Решение № 875 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330203564 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. Т. Т. от *** против Наказателно постановление №23-1030-004504/04.09.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.96 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.180, ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от неговия пълномощник. Както жалбоподателят, така и неговият пълномощник поддържат жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съгласно постъпилото писмено становище наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

1

Образувано е било досъдебно производство №133/2022 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР Пловдив за престъпление по чл.343 , ал.1 б.б вр. чл.342 ал.1 от НК.

С постановление от 10.07.2023 г. на Районна прокуратура Пловдив наказателното производство по досъдебно производство 133/2022 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР Пловдив е било прекратено, а материалите по преписката са изпратени на наказващия орган за преценка ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Издадено било на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, в хода на което било прието за установено, че жалбоподателят като водач и собственик на л.а. марка Мерцедес 250 ТД, с рег.№ *** на 09.10.2022 г. около 22:00 ч. в гр. Пловдив, ул. Братя Бъкстон срещу № 70 /срещу ресторант Барбекю/ е спрял за престой посоченото МПС и не е изпълнил задължението си да вземе мерки, за да не потегли предвид надлъжния наклон на пътния участък / не задействал ръчната спирачка и/или изключил двигателя/ . В резултат на това настъпило ПТП, при което пострадал слизащият от задната дясна врата пътник – Д.А. Ш., чието дясно ходило било притиснато от задната дясна гума при самоволно тръгване на автомобила .

При така установеното административнонаказващият орган приел, че водачът виновно нарушил нормата на чл.96 от ЗДвП като напуснал ППС паркирано или спряно за престой ППС без да вземе мерки да не потегли.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани в качеството на свидетели И. В. П., П.Г. В., Г.А.Г., А.С., П.С.Г., С. М. Ш., Д. Д.

Ш., приобщено по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН е постановление на РП Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №133/2022 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР Пловдив / заверено копие/ ведно с материали от същото.

Установява се от приобщеното по делото по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН копие на Постановление за прекратяване от РП Пловдив, че наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1 б. б вр. чл.342 ал.1 от НК е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК, а именно по искане на пострадалия.

Установява се от постъпилата по делото информация от РП Пловдив, приобщена по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН с писмо вх.№ 73172/09.07.2024 г. с приложена към писмото разписка, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано.

Установява се от показанията на разпитания по делото св. И. В. П., че във връзка със случилия се инцидент му било възложено да събере данни кой е бил водачът на МПС , в което се е возил пострадалият пътник.

Установява се от постъпилото по делото удостоверение за наследници, че в хода на административнонаказателното производство Д.А. Ш. е починал.

2

Не се спори по делото, а и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели П.Г. В., Г.А.Г., А.Н.С., П.С.Г., че на процесната дата свидетелите заедно с жалбоподателя се намирали в заведение Еврофутбол. Д.

Ш. също бил там. В това заведение посочените лица се събирали да играят карти. На същата дата Д. Ш. бил в нетрезво състояние като на няколко пъти, още докато бил в заведението не успявал да запази равновесие, факт, който се установява от показанията на св. Г.Г., св. П.Г..

Установява се от показанията на св. А.С., П.С.Г., П.Г. В., Г.А.Г., че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят решил да закара св. А.С., Г.А.Г. и Д. Ш. по домовете им с автомобила си. Уговорката била първо да оставят Д. Ш., после св. А.С. и накрая св. Г.Г..

От показанията на св. А.С. и Г.Г. се установява, че отпред на пасажерското място вдясно от шофьора стоял св.А.С., отзад зад шофьора се намирал св.Г., а до него Д. Ш..

От показанията на св. С. и Г. се установява, че при спирането на автомобила, управляван от жалбоподателя, Ш. изохкал. От колата слезли св.

С. и Г. да видят какво се е случило и да помогнат на Ш. да излезе от автомобила. След това го откарали в дома му, където се намирала св.С. Ш., която в показанията си пред съда съобщава същото, което и двамата свидетели, че съпругът й бил докаран вкъщи, придружаван от тях, в нетрезво състояние. Впоследствие от страна на близките на Ш., била потърсена медицинска помощ, за което съобщават в показанията си св. С. Ш. и Д. Ш..

Тъй като продължавал да се чувства зле, Д. Ш. бил откаран в лечебното заведение, където било установено, че има счупен крак.

При издаване на наказателното постановление наказващият орган е използвал събраните в хода на досъдебното производство доказателства .

Ангажирайки админитративнонаказателната отговорност на жалбоподателя наказващият орган е приел, че виновното в поведението на водача се изразява се в това, че при спиране на ППС същият не взел мерки да не потегли управляваното от него ППС като задейства ръчната спирачка и /или изключи двигателя, в резултат на което слизащият от колата пътник Д.

Ш. пострадал. Според наказващият орган водачът не изпълнил задължението при напускане на ППС спряно за престой да вземе мерки ППС да не потегли само.

Настоящата инстанция с оглед развитието на наказателното производство няма за предмет изследването на въпроса за установяване на вида на настъпилото травматично увреждане по отношение на слизащия от задна дясна врата пътник, наличието или не на причинна връзка между поведението на водача и настъпилите увреждания по отношение на намиращия се в колата пътник, формата на вина по отношение на настъпилите увреждания. Тези въпроси, включително и въпросът за нарушение на правилата за движение от страна на водача, са били предмет на изследване в образуваното наказателно производство. Това е така, тъй като престъпленията против транспорта, за каквото престъпление се е водело и образуваното във връзка с процесния случай наказателно производство, имат непосредствен обект обществените отношения, гарантиращи транспортната 3 безопасност, както и допълнителен обект, свързан с обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на човешкия живот. Поради прекратяване на наказателното производство, развилото се административнонаказателно производство има единствено и само за предмет на изследване наличие или не на административно нарушение.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че приложеното постановление за прекратяване на досъдебното производство не е годно да послужи като основание за издаването на наказателното постановление. Това е така, тъй като за да са налице предпоставките на чл.36, ал.2 от ЗАНН, е необходимо досъдебното производство да бъде образувано или водено срещу определено лице. Прекратяването на наказателното производство срещу неизвестен извършител /какъвто е настоящият случай - по досъдебното производство не е възникнала фигура на обвиняемо лице/ не предпоставя законосъобразното образуване на производството по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Няма идентичност на съставите на престъплението и административното нарушение, за да се даде възможност да бъдат въздигнати деяния с идентични обективни и субективни признаци. В случая досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б."б" връзка с чл.342, ал.1 от НК, предвиждащо отговорност за лице, което при управляването на моторно превозно средство наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, като причинената тежка или средна телесна повреда е причинена по непредпазливост. Административно нарушение в ЗДвП при същите факти, за които се е водело наказателно производство, не е предвидено. В този смисъл е решение от 25.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 220 / 2018 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора. Може да бъде издадено наказателно постановление за неспазване на правилата за движение по пътищата, но не по реда на чл.36,ал.2 от ЗАНН, а по пътя първо на съставяне на АУАН. При издаване на наказателното постановление по облекчения ред по чл.36, ал. 2 от ЗДвП е необходимо наличието на идентични състави на адм. нарушение и на престъпление, какъвто не е настоящият случай. Друг е въпросът, че използвайки събраните доказателства наказващият орган е приел други фактически положения, като например час, различен от установения в хода на наказателното производство, в който се е развил процесният случай, което е и едно от оплакванията в жалбата, както и че инцидентът възникнал при слизане на водача, оплакване, което не се прави в жалбата, но който пропуск ще бъде обсъден малко по-долу. Предвид изложените съображения следва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно издадено да се отмени на това основание, а именно не е спазен законоустановеният ред за издаване на наказателното постановление.

На следващо място съгласно чл.96 от ЗДвП, която норма е посочена за нарушена, водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Посочената разпоредба диференцира две отделни хипотези, които въвеждат изискването водачът да предприеме мерки както за това превозното средство да не бъде приведено в движение, така и да не потегли 4 само, като се касае за две самостоятелни задължения. Процесният случай се отнася до втората хипотеза, гарантираща осуетяване на опасността ППС спряно за престой да потегли само.

Законът не указва какви точно следва да са тези мерки, като в този смисъл видът и характерът на посочените мерки е предоставен изцяло на преценката на водача на съответното моторно превозно средство с оглед пътните условия, наклонът на терена, интензивността на движението и изобщо всички други обстоятелства, които могат да повлияят при преценка на избора им. Правомерното поведение на водача при спиране за престой и паркиране изисква да задейства спирачката , да постави лостът за превключване на предавките в неутрално положение и да изключи двигателя.

Допълнително при наклон може да бъдат взети и други мерки в зависимост от това дали водачът ще предприеме спиране на автомобила или не. Какви мерки точно е следвало да вземе водачът не е описано в достатъчна степен в наказателното постановление, а единствено е описано в него, че не се е съобразил с наклона на пътя, като по отношение на въпроса дали е задействал ръчната спирачка и /или изключил двигателят не е уточнил. В показанията на св. С. и Г. съобщават за спиране на ППС от водача, но никъде в тях не се съдържа информация за това дали е натисната или не ръчна спирачка, изключил ли е двигателят и кога.