Решение № 468 от 09.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000407 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260050/16.02.2022г., постановено по търг. д. №1041/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд, В. А. Т. ЕГН ********** и А. В. Т.

ЕГН ********** /понастоящем с неизвестен адрес/ са осъдени да платят на "Ю.Б." АД ЕИК ********* солидарно сумите от: 14 942,76 евро, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******** от 05.04.2006г., сключен между страните;

3 429.18 евро, представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с настъпил падеж; 2 842.10 евро, представляващи дължима наказателна лихва за просрочие с настъпил падеж; 29.38 евро, представляващи дължими вноски за имуществени застраховки, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 29.11.2019г. до изплащане на сумата, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за разликата над уважения размер на главницата от 14 942.76 евро до предявения от 23 276.23 евро; за 64.43 евро такси и за 400лв. разноски за покани.

1

В. А. Т. и А. В. Т. са осъдени да платят на "Ю.Б." АД разделно направените по делото разноски от 5 870,41лв.

"Ю.Б." АД е осъдено да плати на В. А. Т. сумата от 144.10лв., представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Ю.Б.” АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковете са отхвърлени. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Изложени са подробни доводи, свеждащи се до несъгласие с изводите на окръжния съд за ненадлежно уведомяване на длъжниците относно предсрочната изискуемост и относно извършените цесии, включително и относно правната природа на договора за прехвърляне на вземания. /В жалбата се сочи, че към същата се прилагат двустранно снимани покани, каквито не са приложени, нито е заявено доказателствено искане в тази насока./ Наведени са доводи относно естеството на сключените между кредитополучателите и банката, а по време на действие на договор за цесия с трето лице - „Б.Р.С.“ АД – допълнителни споразумения между кредитополучателите и третото лице.

Твърди се, че изводите на окръжния съд, че тези споразумения не пораждат правни последици, са неправилни, тъй като споразуменията са сключени по изрично искане на кредитополучателите и с тях са уговорени облекчени периоди за погасяване на кредита. Инициативата на кредитополучателите за сключване на допълнителните споразумения и въведения с тях по-облекчен режим на погасяване на кредита - вместо да се начисляват наказателни лихви, дължимата възнаградителна лихва е капитализирана, са въведени и като оплакване за необоснованост на изводите на първостепенния съд, че със сключените допълнителни споразумения е постигнат ефектът на анатоцизъм.

Развити са съображения относно характера на възнаградителната лихва и разграничението й от законната лихва, както и относно разграничението между анатоцизъм и капитализация на възнаградителната лихва. В тази насока жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.13 от Наредба №9/03.04.2008г. Изразено е несъгласие и с изводите на окръжния съд, че клаузите от договора за банков кредит и допълнителните споразумения не са индивидуално уговорени. В тази насока се твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на депозираните по делото гласни доказателства – 2 показанията на свидетеля Т.. Твърди се и че съдът неправилно не е извършил преценка на допълнително споразумение от 29.11.2013г., с което страните са уговорили прилагането занапред на нов лихвен процент „Прайм“ по различна методология. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски, не предявява доказателствени искания.

В представения отговор в срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна В. Т., както и от въззиваемата страна А. Т., чрез особения й представител – адв. З. Н., се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. С постъпилите отговори на въззивната жалба не са заявени доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.430 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в настоящето – "Ю.Б." АД, е изложил фактически обстоятелства за наличието на договорни отношения между него /тогава с фирмено наименование „Б.п.б.“/ и ответниците, възникнали по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот ********* от 05.04.2006г. По силата на този договор ищецът е предоставил на ответниците – кредитополучатели 17 145 евро, от които 8 400 евро за покупка на недвижим имот – подробно описан и 8 745 евро за други плащания, с краен срок за погасяване 300 месеца, считано от дата на откриване на заемната сметка по кредита, с краен падеж 20.04.2031г. За първата година е уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 1%, а за всяка следваща година годишната лихва е в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за периода на 3 начисляването й, плюс договорна надбавка 1.90 пункта. При подписване на договора БЛП е 6%. Подробно са посочени условията по договора, чрез позоваване на клаузите от същия, относно начина и срока на погасяване, случаи на забава на месечните погасителни вноски, такси за управление, автоматична промяна на БЛП на банката, задължение на кредитополучателите за застраховане обезпечаващия кредита имот, възможност за предсрочна изискуемост на кредита. За преуреждане на отношенията си, страните сключили последващи допълнителни споразумения за периода 30.04.2009г. до 26.02.2015г. – подробно изброени. С допълнителните споразумения са констатирани сумите на просрочени задължения за главница, лихви и такси, както и какъв е остатъкът от редовната главница, като предоговарят условията на договора чрез преоформяне служебно от кредитора към датата на подписване на допълнителните споразумения като се натрупва към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит на просрочените задължения. Уговарят се периоди на облекчено погасяване на дълга, условията за това, лихвата, както и размера на БЛП на банката при подписване на споразуменията и приложимата възнаградителна лихва. Освен това се твърди, че след сключване на договора с ответниците банката е цедирала вземанията си по него на 02.05.2006г. на „Б.Р.С.“ АД, а на 05.03.2014г. цесионерът „Б.Р.С.“ АД обратно му цедира вземанията по договора, което е съобщено на ответниците с нотариални покани от 21.06.2019г. С тези покани ответиците – длъжници са уведомени и че поради непогасяване на забавени задължения и неизпълнение на условията на договора, договорът за кредит се обявява изцяло за предсрочно изискуем.

Длъжниците са поканени в 7 – дневен срок да погасят дълга доброволно.

Изложени са подробно съображения за начина формиране на БЛП, характера на този компонент, причината за подписване на допълнителните споразумения – по облекчени условия за кредитополучателите, характера на допълнителните споразумения и непостигането на анатоцизъм със същите.

Предявена е осъдителна искова претенция – ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумите от: 23 276,23 евро, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ****** от 05.04.2006г., сключен между страните, с настъпил падеж за периода 11.06.2018г. – 21.11.2019г.; 3 429.18 евро, представляващи дължима възнаградителна лихва по договора с настъпил падеж за периода 11.06.2018г.

4

– 21.06.2019г.; 2 842.10 евро, представляващи дължима наказателна лихва за просрочие с настъпил падеж за периода 11.06.2018г. – 26.11.2019г.; 64.43 евро - такси по договора за времето от 13.06.2018г. до 26.11.2019г.; 29.38 евро - имуществени застраховки за периода 13.05.2019г. – 26.11.2019г.; 400лв. за нотариални разноски по кредита за периода 13.06.2018г. – 26.11.2019г.; 35 лв. такси за периода 08.10.2018г. – 26.11.2019г., както и законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 29.11.2019г. до изплащане на сумата.

С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба ответницата А. Т., чрез назначения особен представител – адв. З.Н., е оспорила иска. Отрича настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че както поканитеуведомления за извършените цесии, така и поканата за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, не са й надлежно връчени. Позовава се на потребителска защита и въвежда възражение за нищожност, съответно – неравноправни клаузи от договора, а оттук – и нищожност на допълнителните споразумения, подписани към договора. Като неравноправни – нищожни се сочат договорните клаузи за опреД.е на възнаградителната лихва на база БЛП и възможността за едностранна промяна на БЛП от банката и оттук на лихвата по договора, респективно на размера на месечните погасителни вноски. Възразява се, че банката е увеличавала договрната лихва и таксите въз основа на нищожни клаузи, извършила е едностранно изменение на договорните условия, не е спазила чл.10 ал.2 от ЗЗД. Твърди, че има липса на уговорка за методиката за формиране на лихвата и се позовава на заблуждаваща търговска практика от страна на банката.

Ответникът В. А. Т. не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като поддържа изцяло направените от особения представител на А. Т. възражения – за наличие на неравноправни клаузи, наличие на анатоцизъм, ненадлежно връчване поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и на уведомленията за извършените цесии. По отношение на последното възражение се аргументира с факта, че с А. Т. са във фактическа раздяла повече от пет години.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:

5

Правоотношенията межди страните произтичат от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ****** от 05.04.2006г. Съгласно чл.1 ал.1 от договора ищецът "Ю.Б." АД /тогава с фирмено наименование „Б.п.б.“/ е предоставил на ответниците кредит в размер на 17 145 евро, от които 8 400 евро за покупка на недвижим имот – подробно описан и 8 745 евро за други плащания. Съгласно чл.5 от договора крайният срок на погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Възнаграждението за отпуснатия кредит е уговорено в чл.3 от договора – за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката възнаградителна лихва от 1 % за първата година и годишен лихвен процент в размер на сбора на базов лихвен процент за жилищни кредити за евро, валиден за съответния период, плюс договорна надбавка от 1.90, като БЛП при подписване на договора е 6 %. Уговорени са и санкционни последици при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски – лихва в размер на 10 пункта надбавка над договорната лихва.

Съгласно чл.3 ал.5, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Тази клауза е допълнена с клаузата на чл.6.3 – в случай че по време на действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Размерът на месечните погасителни вноски е определен в същата клауза и той е месечни вноски от по 64.61 евро за първата година и 128.26 евро за всяка следваща година.