Определение № 296 от 14.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 14.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна частна жалба вх.

№8483/24.10.2023 г. от регистратурата на Софийски окръжен съд, подадена от Л. П. П. и М.

Г. К. – П., срещу Определение №714/24.09.2023 г. по гр.д.№642/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд – 8-ми първоинстанционен състав, с което е прекратено производството по гр.д.№642/2021 г. на СОС. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, и постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да прекрати производството, съдът неправилно бил приел, че е налице пълна идентичност на предмета на гр.д.№642/2021 г. на СОС с предмета на гр.д.№820/2020 г. по описа на същия съд. Двете дела са образувани по различни крайни съдебни актове, издадени от различни състави на съда, страдащи от различни пороци, които са причинили вредите. Поддържа се, че макар и двете дела да са заведени по реда на ЗОДОВ, предметът им е различен. Наред с това, ответници по гр.д.№642/2021 г. са СГ*, СА* и ВК*, докато по гр.д.№820/2020 г. ответници са СГ*, СА*, ВК* и Н.с. на Р*. С постановеното необжалваемо определение по гр.д.№820/2020 г. на СОС съдът неправомерно бил отделил иска против Н.с. на Р* за разглеждане в отделно производство. Настояват да бъде отменено определението за прекратяване на гр.д.№642/2021 г. на СОС, след което в производството по гр.д.№642/2021 г. на СОС да бъде допуснато конституирането на Н.с.е в качеството на ответник, солидарно отговорен заедно с ответниците СГ*, СА* е ВК*.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е 1 процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№9603/27.11.2023 г., подаден от Върховния касационен съд, чрез процесуален представител З.С., надлежно упълномощен за всички инстанции с пълномощно, приложено към ОИМ. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба – постановеното определение е правилно, ответникът ВК* още с ОИМ е релевирал възражение за недопустимост на производството, което се поддържа и пред въззивния съд. С релевираните възражения с частната жалба не се установява допуснато нарушение на съда при преценка на обстоятелствата за прекратяване на делото. Твърди се, че исковите молби по двете дела са идентични, както и че в тях са посочени идентични крайни съдебни актове, за които се твърди, че са постановени в нарушение на правото на ЕС. Настоява се частната жалба да се остави без уважение, като неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на основание чл.78, ал.8 от ГПК на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на частна жалба вх.№9668/28.11.2023 г., подаден от С.г.*, чрез процесуален представител С.Р., ** надлежно упълномощена за всички инстанции с пълномощно, представено с ОИМ. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. Обоснована и законосъобразна е преценката на съда относно наличието на пълен идентитет на основанието, петитума и страните по гр.д.

№820/2020 г. на СОС и гр.д.№642/2021 г. на СОС. И по двете дела се претендира присъждане на обезщетение за идентични вреди, търпени вследствие на нарушения на идентични норми на общностното право, за които се твърди да са допуснати от ответниците по гр.д.№12710/2012 г. по описа на СГ*, и производствата по инстанционен контол по описа на СА* и ВК*. Съгласно трайната съдебна практика на ВК*, идентичност е налице, когато и по-късно предявения иск е между същите страни, за същото искане и на същото основание, като преценката се извършва според твърденията в исковата молба, респективно – на уточненията към нея. Отделно от това, ответникът СГ* е направил възражение за недопустимост на производството още с отговора на исковата молба. Оплакванията във връзка с отделянето на производството срещу ответника Н.с. на Р* са ирелевантни към предмета на въззивната частна жалба. Настоява се обжалваното определение да се потвърди, като правилно и законосъобразно, а частната жалба да се остави без уважение.

При извършване на служебна проверка, на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалвания съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебните правомощия на съда във всяко положение на делото да следи за допустимостта на производството, в това число и за наличието на процесуални пречки на основание чл.126, ал.1 от ГПК, поради което е допустим.

По отношение на правилността му, съдът намира следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, докладчикът по гр.д.№642/2021 г. на СОС е 2 констатирал, че предметът на производството по това дело напълно съвпада с предмета на друго дело, а именно – гр.д.№820/2020 г. по описа на СОС, образувано и висящо също пред Софийския окръжен съд, и със същия докладчик, поради което било служебно известно на докладчика по гр.д.№642/2021 г. на СОС. При сравняване на исковите молби по двете дела, уточнени с последващи молби, докладчикът е констатирал, че основанието и петитумът на двете искови молби са идентични, поради което е приел, че по-късно заведеното дело следва да се прекрати на основание чл.126, ал.1 от ГПК, като защитата на ищците следва да се осъществи в производството по гр.д.№820/2020 г. на СОС, което съдът е приел за по-рано заведено. В диспозитива на прекратителното определение съдът е постановил разпоредителна част, в която е указал, че в случай на обжалване на прекратителното определение, при изпращане на делото на въззивната инстанция, същото следва да бъде окомплектовано с прилагане на преписи от определението от 24.09.2023 г. за насрочване на гр.д.№820/2020 г. по описа на СОС за разглеждане в о.с.з., както и от депозираните по същото дело искова молба и уточнителни молби.

При запознаване с материалите по делото, настоящият съд констатира, че така постановеното разпореждане по администрирането на гр.д.№642/2021 г. на СОС във връзка с депозираната въззивна частна жалба, не е било изпълнено, като в кориците на делото не се съдържат приложени, или прикачени към корицата служебно изготвени преписи от исковата молба и уточняващите молби, по които е образувано производството по гр.д.№820/2020 г. на СОС. В съответствие с разпореждането на съда, към частната жалба е окомплектован само служебно изготвен незаверен препис от Определение №260033/24.09.2023 г., постановено по гр.д.№820/2020 г. на СОС, с което делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 07.12.2023 г.

От съдържанието на това определение не може да бъде направен извод кога е образувано производството по гр.д.№820/2020 г. на СОС, и какъв точно е предметът на производството по делото, освен че делото е образувано по предявени искове от ищците Л. П. П. и М. Г. К. – П. /идентични с ищците по настоящото дело/, срещу ответниците СГ*, СА* и ВК*, за осъществена от тях в нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧОС правораздавателна дейност „по посочените дела“ /чиито номера в определението не са посочени/, както и искове срещу Н.с. на Р*, за претърпени вреди от правораздавателна дейност на държавата. Със същото определение производството по исковете, предявени срещу ответника Н* на Р* е било отделено за разглеждане в отделно производство.

Съдът констатира, че производството по гр.д.№642/2021 г. по описа на СОС е било образувано по Искова молба вх.№26064/22.02.2018 г. от регистратурата на СГ*, изпратена по пощата на 21.02.2018 г., като първоначално по нея е било образувано гр.д.№2495 по описа за 2018 г. на С.г.*. Това дело първоначално е било спряно с Определение от 27.02.2018 г., което впоследствие е било отменено с определение на СА* по в.ч.гр.д.№2608/2018 г. и делото е върнато на СГ* за продължаване на съдопроизводствените действия. Последвали са отводи на всички съдии от състава на СГ*, поради което с Определение от 26.11.2020 г. делото е прекратено, и изпратено на СА* за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. С Определение №2678/03.12.2020 г. по ч.гр.д.№3959/2020 г. на СА*, 3 постановено на основание чл.23, ал.3 от ГПК, е определено делото против ответниците СГ*, СА* и ВК*, в качеството им на правораздавателни органи, да се разгледа от Софийския окръжен съд. Срещу това определение са били депозирани частни касационни жалби от Л.

П. П. и от М. Г. К. – П., по които е било образувано гр.д.ч.пр. №1596/2021 г. на ВК* – 3-то отд., които с Определение №60293/22.07.2021 г., постановено по същото дело, са били оставени без разглеждане. След влизане в сила на определението, делото е изпратено за разглеждане на Софийския окръжен съд, съгласно постановеното Определение №2678/03.12.2020 г. по ч.гр.д.№3959/2020 г. на СА*, където е било образувано на 14.09.2021 г. като гр.д.№642/2021 г. по описа на СОС.

От така посочените материали съдът намира за установено, че производството по гр.д.

№642/2021 г. на СОС е образувано на 22.02.2018 г., въз основа на искова молба, депозирана по пощата на 21.02.2018 г., като релевантна за определяне на обстоятелството кое от двете производства е по-рано образувано, е датата 21.02.2018 г., на която е депозирана исковата молба до съда в пощенската служба, като ирелевантна е датата, на която производството е било образувано пред Софийския окръжен съд. От обсъдените в мотивната част на обжалваното определение обстоятелства, и приложените по делото материали, не се сочи на коя дата е депозирана исковата молба, по която е образувано производството по гр.д.

№820/2020 г. на СОС. От номера на посоченото дело /по описа за 2020 г. на СОС/ може да се обоснове извод, че това производство е било образувано през 2020 г., поради което не се установява производството по гр.д.№642/2021 г. да е последващо образувано, спрямо производството по гр.д.№820/2020 г. на СОС. Следователно, какъвто и да е предметът на гр.д.№820/2020 г. по описа на СОС, той не е основание за прекратяване на производството по гр.д.№642/2021 г. на СОС, тъй като макар с последващ номер, същото е образувано по искова молба, депозирана на 21.02.2018 г.

По тези съображения обжалваното определение се явява неправилно, и следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Съдът по настоящото дело следва да събере доказателства по настоящото дело за това кога е депозирана исковата молба, по която е образувано производството по гр.д.№820/2020 г. на СОС, за изиска и приложи по делото служебно заверен препис от исковата молба, по която образувано производството по гр.д.№820/2020 г. по описа на СОС, както и заверени преписи от уточняващите молби към нея.

Относно разноските за настоящото производство, същите следва да бъдат разпределени между страните съобразно изхода от спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №714 от 24.09.2023 г., постановено по гр.д.№642 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд – 8-ми първоинстанционен състав, с което е прекратено производството по гр.д.№642/2021 г. на СОС.

4

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на процесуалните действия, съобразно дадените в мотивната част указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5