Решение № 1371 от 21.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100507943 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20036287 от 08.02.2021г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №20119309 от 18.05.2021г., постановени по гр.дело №4048/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, да заплати на „Г.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.7 КРБ сумата от 6190.21 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в удържана от ищеца и внесена в държавния бюджет такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми източници за период 01.01.2014г. 09.08.2014г., дължима по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ /обявена за противоконституционна разпоредба с решение №13/31.07.2014г. по конст. дело №1/2014г. на Конституционния съд на Република България/, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 22.01.2019г. до окончателното й плащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата о т 1886.5 8 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2016г. до 18.01.2019г.; като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 1886.58 лв. до пълния предявен размер от 1886.75 лв.; както и сторените по делото разноски в размер на сумата о т 1221.04 лв.. С решението е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите , да заплати на „Г.“ ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.7 КРБ сумата от 6211.67 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в удържана от ищеца и внесена в държавния бюджет такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми източници за период 01.01.2014г. - 09.08.2014г., дължима по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ /обявена за противоконституционна разпоредба с решение №13/31.07.2014г. по конст. дело №1/2014г. на Конституционния съд на Република България/ , заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 22.01.2019г. до 1 окончателното й плащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата о т 1893.14 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2016г. до 18.01.2019г.; като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 1893.14 лв. до пълния предявен размер от 1893.29 лв.; както и сторените по делото разноски в размер на сумата о т 1212.17 лв.. С решението е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, да заплати на „С.Е.Д.“ ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.7 КРБ сумата от 6192.37 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в удържана от ищеца и внесена в държавния бюджет такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми източници за период 01.01.2014г. - 09.08.2014г., дължима по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ /обявена за противоконституционна разпоредба с решение №13/31.07.2014г. по конст. дело №1/2014г. на Конституционния съд на Република България/ , заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 22.01.2019г. до окончателното й плащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1887.24 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2016г. до 18.01.2019г.; като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 1887.24 лв. до пълния предявен размер от 1887.41 лв.; както и сторените по делото разноски в размер на сумата от 1861.14 лв.. С решението е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите , да заплати на „Г.Т.Г“ ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.7 КРБ сумата от 20634.77 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в удържана от ищеца и внесена в държавния бюджет такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми източници за период 01.01.2014г. - 09.08.2014г., дължима по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ /обявена за противоконституционна разпоредба с решение №13/31.07.2014г. по к онст. дело №1/2014г. на Конституционния съд на Република България/, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 22.01.2019г. до окончателното й плащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 6288.83 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2016г. до 18.01.2019г.; като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер от 6288.83 лв. до пълния предявен размер от 6289.40 лв.; както и сторените по делото разноски в размер на сумата от 2684.88 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт М. Ц., с която се обжалва решение №20036287 от 08.02.2021г., постановено по гр.дело №4048/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта, в която са уважени предявените от ищците - „Г.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, „Г.“ ЕООД, с ЕИК ****, „С.Е.Д.“ ЕООД, с ЕИК **** и „Г.Т.Г“ ЕООД, с ЕИК ****, главни искове с правно основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на присъдените в полза на ищците разноски. На първо място са релевирани съображения за недопустимост на обжалваното решение, тъй като се твърди, че спорът е неподведомствен на гражданския съд. Поддържа се, че ищецът е предявил иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържани такси в резултат на упражняваната от страна на Народното събрание законодателна власт. В тази връзка се твърди, че органите на съдебната власт нямат правомощия да осъществяват контрол за законосъобразност на актове, съставляващи упражняване на законодателната власт от Народното събрание. Поддържа се още, че ДЪРЖАВАТА не може да носи отговорност за своята нормотворческа дейност, като последната не може да се счита за противоправна, тъй като произтича от държавния суверенитет и конституционните правомощия на законодателния орган. Сочи се, че с обявяване на

2 противоконституционност на съответните разпоредби от ЗЕВИ не отпада публичноправният характер на развилото се правоотношение, по което е възникнало задължението за заплащане на процесната такса. Излагат се още доводи за недопустимост на решението и по съображения, че ДЪРЖАВАТА не е процесуалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като няма качеството възложител по отношение на народните представители от 42-рото НС.

Държавата отговаря за вреди от незаконни актове или незаконосъобразни действия/бездействия на нейни длъжностни лица, но в лицето на съответния правосубектен държавен орган. В тази връзка се сочи, че надлежен ответник по предявения иск се явява Народното събрание, което притежава самостоятелна правосубектност, а не ДЪРЖАВАТА. Излага т се и подробни съображения за неправилност на решението в частта, в която са уважени предявените от ищците главни искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт, тъй като се твърди, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД и по-конкретно - в какво се изразява деянието, кога и от кого е извършено, в какво се изразява неговата противоправност, доколкото не се сочи конкретна правна норма, която ответникът да е нарушил, налице ли е причинна връзка между противоправното поведение на ответника и твърдените имуществени вреди. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд не е обсъдена вината като елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника.

Поддържат се аргументи, че обявяването на противоконституционност на закон само по себе си не обуславя възникването на гражданска отговорност за ДЪРЖАВАТА по отношение на частноправни субекти, тъй като такава последица от обявяването на противоконституционност от страна на Конституционния съд не е предвидена в закон.

Обявените за противоконституционни норми спират да се прилагат занапред, решението на Конституционния съд има действие занапред, без обаче да възниква гражданска отговорност за вреди, подлежащи на обезвреда по исков ред от гражданския съд. В тази връзка се твърди, че удържаната от всеки от ищците такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми на основание чл.35а от ЗЕВИ е законосъобразна и не представлява причинена имуществена вреда за всеки от тях. Сочи се още, че по делото е останал недоказан факта, че удържаните от ищцовите дружества суми за такси по чл.35а от ЗЕВИ са постъпи л и като приход в държавния бюджет.

Твърди се, че по делото са останали недоказани оплакванията на ищците з а допуснати нарушения на правото на ЕС. Поддържа се своевременно заявеното възражение за погасяване по давност на предявените от всеки от ищците искови претенции, като се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел същото за неоснователно.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили решението в обжалваните части и да прекрати производството по делото, евентуално – в случай, че приеме, че решението в обжалваните части е валидно и допустимо да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да отхвърли предявените от всеки от ищците главни искове с правно основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендираните от въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззиваемите страни - „Г.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, „Г.“ ЕООД, с Е И К ****, „С.Е.Д.“ ЕООД, с Е И К **** и „Г.Т.Г“ ЕООД, с Е И К ****, чрез процесуален представител адв.А. В., депозират в срока по чл.263, ал.1 ГПК общ писмен отговор, в 3 който изразяват становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото са доказани всички предпоставки, обуславящи ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ДЪРЖАВАТА в резултат на противоправното поведение на длъжностните лица, съставляващи колективен държавен орган – Народното събрание, изразяващо се както в приемане на противоконституционен закон, така и в бездействие – неуреждане на възникналите в резултат на прилагането на противоконституционни разпоредби правни последици по реда на чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд в двумесечен срок, предвиден в ПОДНС. Поддържа се още, че в резултат на противоправното поведение на законодателя в имуществената сфера на ищците са причинени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да реализират приход от цена на ел.енергия в размер, предмет на предявените от тях искове. По същество молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Представят списък по чл.80 от ГПК за сторените от всяка от въззиваемите страни разноски пред въззивната инстанция.

Предявени са от „Г.С.“ ЕООД, с ЕИК ****, „Г.“ ЕООД, с ЕИК ****, „С.Е.Д.“ ЕООД, с ЕИК **** и „Г.Т.Г“ ЕООД, с ЕИК ****, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, при условията на субективно и обективно съединяване главни искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.4, §3 о т Договора за Европейския съюз, искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените главни искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ и акцесорни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. В останалата част първоинстанционният съдебен акт като необжалван е влязъл в сила.