Решение № 107 от 19.06.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

КаЛ. Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20262000500126 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .

Образувано и по въззивната жалба на Б. М. С., ЕГН ********** от с.К ., общ.П., ул.“. С.“ №*, подадена чрез процесуалния му прадставител адв.Л. Г. против Решение №40/28.01.2026г., постановено по гр.д.№584/2025г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло исковете му против В. Т. П., ЕГН ********** и А. Т. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр.С., ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.* за осъждането им да му заплатят сумата от 17 681, 83 евро/34 582, 65 лева/, представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

Счита решението за неправилно и моли за отмяната му.

Въззивникът не оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка, но счита за спорен въпроса за правото на ищеца на неустойка и наличието на трите кумулативно задължителни предпоставки за уважаване на иска- валидно договорно задължение, неизпълнение от стрА. на длъжника и уговорена неустойка. Излага подробно съображенията си за 1 несъгласие с мотивите на БОС. Твърди, че се касае за договор за продължително или периодично изпълнение, тъй като продажната цена била договорена на вноски и по делото били представени 67 броя платежни нареждания, поради което неустойка се дължи, а изводите на съда в обратния смисъл били неправилни.

Претендират се разноските в настоящото производство.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от В. Т. П. и А. Т. П. чрез процесуалния им представител адв. А. П., с който я оспорват.

След изричното признание от въззивника, че не се спори по фактическата обстановнка, въззиваемата стрА. е отбелязала в отговора, че спорният въпрос е само по правото и той е: дължи ли се претендирА.та неустойка след развалянето на договора. Излага подробно съображенията си, като акцентира на клаузата в предварителния договор- чл.7, ал.2, която предвижда неустойка като санкция за просрочие, т.е. единствено за забавено изпълнение, както и на факта, че договорът е развален по вина на длъжника, но в него липсва уговорена неустойка в подобна хипотеза. Позовава се и на ТР №7/13-11-2024г. по т.д.№7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това счита, че оплакванията във въззивната жалба са бланкетни и необосноваващи твърдението на въззивника за наличие на изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.92 ЗЗД. Въззиваемите молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията на въззивника, отговора на въззиваемата стрА., събраните по делото доказателства и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна стрА.:

Страните не спорят по фактическата обстановка, а именно, че между тях е бил сключен на 25.05.2015г. предварителен договор за покупко- продажба по отношение на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***., с гаражен етаж, със застроена площ от 60 кв.м., находяща се в УПИ 1-1176 в кв.69 по плА. на гр.С., с административен адрес: гр.С., ул.“М.“ №*, като продавачи по него са били ответниците, а купувач- ищецът. Страните не спорят, че продажната цена е уговорена в размер на 117 878, 76 евро, платима по посочения в чл.2 от договора начин: чрез изпълнение на всички задължение на ответниците по сключен между тях 2 и „Алианц Банк България“ АД на 25.05.2015г. договор за кредит „ Жилище“№13658/29.11.2005г. въз основа подписания от продавача и банката договор от същата дата за поемане на дълг, ведно с всички анекси към него.

Страните са се договорили, че окончателният договор между тях ще бъде сключен след окончателното погасяване на просрочените задължения към банката по Договора за поемане на изпълнение на задължение, сключен на 25.05.2015г./чл.3 от договора/.

Страните са договорили изрично клаузи при неизпълнение от всяка от страните по предварителния договор. В случай на забава на плащането на уговорената в чл.2 продажна цена, вкл. при забава в плащането по Договора за кредит, купувачът ще дължи на продавача обезщетение върху дължимата сума в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 15%, като при забава над един месец, на последният е предоставено правото на развали договорачл.7, ал.1. В ал.2 на същия член от договора, страните са се договорили, че при неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху имота, той ще дължи на купувача обезщетение върху договорената продажна цена в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, но не повече от 15%, като при забава повече от един месец, за последния е договорено правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред. Безспорно е по делото, че продавачите не са изпълнили задължението си по предварителния договор като на 20.02.2023г. са се разпоредили с имота в полза на трето лице, сключвайки договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №52, т.1, рег.№2240, д.

№49/20.02.2023г. на Нотариус №458 с район на действие РС- Бургас. Поради неизпълнение на процесния предварителен договор, купувачът го е развалил и с влязло в сила Решение №628/10.07.2024г., постановено по гр.д.№1695/2023г Бургаският окръжен съд е осъдил продавачите да му заплатят поравно заплатената по предварителния договор сума в размер на 79 669, 02 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2023г. до окончателното й плащане.

В настоящото производство ищецът- купувач по разваления предварителен договор претендира неустойката, уговорена в чл.7, ал.2 от процесния предварителен договор, който е развален. Тълкувайки волята на страните съобразно чл.20 ЗЗД, съдът счита, че договорената в чл.7, ал.2 от 3 договора неустойка е такава за неизпълнение на задължението за прехвърляне на правото на собственост върху имота, предмет на предварителния договор в срок, при забава в изпълнението на това задължение от стрА. на продавачите.

Размерът на тази неустойка е уговорен процентно за всеки просрочен ден за забава в изпълнението на задължението за прехвърляне, която, ако надхвърли един месец, дава правото на купувача да поиска сключване на окончателен договор по съдебен ред. Тълкувайки разпоредбата поотделно и наред с всички договорки между страните, съдът счита, че по този начин уговорена, клаузата се отнася до закъснително обезщетение в съчетание с изпълнението, т.е. докато продавачите не прехвърлят правото на собственост при договорените срок и условия, купувачът има право на обезщетение за забавено изпълнение в определен размер, а след един месец- да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. Продавачите са се задължили да прехвърлят правото на собственост върху имота в уговорения срок, а ако не го спазят, да компенсират купувача за вредите, които ще търпи от забавата. От тълкувА.та уговорка в договора, съдът счита, че не може да се направи извод, че страните по него са договорили неустойка за вреди от всякакъв вид неизпълнение. Когато договорът е развален, изправната стрА. не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. При развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение въобще.

При липса на изпълнение би се оказало лишено от смисъл търсенето на неустойка за забава при развален договор без ограничение във времето, респ. до изтичане на общата погасителна давност при възражение за това, тъй като е невъзможно да се определи до кой момент продължава състоянието на забава (Тълкувателно решение 7/2013 по т.д. № 7/ 2013 г., ОСГТК). В конкретния случай, договорът е развален поради виновно неизпълнение от стрА. на продавачите, с получено от ответницата В. П. уведомление за разваляне, а по отношение на ответницата А. П.- с исковата молба по горепосоченото гражданско дело. Поради отпаднало основание, на купувача е върната заплатената от него по предварителния договор сума и е присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва от 09.10.2023г. Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне, но 4 такава в конкретния случай не е била уговорена. Не се касае и за договор с продължително или периодично изпълнение, а з а договор с еднократно действие, насочено към прехвърляне на собствеността върху определена вещ срещу заплащане на цена по договорен между страните начин. Уговорката за начина на плащане на продажната цена не придава на процесния предварителен договора характер на такъв с продължително изпълнение.

Договорите с продължително изпълнение включват повтарянето на една типична престация в рамките на продължителен период от време (напр. договор за охрА., наем, лизинг и др.) В конкретния случай, потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно, поради което следва да го потвърди.

Съобразно изхода на спора и представения по делото списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемите се дължат направените от тях разноски в настоящото производство. Те са за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 евро, заплатени на процесуалния представител адв. А. П., видно от представения договор за правна защита и съдействие.

Въззивникът е направил възражение за прекомерност, тъй като счита, че възнаграждението не е съобразено с продължителността и сложността на процеса, както и с обстоятелството, че няма нови доказателства по делото, които да бъдат събирани и обсъдени в настоящото производство.

Съдът, като взе предвид, че по фактическата обстановка страните не спорят, по отношение на повдигнатия спорен правен въпрос е налице тълкувателно решение, съобрази материалния интерес на спора и общия материален интерес на въззиваемите, както и, че е проведено едно съдебно заседание, намира възражението за основателно, като счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро е справедливо и съответстващо на квалифицирания адвокатски труд.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №40/28.01.2026г., постановено по гр.д.

№584/2025г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА Б. М. С., ЕГН ********** от с.К., общ.П.к, ул.“Ц. С.“ №*, съдебен адрес: гр.Б., ул.“К. Б.“№*, ет.*, офис *, адв.Л. Г. да заплати на В. Т. П., ЕГН ********** и А. Т. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр.С., ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.* сумата от 800 /осемстотин/ евро, представляваща направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение, като в остА.лата част до претендираните 1300 евро за двете, ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6