответницата е осъществен само единия елемент на владението – държане на частите на ищеца през заявения от ответницата период след 2000 г. до датата на устните състезания, но не се установил втория елемент – намерението на ответника да държи ищцовите идеални части като свои през заявения период и манифестиране на това намерение, което да е достигнало до знанието на ищеца.Поради отсъствието на този елемент, СРС е счел за безпредметно да обсъжда дали е изтекъл срокът по чл.79, ал.1 ЗС. Възражението за придобиване на идеалната част на ищеца било неоснователно поради което ответницата не била станала индивидуален собственик на делбения имот. Затова и искът за делба е приет за основателен и същата следвало да се допусне при квоти от 1/6 за ищеца и 5/6 за ответницата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Относно възражението за придобивна давност:

4

За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.

С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е единствено дали ответницата Д. С. е демонстрирала пред ищеца С. Г. намерението си за своене на притежаваната от последния 1/6 идеална част от процесното жилище.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

Действително, само доколкото елементите на фактическия състав на чл.

79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то ги установи с пълно доказване, изтичането на придобивна давност в полза на това лице за конкретния недвижим имот може да бъде признато.

Съгласно указанията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 06.08.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2012 Г., ОСГК НА ВКС , ПРЕЗУМПЦИЯТА НА

ЧЛ. 69 ЗС СЕ ПРИЛАГА НА ОБЩО ОСНОВАНИЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ

СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ, КОГАТО СЪСОБСТВЕНОСТТА ИМ ПРОИЗТИЧА ОТ

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ, РАЗЛИЧЕН ОТ НАСЛЕДЯВАНЕТО /както е в случая/. В СЛУЧАИТЕ, ПРИ КОИТО ЕДИН ОТ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ Е ЗАПОЧНАЛ ДА

УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ВЕЩТА НА ОСНОВАНИЕ, КОЕТО

ИЗКЛЮЧВА ВЛАДЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ, НАМЕРЕНИЕТО МУ ЗА СВОЕНЕ СЕ

ПРЕДПОЛАГА И Е ДОСТАТЪЧНО ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ Е УПРАЖНЯВАЛ ФАКТИЧЕСКА

ВЛАСТ ВЪРХУ ЦЕЛИЯ ИМОТ В СРОКА ПО ЧЛ. 79 ЗС. КОГАТО ОБАЧЕ

СЪСОБСТВЕНИКЪТ Е ЗАПОЧНАЛ ДА ВЛАДЕЕ СВОЯТА ИДЕАЛНА ЧАСТ, НО ДА

ДЪРЖИ ВЕЩТА КАТО ОБЩА, ТО ТОЙ Е ДЪРЖАТЕЛ НА ИДЕАЛНИТЕ ЧАСТИ НА

ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ И ПРЕЗУМПЦИЯТА СЕ СЧИТА ЗА ОБОРЕНА.

СЪСОБСТВЕНИК, КОЙТО УПРАЖНЯВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ЧУЖДИ

ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВЕ НА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ, АКО

ДОКАЖЕ ПРИ СПОР ЗА СОБСТВЕНОСТ, ЧЕ Е ИЗВЪРШИЛ ДЕЙСТВИЯ, С КОИТО Е

ОБЕКТИВИРАЛ СПРЯМО ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ НАМЕРЕНИЕТО ДА

ВЛАДЕЕ ТЕХНИТЕ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ЗА СЕБЕ СИ.

5

Следователно ответницата /въззивник трябва да докаже, че е променила титула на владението си от владение за себе си и за сметка на другия съсобственик /ищеца/ във владение само за себе си. Това свое намерение същата следва да е манифестирала спрямо другия съсобственик, да отблъсне владението му и това да стане известно. Иначе всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна. Тази промяна трябва да бъде демонстрирана в отношенията със съсобственика, а не спрямо трети лица, тъй като правнозначимо е именно това противопоставяне. Съсобственикът, който не ползва имота не е длъжен да доказва активно поведение, а това трябва да стори този който твърди, че е променил намерението си и се е превърнал във владелец на целия имот от държател на идеалната част на другия съсобственик, тъй като последният не може да изгуби правото си на собственост, ако друг не го придобие (чл.99 ЗС).

Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост.

Видно от доказателствата, събрани пред първата съдебна инстанция, Д.

Х. се е снабдила с констативен нот.акт, съставен на 21.02.2014 г. по силата на който е призната за собственик на 1/ 6 идеална част от процесния ап. № 98 /л.32 по делото пред СРС/.