Решение № 20941 от 19.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1751/2024
- Вид
- Решение № 20941
- Подписан
- 19.11.2024
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 32 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 20941 гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110101751 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79,ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
„************“ ЕАД, ЕИК ********** е предявило срещу Л. К. И. с ЕГН ********** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 184,09 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, сумата от 235,09 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 15.12.2023 г., сума за дялова разпределение за периода м. 11.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 21,51 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до заплащане на вземането и 5,50 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2021 г. до 15.12.2023 г.
Ищецът твърди, че по смисъла на §1, т. 2а от Закона за енергетика /ЗЕ/ ответникът, в качеството му на собственик, се явява битов клиент – потребител на топлинна енергия ТЕ за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ от „************“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени и одобрени с Решение от 2016 от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите 1 на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът сочи, че ответникът не е упражнил правата си по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на ТЕ от „************“ ЕАД. Ищецът твърди, че съгласно чл. 33 ОУ ответникът в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. *********** е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и за стойността на фактурата за потребено количество ТЕ по ал. 2 и 3 на чл. 32 ЗЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като след този срок ответникът изпада в забава и дължи мораторна лихва. Ищецът твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия на основание чл. 139 ЗЕ между потребителите, било извършвано от „************“ ЕАД съобразно сключения между това дружеството и сградата в етажна собственост договор. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и е заявил допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за допускане и изслушване в съдебно заседания на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, със заключенията по които вещите лица да отговарят на поставените в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В законоустановеният срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В последното по делото съдебно заседание ищецът е редовно призован, но не изпраща представител, като е депозирал молба на 23.10.2024 г., в която моли делото да се гледа в отсъствието на процесуален представител и поддържа исковата молба, с която моли при наличието на предпоставките на чл. 238 ГПК да се постанови неприсъствено решение, като прави уточнение в молбата, че по делото е постъпила сумата в общ размер на 1 555,50 лева от страна на ответника, с която ищецът твърди, че са погасени задължения за главница, лихви и разноски.Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалне представител – адвокат М. от САК , като същевременно е депозирал молба по делото на 18.10.2024 г., с която заявява, че дължимите суми са заплатени , за което представя платежно нареждане.
В хода на съдебното заседание процесуалният представител на ответника депозира писмени доказателства – фискални бонове, които са приети по делото.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното:
По иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно облигационно отношение между него и ответника и доставянето на 2
ТЕ в претендираните размери, а в тежест на ответника – да докаже способ за погасяване на задължението.
В хода на делото е постъпило плащане от страна на ответника на сумите, предмет на исковите претенции в настоящето производство, а именно главница в общ размер 1 205,6 лева, заедно с лихва в общ размер 13.85 лева, както и мораторна лихва в общ размер на 240,59 лева, като с оглед на направеното плащане останалите 95,46 лева съдът счита, че са съдебни разноски за настоящето производство за заплатената от ищеца държавна такса.
Горното обстоятелство се установява от представеното от ответника и прието по делото с писмена молба от 18.10.2024 г. платежно нареждане от 08.02.2024 г. и представените в съдебното заседание общо пет на брой фискални бонове за извършените плащания /л. 101 и л. 102-2024 от делото/, видно от които е, че ответникът изцяло е изпълнил задълженията, които ищецът претендира. С оглед на представените от страна на ответника писмени доказателства, установяващи плащане в пълен размер, съдът намира, че не е налице незаплатен остатък по исковите претенции.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното права, какъвто факт се явява именно настъпилото плащане на ответника, осъществено от него в хода на процеса – след датата на завеждане на исковата молба в съда. При това положение исковата претенция следва да се отхвърли като погасена поради плащане в хода на процеса. При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски единствено за юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 100 лева за настоящото производство, съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Доколкото с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на исковата молба в съда , като е извършил погасяване на задълженията – предмет на исковите претенции след завеждане на делото , на последния не се следват разноски за производството – арг. от ал.2 на чл. 78 от ГПК, като същият дългжи да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, претендирано от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „************“ ЕАД, ЕИК **********, гр. *********, на основание чл. 79,ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу Л. К. И., ЕГН **********, гр. **************** за ОСЪЖДАНЕ на ответника Л. К. И. да заплати на ищцовото дружество „************“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1 205,6 лева – цена на доставената ТЕ до имот в гр. **************** с аб. № ******, за периода м.
05.2020 г. – м. 04.2022 г., мораторна лихва за периода от м. 05.2020 г. до м.
3
04.2022 г. в размер на 235,09 лева , както и сума за дялово разпределение за периода от м.11.20г.- м. 04.22г. в размер на 21,51лв. главница, и лихва за забава върху сума за дялово разпределение в размер на 5,50лв. за периода 15.01.21г.15.12.23г., заедно със законна лихва върху главниците от датата на исковата молба 10.01.2024г. до датата на заплащането им , КАТО ПОГАСЕНИ ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Л. К. И. , ЕГН **********, гр. ****************, ДА ЗАПЛАТИ на „************“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4