Решение № 1397 от 19.07.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

1397 гр. Пловдив, 19.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 93 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 47 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 4 от 24.02.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба № 4/24.02.2015г.).

Образувано е по жалба от И.Г.Т., ЕГН: **********,***, чрез адв. Г. Т.,***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. за кампания 2019г. изх.

№ 02-160-6500/24526 от 09.12.2021г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА).

В жалбата е изразено несъгласие с изчислението в таблицата на финансовото подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ колона 16 по отношение на БР12 и съответно санкцията в размер на 5 446,90 лв., тъй като не ставало ясно кои са базовите и други изисквания, които са нарушени. В тази връзка, изцяло се оспорват резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019г. Направено е възражение, че цитираната методика не е действала за стопанската 2019г., тъй като същата се прилага за заявления, подадени през 2016г. Твърди се липса на фактически и правни основания за издаване на процесния административен акт, както и непосочване какви точно базисни изисквания не са спазени. Иска се отмяна на уведомителното писмо. Претендират се разноски по делото, съгласно списък с разноските (л. 66). Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Т..

Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция гр. София, чрез процесуалния представител юриск. М. оспорва жалбата.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За допустимостта:

По отношение срочността на жалбата следва да се отбележи, че видно от приложеното по делото известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л. 13), същото е изтеглено от СЕУ на 14.12.2021г. В оспореното уведомително писмо е указано, че същото може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред Министъра на земеделието, храните и горите или пред административния съд по постоянен адрес или седалището на жалбоподателя. Жалбата е подадена чрез административния орган по пощата на 20.12.2021г., поради което същата като подадена в срок, от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че жалбоподателят Т. с УРН***на

07.05.2019г. е подал общо заявление за подпомагане за (л. 14 – 15, л. 27 – 47), ведно с приложения към него (л. 15 гръб – 24), като е заявено подпомагане по Мярка 11 – „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020г. БР 12, с попълнена таблица на използваните парцели 2018г. с номера на БЗС от ИСАК и съответните на тях номера на парцелите от ИСАК, култури и др.

Не се формира спор между страните и че на 22.12.2015г. жалбоподателят е сключил Договор за контрол и сертификация № 3118 с „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД - орган за контрол и сертификация (л. 17 гръб - 20) и анекси към него от 13.06.2016г. (л. 21 гръб – 22) и от 08.05.2019г. (л. 23 гръб – 24). В тази връзка, е извършена проверка от органа по сертификация, в резултат на която е издаден сертификат № BG 1685D/1 – 19 от 04.07.2019г., валиден до 04.07.2020г., съгласно който продуктът 4 000 кг. череши имат качество биологично (л. 65 и л. 114). Съгласно констатациите в доклад за несъответствие/нарушение от 04.07.2019г., връчен на жалбоподателя на същата дата, е посочено констатирано несъответствие/нарушение, състоящо се в наличие на неразрешени продукти и/или вещества в биологичното производство за произведената продукция череши от парцел № 31108-595-3-7 през 2019г. (л. 113 – 113 гръб, л. 115 – 116).

Същевременно, при извършена автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019г.

(л. 24 гръб – 25) е посочено, че заявените от него площи, по-конкретно парцел № 31108-595-3-7 попадат във физически блокове „Трайно неподходящи за подпомагане“ (НТП). В декларирания за ползване парцел за 2019г. № 31108-595-3-7 с площ 4,05ха, находящ се в с. Златовръх (л. 29) за площ от 0,09ха няма съответствие на заявения вид култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. Посочено е, че заявените площи с открито несъответствие се считат за наддекларирана площ. Жалбоподателят е запознат с резултатите от проверката, като е изписана собственоръчно датата 07.05.2019г. и е положен подпис.

На 09.12.2021г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/24526 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2019г.

Съгласно съдържанието на същото, на Т. е оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева, т.е. е отказано оторизирането на исканата сума в размер на 5 446,90 лв. Пояснено е, че санкцията е наложена съгласно разпоредбите на чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020г., б. „а“ направление „Биологично растениевъдство“, б. „б“ „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020г. Сумата е получена като ставката лв./ха по БР 12 от 1 089,3806 е умножена по заявената площ за участие от 5ха.

В хода на съдебното производство са представени доказателства за компетентност на административния орган, издател на оспорения ИАА – заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 48 – 49) и допълнително следните писмени доказателства: заповед № РД 09-144/23.02.2017г. (л. 71) на Министъра на земеделието и храните, с която е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ведно със самата Методика (л. 71 гръб - 76), както и заповеди №№ РД-09-233/12.03.2018г., РД-09-453 от 10.05.2019г. и РД-09-361/27.04.2020г. за изменение на Заповед РД 09-144/23.02.2017г. (л. 68 – 70); доклад за несъответствие/нарушение от „Балкан биосерт“ ООД, ведно с приложенията към него, в т.ч. решение за налагане на мярка 5.5, справка за въведена информация в СВДИ за И.Т. за 2019г. и доклад от контрол растениевъдство от 11.12.2019г. (л.

86 – 125); придружително писмо от „Балкан биосерт“ ООД (л. 85). Жалбоподателят е запознат с констатациите от доклада за несъответствие/нарушение на 04.07.2019г., чрез изписване саморъчно на дата и полагане на подпис (л. 113).

Декларирано е задължение за предприемане на коригиращи действия.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали ИАА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Уведомителното писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА. Съгласно разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на изпълнителния директор е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Съгласно ал. 3 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, при което актът се явява издаден от компетентен орган.

На следващо място, нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В настоящия случай, фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Според тези данни в таблицата към УП отказа за финансово подпомагане се дължи на установени от органа неспазени базови изисквания и други изисквания (колона 16). Поясненията към колоните в таблицата по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на отказа. Като пояснение на колона 16 е посочено неспазени базови изисквания и изисквания по управление за направленията по мярка 11, съгласно чл. 13 и чл.

19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. Направено е позоваване и на раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. А „Направление „Биологично растениевъдство“ и б. Б „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСРС 2014-2020 г., утвърдена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. със заповед № РД 09-361/27.04.2020г. на министъра на земеделието, горите и храните, включително за кампания 2019 година. В този смисъл, неоснователни са направените в жалбата възражения, че методиката е неприложима за кампания 2019 година.

В буква „Б“ „Изисквания за управление“ в Методиката по направление „Биологично растениевъдство“ се посочва, че земеделските стопани се подпомагат само за извършването на дейности, съгласно установените с Наредба № 4 от 25.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. изисквания за управление, които надхвърлят съответните базови изисквания. Формираната сума на база общата избираема за подпомагане площ, умножена по ставката за конкретната дейност се намалява при неспазване на изискванията за управление за съответната степен на неспазване, както следва: