Решение № 2960 от 15.07.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2960

Велико Търново, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА канд № 20267060600651 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Същото е образувано по касационна жалба на В. Х. Н. от гр. Русе, чрез адв. Л. от ВТАК, против Решение №111 от 06.04.2026 г. по АНД №321/2025 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-1739-000393 от 14.11.2024 г., издадено от началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В. Х. Н. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че не може да се обоснове субективната страна на нарушението, както и че незнанието на факт от обективната действителност – в случая за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, води до извод за несъставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Алтернативно поддържа наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Позовавайки се на непълно и необективно изследване на обстоятелствата по делото, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и въпросът да бъде решен по същество с отмяната на НП като незаконосъобразно. Претендира разноски за въззивната и за касационната инстанция, за което представя списък. В представена по делото молба поддържа жалбата по мотивите изложени в нея.

Ответникът по касационната жалба – началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява, не се представлява и не взема становище по делото.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС – Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 18.10.2024 г. около 11:56 часа на ПП І-5, км 97+500, в посока гр. Велико Търново В. Н. управлява товарен автомобил „Фолксваген Туарег“, рег. №[рег. номер], собственост на „Винарна Братанов“ ООД, което МПС не е регистрирано по надлежния ред (със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 23.07.2024 г.). С Постановление от 11.11.2024 г. на ВТРП по преписка №7960/2024 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е отказано образуването на досъдебно производство, във връзка с което е издадено процесното НП с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Н. са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че В. Н. безспорно е извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. Изложени са мотиви, че без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, но от доказателствата по делото е обоснован извод, че от месец май 2024 г. до датата на извършване на проверката от контролните органи – 18.10.2024 г. Н. е бил наясно, че управлява превозно средство, придобито от неговата майка, което не е регистрирано в законовия срок по надлежния ред пред съответното звено „Пътна полиция“ и в СУМПС е вписан собственикът „Винарна Братанов“ ООД. С оглед горното водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на МПС. Посочено е, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост, като разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост, каквато е формата на виновното поведение в случая. Извършена е мотивирана преценка за липсата на материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съобразени са правилната квалификация на деянието и законоустановеността на наложените наказания в предвидените минимални размери, въз основа на което е формиран краен извод за законосъобразност на НП.

Решението е правилно. Фактическите констатации на въззивната инстанция са основани на доказателствата, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон. Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи значимите в производството пред него факти, както и особеностите в хода на административнонаказателното производство. Обсъдени са съществените за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените пред въззивната инстанция възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички значими обстоятелства по делото.

Предвид установената и приета по делото фактическа обстановка действително касаторът в настоящото производство е осъществил от обективна страна състава на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. В разглеждания случай е установено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от новия му собственик в законоустановения двумесечен срок от придобиването му. Последица от това е служебното прекратяване на неговата регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Обстоятелството, че касаторът не е собственик на превозното средство, не го освобождава от задължението да управлява същото по пътищата, отворени за обществено ползване, само ако е регистрирано. Принципно, когато водач е приел да управлява лек автомобил, на който не е собственик е длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика или от лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има валидна действаща регистрация. На практика, всеки водач следва да провери предадените му с автомобила документи и свидетелството за регистрация на МПС, като установи и си изясни вписаните данни относно собствеността на автомобила. При разминавания между вписания в свидетелството за регистрация собственик на автомобила и лицето, което му го предоставя, да се увери на какво се дължи това несъответствие и да прецени до какви евентуални законови последици може да доведе това.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил обосновани мотиви и е достигал до правилен краен резултат, като касационният състав споделя изложените мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 1 от АПК. Доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция, не разкриват пороци, представляващи касационни основания за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски на касатора не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №111 от 06.04.2026 г. по АНД №321/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�