Протокол № 166 от 03.10.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 166 гр. Варна, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500250 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:01 часа се явиха:

Въззивникът Б. В. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. Н. от АК-Л., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззивникът РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна, редовно призован, представлява се от главен юрисконсулт С. П., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.

Ю.К. П.: Не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Н.: Нямам възражения по изготвения доклад.

Ю.К. П.: Имам възражение по така направения доклад. Уважаеми апелативни съдии, Моля да вземете предвид, че още с отговора на исковата 1 молба сме въвели възражението си за съпричиняване. В проекта на доклад е отразено, че такова не е сторено, като не са поставени въпроси. Напротив, с възражението за съпричиняване са поставени и въпросите, свързани с нарушението на технологичните правила, извършени от въззиваемата страна.

На стр. 4 от определението, където са изложени мотивите на съда относно недопускането на свидетеля, са изведени факти, свързани с комисията, която е извършила проверка по съответните заповеди за изясняване на фактите относно наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на причините и обстоятелствата, които са довели до възникване на трудовата злополука, и че ищецът е изпълнявал служебните си задължения, спазвал е техниката за безопасност, и не е извършил дисциплинарно нарушение, което е аргумент да бъде отхвърлено искането ни за свидетел. Бих искала само да уточня следното: искането ни за свидетел не е свързано с установяване на вина на служителя. Искането ни за допускане на свидетел е свързано с установяване на действия или бездействия, свързани с нарушение на технологични правила, което подлежи на доказване именно в съдебната фаза на процеса. В този смисъл сме направили и това искане, което първоинстанционният съд е отхвърлил и повторно сме го заявили пред уважаемия съд в настоящата инстанция. Неустановяването на тези факти препятства и правото ни на защита. Подновяваме искането си за допускане на разпита на посочения свидетел. Т.е нямам възражения по определения предмет на делото с определението от разпоредително заседание и моля същият предмет да бъде описан при докладване в настоящото съдебно заседание.

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад по предмета на въззивното производство, съобразно определение от разпоредително заседание № 359/10.06.2024 г.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва: Въззивна жалба, подадена от Б. В.

М., чрез процесуалния му представител адв.Д.Н., против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Б. В. М. против РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна иск с пр.осн. чл.78, ал.1 от ЗДСл в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 36 456лв. до 41 456лв./т.е. сумата от 5 000 лв./, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ Б. В. М. е осъден да заплати на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна сумата от 123, 39лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с 2 материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за горепосочената сума.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к.С.П., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ищеца части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, чрез процесуалния й представител ю.к. С.П., против решение №218/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1134/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 36 456лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г./датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата; 2/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ Варна е осъдена да заплати на Б. В. М. сумата от 1 496лв., от които: сумата от 146лв. - заплатено лечение в МБАЛ „Св. А. - В.“АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, и сумата от 1 350лв. - поставен имплант/остеосинтезни средства-комплект/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.09.2020г. до пълното изплащане на сумата, представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди, а именно разходи по лечението му, в резултат претърпяна травма счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, на основание чл. 78 ал. 1 от ЗДСл; 3/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати на адв. Д. Д. Н. сумата от 4 130, 64лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 1 518, 08лв., представляваща държавна такса за производството, на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, и в условие на евентуалност да бъде редуциран размерът на обезщетенията. Претендират се разноски.

3

Въззиваемият Б. В. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Д.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ответника части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърдял е, че същият е допринесъл за увреждането си с това, че отзовавайки се на получения на 04.09.2020г. в 03, 24ч. сигнал за пожар в широк мащаб като командир на екип, включващ него и водач на пожарен автомобил, който командир, при липса на служител, заемащ длъжността „началник на дежурна смяна“, следва да организира и контролира дейността на останалите служители в екипа, и при налична видимост на осветения участък и фактически пожар на 280 куб.м. нацепени дърва за огрев на открито, не е позиционирал пожарния автомобил/единственият пристигнал/ на безопасно място и до най-близкия и надежден източник на водоснабдяване. Така пожарният автомобил е бил позициониран на около 30см. от бордюра на пътя, а не в близост до водоизточник, и след третата направена крачка от ищеца кракът му попаднал в дупка. В отговора не е направено доказателствено искане за допускане на гласни доказателства за този твърдян факт, а искане за даване възможност за водене на двама свидетели за установяване на твърденията за липса на търпени продължителни болки и страдания от ищеца и състоянието му при изпълнение на служебните му задължения след възстановяване. С определението по чл.140 от ГПК от първоинстанционния съд му е указано, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които се позовава, вкл. и за липсата на упражнен контрол при установяване на пожарния автомобил при най-близкия и надежден източник на водоснабдяване.

Произнасяне по искането за даване възможност за водене на гласни доказателства е отложено за о.с.з. след изясняване на твърденията на страните по фактите. В първото проведено по делото о.с.з. ищецът е посочил, че автомобилът е бил спрян фронтално на пожара на пътното платно, той е предприел действия по разгръщане на маркуча, дупката се е намирала на няколко метра от тротоара в близост до пожара, тя е била между пожарната кола и пожара, ищецът е разгръщал маркуча и се е придвижвал към пожара, когато кракът му попаднал в нея. Ответникът е посочил, че действително автомобилът е бил спрян до тротоара, но не е позициониран там, където трябва, защото хидрантът се е намирал много по - надолу от мястото, където са се предприели действия по разгръщането на маркуча, и ако е бил спрял на това друго място, той е нямало да попадне в дупката. Искането на ответника за допускане на гласни доказателства по установяване на тези факти е оставено без уважение на осн. чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, като е прието, че същият се домогва да опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ-Справка от 25.09.2020г./л.28 от делото/, в която комисия на работодателя в състав председател и двама членове е установила след проверка твърдените обстоятелства, а именно, че липсват нарушения на правилата за безопасност. В същото о.с.з. е бил разпитан воденият от ответника свидетел Ив. Гр. Т. за установяване на цитираните обстоятелства, за 4 които са искани гласни доказателства в отговора на исковата молба. В показанията си той е посочил и, че при пристигането си няколко минути след инцидента/живее в близост/, видял ищецът да лежи на тротоарното пространство, около него горял пожар.

С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без уважение искането на въззивника РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна за даване възможност за водене на един свидетел инспектор Ив. Гр. Т..

АДВ. Н.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорваме въззивната жалба на насрещната страна, съответно поддържам подадения отговор по нея.

Ю.К. П.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна, респективно поддържам подадения отговор по нея.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна-ищец да изрази становище по направеното искане с изложените мотиви за изменение на определението на въззивния съд в частта му досежно доказателственото искане на ответната страна (тя и въззивник в настоящото производство).

АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, така направеното доказателствено искане е недопустимо, каквото беше и пред първата инстанция, такова е и сега. В случая ответникът се домогва да оборва с гласни доказателства доказателствената сила на официален документ, забележете издаден от него, с оглед на което моля да го оставите без уважение.