Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3937 от 05.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11078/2023
Вид
Решение № 3937
Подписан
05.03.2024
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3937 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110111078 по описа за 2023 година

Ищецът „Т-С” ЕАД твърди, че на 23.11.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 257196 срещу Д. Р. Р., ЕГН ********** за сумата от 1 703,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 127,44 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 26.10.2022г., както и държавна такса в размер на 36,62 лева и юрисконконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

С разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 63834/2022г. по описа на Софийски районен съд 38 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение № 35816 Със съобщение, получено от дружеството на 01.02.2023г., съдът е дал указания, че дружеството може да предяви установителен иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. Дружеството твърди, че Д. Р. Р., ЕГН ********** в качеството си на собственик е клиент на ТЕ за топлоснабден имот гр. София, община „Триадица“, ул.

„Твърдишки проход“ № 21, вх. А, ет. 1, aп. 2 за процесния период. Ищецът моли съда да установи взимането със сила на пресъдено нещо и претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С уточнителна молба от 11.10.2023г. ищцовото дружество заявява, че задължението на ответника по настоящото гражданско дело към днешна дата е изцяло погасено, като са постъпили две плащания на 05.01.2023г. – 1703,57 лв. и на 16.05.2023г. – 231,19 лв., / в общ размер на 1934,76 лв./.Поддържа, че така заплатените суми покриват следните задължения на ответника;

-главница в размер на 1703,57 лв. за ТЕ

-мораторна лихва в размер на 127,44 лв.

-законна лихва върху главницата 30,51 лв.

1

-разноски в заповедното и исковото производство / държавна такса / 73,24 лв.

В законоустановения срок ответната страна депозира отговор на исковата молба като заявява, че е заплатил същата сума за същия период по ч.гр.д. № 20221110163834/2022г. на СРС, 38 състав.Твърди, че през месец май 2023г. чрез свой представител заплатил още 231,19 лева, с което счита, че е погасил задълженията си за процесния период.Заявява, че на 16.06.2023г. лично е посетил Правния отдел на Топлофикация, на ул. „Природа“ № 2, където дежурният юрисконсулт, след извършена справка му е заявил, че не дължи нищо към дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия на стойност 1703,57 лева.Безспорно е и обстоятелството, че претендираните от ищеца суми в размер на 1703,57 лева – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2022г. до изплащане на вземането; 127,44 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 26.10.2022г., както и държавна такса за образуване на настоящото и заповедното производство, са били изплатени изцяло в хода на процеса.

По делото безспорно се установи, че след издаване на Заповед № 35816 за изпълнение на парично задължение от 15.12.2022г.,ответникът е заплатил сумата от 1703,57 лева на 05.01.2023г.Отделно от това, след образуване на исковото производство на дата 01.03.2023г., с извършено от ответника друго плащане в размер на 231,19 лева на 17.05.2023г., са погасени изцяло претендираните суми за главница, мораторна лихва, законна лихва върху главницата, както и разноски в заповедното и исковото производство.С плащане на сумата в общ размер на 1934,76 лв. е било погасено процесното задължение в цялост.

С оглед на гореизложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

Тъй като ответникът е станал причина за завеждане на иска и е извършил плащания едва в хода на заповедното и исковото производство, то съвсем умерените по размер претенции в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство следва да бъдат уважени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Д. Р. Р., ЕГН ********** и с адрес: гр.София, община „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“ № 21, вх.А, ет.1, ап.2 искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Р. Р., ЕГН **********, дължи на „Т С” ЕАД следните суми: 1703,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, община „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“ № 21, вх. А, ет.1, ап.2, ведно със законната лихва от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането; 127,44 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2022 г.;

2 ведно със разноски държавна такса за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2022г. по ч.гр.д. № 63834/2022 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, като погасени чрез извършено в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА Д. Р. Р., ЕГН ********** Д. Р. Р., ЕГН ********** и с адрес: гр.София, община „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“ № 21, вх.А, ет.1, ап.2 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ***************, гр. София, ж.к. Красно село, ул. Ястребец 23Б, сумата от 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3