Решение № 443 от 10.11.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Велико Търново, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100193 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищцата С. Д. Р. от гр.Л. твърди, че по молба вх. 05547/11.09.2015 г. на „ПИБ“ АД –София срещу нея е образувано изпълнително дело № 238/2015 г. на ЧСИ Д.Б.

, рег. № *** в КЧСИ, с район на действие ВТОС въз основа на изпълнителен лист от 20.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1098/2015 г. на ГОРС в резултат на издадена по реда на чл.417, т.2 и чл.418 ГПК заповед за изпълнение за следните парични задължения, произхождащи от договор за банков кредит от 04.05.2007 г. : сумата 68607,90 лева- остатъчна главница; сумата 46592,43 лева- просрочена лихва за периода от 04.05.2009 г. до 16.07.2015 г.; сумата 12032,17 лева просрочена наказателна лихва за периода 04.04.2009 г. до 17.07.2015 г., законната лихва върху главницата от 68607,90 лева считано от 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане , сумата 112,80 лева - разноски по събиране на вземанията (връчване на нотариална покана); сумата 2546,91 лева - разноски по заповедното производство-общо 132 332,39 лева.

По искане на банката - взискател на 08.10.2015 г. е наложена и вписана възбрана върху двуетажна жилищна сграда , построена в УПИ IX-1768 по ПУП на гр. Л. , ул.“ Д.М.– обект на учредена в нейна полза ипотека от Д.Д.Р. .

На основание договор за прехвърляне на вземания от 19.12.2019 г. и в резултат на подадена на 01.06.2020 г. от името на„С.Г. Груп" ЕАД, гр.София, ЕИК 205942517 молба дружеството- цесионер е конституирано на мястото на цедента "ПИБ“ АД –гр.София като нов взискател по въпросното изпълнително дело. уведомлението за цесията .

В периода от 08.10.2015 г. до 08.10.2017 г. не са искани и извършвани изпълнителни действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземанията и засягащи правната й сфера , поради което изпълнителното производство следва да се счита прекратено на 08.10.2017 г. по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и всички предприети след този момент действия са лишени от процесуално основание.

Наложената и вписана на 08.10.2015 г. възбрана е единственото предприето действие за 1 принудително изпълнение, годно да прекъсне погасителната давност за вземанията по смисъла на чл.116, ал.1, б.“в“ ЗЗД, а всички останали действия не притежават тази годност .

Това е така, защото действието по насрочване на опис за 14.10.2015 г. на възбранения и ипотекиран недвижим имот не е довело до извършването му, тъй-като описа е отменен от ЧСИ , а съгласно приетото в т.10 на ТР №2/26.06.2015 г. по ТД № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС именно извършването на описа прекъсва давността ; исканията за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника от 20.01.2017 г. и от 27.07.2017 г. не представляват предприети същински изпълнителни действия, защото освен че не са внесени от взискателя дължимите такси, не са изпратени до банките съответните запорни съобщения , което означава, че запорите не са наложени и няма засягане на правната сфера на длъжника; действието по насрочване на опис на възбранения и ипотекиран недвижим имот за 28.05.2018 г. не е довело до извършването му, тъй-като описа е отменен от ЧСИ; действието по ново насрочване на опис за 27.06.2018 г. също не е довело до извършването му ; на 04.09.2018 г. е извършен опис на имота , но длъжникът/ ищцата/ и лицето ипотекирало го в полза на банката / Д.Д.Р. – неин баща/ не са уведомени надлежно за провеждането му ; по нова молба от 16.05.2019 г. взискателят е поискал насрочване на опис на недвижимия имот предмет на обезпечението, но такъв не е извършван ; наложен е запор на 19.11.2019 г. върху банкова сметка на длъжника в ПИБ АД, но няма наличности и постъпили парични средства по нея ; насрочената за периода 03.12.2019 - 03.01.2020 г. публична продан е отменена с протокол от 31.12.2019 г. ; насрочената за периода 21.01.2020 - 21.02.2020 г. публична продан е отменена с протокол от 21.02.2020 г. поради нередовно уведомяване на длъжника; насрочената за 26.02.2020 г.- 26.03.2020 г. публична продан е отменена с протокол от 25.02.2020 г. поради нередовно уведомяване на длъжника ; насрочената за периода 24.03.2020 г. до 24.04.2020 г. публична продан е отново отменена ; насрочената за периода 14.08-14.09.2020 г. публична продан е отменена на 09.09.2020 г. ; насрочената за периода 30.10.2020 г. - 30.11.2020 г . публична продан е отменена по молба на длъжника.

На друго основание ЧСИ към 01.06.2020 г. не е имал право да конституира като взискател по изпълнителното дело ответника „С.Г.Груп" ЕАД, защото той е нямал качество на кредитор на длъжника, поради обстоятелството , че вторият не е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД за цесията .

Затова на 08.12.2020 г. е изтекъл петгодишния срок на общата погасителна давност, в който е включен и периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. когато съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и преодоляване на последиците му, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. , същият не е текъл.

Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответното търговско дружество настъпването на последиците на давността за тези вземания/ употребата на израза „не дължи на ..“ следва да се тълкува в смисъл на отрицание на възможността сумите да бъдат принудително събирани/ .

В с.з. не се явява и представлява . Поддържа писмено предявените искове.

Ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД –София в срока по чл.131 ГПК чрез пълномощника си – адвокат В. В. от САК оспорва исковете с възражения, основани на обстоятелствата,че след датата на налагане и вписване на възбраната, част от описаните в исковата молба действия по изпълнителното дело са годни да осуетят както перемпцията, така и изтичането на погасителната давност , тъй като са я прекъснали по смисъла на 2 чл.116, б.“в“ ЗЗД / поискани запори на 20.01.2017 г. и 27.07.2017 г. , искания за извършване на опис, извършен опис на 04.09.2018 г., наложен запор върху вземания по банкови сметки от 19.11.2019 г. , насрочване на публична продан на 25.02.2020 г. , конституирането му като нов взискател на 01.06.2020 г. в резултат на молба, с която е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия/. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на направените по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.

В с.з. не се представлява.

Предявени са по реда на чл.439, вр. с чл.124 ГПК обективно съединени установителни искове за несъществуване на годни за принудително събиране вземания поради погасяването им по давност с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 110, чл.

111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Спор по настъпването на изложените в исковата молба факти/ обстоятелства, които са писмено документирани и съответно установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК / издадените срещу ищцата заповед за изпълнение и изпълнителен лист, образуването на изпълнителното дело на посочената дата , осъществените в обхвата му действия/ искания на взискателя и съдебния изпълнител , конституирането на ответника като нов взискател на основание договор за прехвърляне на вземания / страните нямат, поради което е ненужно тяхното преповтаряне.

Спорно е правното им значение с оглед последиците на погасителната давност като основание на предявените искове.

Материалноправното възражение за погасителна давност има качествената определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, „парализиращ” осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , след като вече е изтекъл предвидения в закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 ЗЗД/, не е имало прекъсвания в този срок / чл.116 ЗЗД/, нито доброволно плащане след изтичането му / чл.118 ЗЗД/ - чл.120 от ЗЗД.

Изтичането на давностния срок след приключване на съдебното дирене в исковото производство по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, признаващо вземането или след като издадената заповед за изпълнение на вземането е добила законна сила, поражда основание на длъжника да оспори по исков ред принудителното му осъществяване по неприключило изпълнително производство/ чл.439, ал.1, ал.2 ГПК/ чрез 3 позоваване на последиците на погасителната давност / упражняване на правото/ възражението на/ за погасителна давност /, понеже този срок е юридически факт/ чл.110 ЗЗД/ несъществувал към посочените моменти, а е такъв защото е елемент от легалния фактически състав на давността/ включващ и бездействието на кредитора /, без който не може да настъпят последиците й , а настъпването им без възможност да бъдат упражнени е правна безсмислица.- чл.439, ал.1, ал.2 ГПК.

Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а от прекъсването започва да тече нов давностен срок- чл.116, б.“в“,чл. 117 ал. 1 ЗЗД.

В мотивната част към 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. ОСГТК е дадено тълкувателно пояснение , че давността не се прекъсва с образуването на изпълнително дело , а се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочване на изпълнението върху дадена вещ на длъжника чрез налагане на запор или възбрана , присъединяване на кредитори , възлагането на вземане за събиране или вместо плащане , извършването на опис и оценка на вещ , назначаването на пазач , насрочването и извършването на публична продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица/ в рамките на определен изпълнителен способ/ при паричните задължения: изпълнение върху движима и недвижима вещи, изпълнение върху вземания на длъжника и изпълнение върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност/, от който момент започва да тече нова давност.

Когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК новата давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие / разрешението в т.10 / За приложението на посочената процесуалноправна норма / прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство според приетото в т.10 на ТР. № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ е необходим обективния факт на бездействие на взискателя , изразяващ се в непоискване в продължение на две години от съдебния изпълнител да извърши някакви изпълнителни действия върху конкретни обекти/ предмети на имуществени права на длъжника - аргумент от чл.426, ал.2 ГПК.

В разглеждания случай доводът на ищцата , че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 08.10.2017 г. щом след наложената и вписана на 08.10.2015 г. възбрана в продължение на две години няма извършени други изпълнителни действия е неправилен . Както бе казано по горе не неизвършването , а непоискването да бъдат извършени някакви определени изпълнителни действия е елемент от легалния фактически състав на перемпцията/прекратяването/. Освен че същата няма никакво правно значение за съдбата на вземанията от гледище на погасителната давност , през посочения 4 двугодишен период/08.10.2015 г. -08.10.2017 г./ взискателят е поискал двукратно на 20.01.2017 г. и на

27.07.2017 г. съдебният изпълнител да предприеме действие за принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД/ вземанията му към тази банка, ако съществуват или възникнат такива чрез последващи постъпления/. Фактът , че не е наложен не ликвидира поискването да бъде наложен .