Решение № 460 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Анна Щ. Т. в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603348 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 135 състав ,от 17.02.2025г., по НОХД 5587/2024г., с която подсъдимият И. Д. Б. е признат за виновен в това,че: На 25.08.2023г., около 02,30ч., в гр.София, по бул.“България“ с посока от бул.“Акад.И. Гешов“ към бул.“Гоце Делчев“, управлявал МПС-лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,13 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343Б,ал.1;вр.чл.58а,ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като на основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването му било отложено за срок от три години, наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. На основание чл.343Б,ал.5 НК лекия автомобил „БМВ“ с рег.№ **** е бил отнет в полза на държавата.

С въззивния протест и допълнението към него прокурор при СРП изнася 1 твърдения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата на районния съд в частта относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“. В протеста и допълнението към него се твърди,че инкриминираното деяние ,предвид високата концентрация на алкохол в кръвта на Б. разкрива завишена степен на обществена опасност, поради което наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ било несъразмерно леко, за да бъдат постигнати целите на чл.36,ал.1 НК. В заключение прокурорът отправя искане за изменение на оспорения първоинстанционен съдебен акт,като наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода“ бъде увеличено на една година и шест месеца.

В съдебното заседание пред въззивния съд прокурорът изразява становище, че присъдата на районния съд е неправилна, поради изложените в протеста на СРП съображения и предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде изменен, съобразно искането на прокурора от СРП.

В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав упълномощеният защитник на подсъдимия излага становище да бъде потвърдена изцяло атакуваната присъда , която намира за правилна и законосъобразна ,като отправя критика към предложения от прокурора при СРП анализ на обстоятелствата по делото, относими към определяне степента на обществена опасност на деянието и на дееца и към индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия.

Подсъдимият И. Б. не упражнява правото си да вземе лично участие във въззивното съдебно производство.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че протестът на прокурора при СРП е допустим ,тъй като е депозиран своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.

Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава 27-ма НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е констатирал,че събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в съответствие с чл.372,ал.4 2

НПК, районният съд е обявил,че при постановяване на присъдата си ще ползва признанията на Б. и няма да събира доказателства за фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и правилно на основание чл.283 НПК е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства към материалите по образуваното пред него съдебно производство.

При постановяване на своята присъда първоинстанционният съд законосъобразно, предвид чл.373,ал.3 НПК, е приел за установени обстоятелствата,изложени в обвинителния акт, като възприел изцяло описаната там фактическа обстановка, която коректно пресъздал и в изготвените към присъдата си мотиви, като се обосновал с направеното от подсъдимия самопризнание и подкрепящите го други доказателства, събрани на досъдебното производство.

Доколкото тази фактическа обстановка,предложена от прокурор при СРП не се оспорва от никоя от страните/най-вече от защитата/ и се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав, нейното възпроизвеждане за пореден път и в настоящото решение не е необходимо.

Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство доказателства, закрепени по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите А.Д. и М.С. , в талон за изследване и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, справка за съдимост , справкакартон на водача, акт за установяване на административно нарушение, разпечатка от техническо средство, както и в протокол за извършено химическо изследване.

Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него доказателства, доказателствени средства и способи обосновават изцяло и непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо Б. обвинение, както и направеното от него самопризнание. Показанията на свидетелите Д. и С. са носители на доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, за спирането на управлявания от подсъдимия лек автомобил, за извършената от тях проверка в качеството им на полицейски служители; за осъщественото от тях тестване на подсъдимия с техническо средство за евентуална употреба на алкохол и за резултата от този тест; за 3 издаденото направление за извършване на медицинско изследване; за транспортиране на подсъдимия до медицинско заведение и за взетия от него там сравнителен образец от кръвта му за изследване. Показанията на тези свидетели са последователни и съответни помежду си, а така също категорично се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Изнесената от тези свидетели информация, се подкрепя от приложените по делото разпечатка от алкотест „Дрегер“; талон за изследване,от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, от акт за установяване на административно нарушение, от справка-картон на водача.

Иззетата от подсъдимия Б. биологична проба е била подложена на експертно химическо изследване от компетентно вещо лице. Заключението /протокол/ на това химическо изследване обосновава обстоятелството за установената в кръвта на подсъдимия Б. концентрация на алкохол.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени в хода на съдебното производство по съответния процесуален ред,както и от приетото от районния съд на основание чл.372,ал.4 НПК самопризнание на подсъдимия Б., се установява, че на посочените в обвинителния акт на СРП време и място И. Д. Б. е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно -3,13 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез извършеното химическо изследване на взетата от него биологична проба от кръв.

Тези обстоятелства са били оценени от прокурор при СРП, който с изготвения обвинителен акт е предявил обвинение на И. Б. за осъществено престъпление по чл.343Б,ал.1 НК.

След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.2 и сл. НПК, съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.343Б,ал.1 НК и в съответствие с изискванията на чл.58а,ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като на основание чл.66,ал.1 НК отложил изтърпяването му за срок от три години, наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две 4 години. Наред с това, на основание чл.343Б,ал.5 НК районния съд е постановил лекия автомобил „БМВ“ с рег.№ **** да бъде отнет в полза на държавата.

Единствената критика на прокурора при СРП е отправена към оценката, която първоинстанционния съд е дал на относимите обстоятелства ,касаещи степента на обществената опасност на деянието и на дееца и при индивидуализиране на така наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода“, като изразената претенция е за увеличаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, отново при условията на чл.58а,ал.1 НК.

Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по делото обстоятелства,които са от значение за обосноваване степента на обществена опасност на деянието и дееца и за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Б..

Правилно районният съд е акцентирал върху необремененото съдебно минало на подсъдимия, на сравнително младата му възраст, на демонстрираните от него съжаление и разкаяние за осъщественото деяние, както и на трудовата му ангажираност ,за да обоснове извода си,че наказанието на Б. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, въпреки високата концентрация на алкохол в кръвта, ценена от първия съд за отегчаващо отговорността му такова.

Обоснован е и изводът на районния съд, че в конкретния случай приложение би следвало да намери разпоредбата на чл.54 НК, тъй като горните смекчаващи отговорността на Б. обстоятелства не са многобройни, а никое от тях не се явява изключително такова. Поради това въззивния съд намира,че първоначално определеното на подсъдимия Б. от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 200 лева,които представляват минимума на предвиденото в санкционната част на чл.343Б,ал.1 НК наказание, се явява законосъобразно. Законосъобразно,предвид разпоредбата на чл.343Г НК, и правилно е отмерено от районния съд и кумулативно наложеното на Б. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. Правилно и в изпълнение на императивното изискване на чл.58а,ал.1 НК районния съд е намалил размера на така определеното на Б. наказание „лишаване от свобода“ с 1/3, като му наложил наказание „лишаване 5 от свобода“ за срок от осем месеца.

Настоящата съдебна инстанция се присъединява към преценката на предходната такава и относно приложението на чл. 66,ал.1 от НК, като също намира, че са налице материално правните предпоставки за отлагане на изтърпяването на така наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години, тъй като в настоящия случай за постигане на целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно.

Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.343Б,ал.5 НК, районният съд е отнел в полза на държавата иззетия по делото лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, който е собственост на подсъдимия и му е послужил за извършване на инкриминираното деяние.

Поради това въззивния съд приема,че при правилно установения от районния съд превес на смекчаващите отговорността на Б. обстоятелства, първоначално определеното му в минимален размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година , което съобразно императивните изисквания на чл.373 ,ал.2 НПК и чл.58а,ал.1 НК било редуцирано до срок от осем месеца, и кумулативно наложените му наказания „глоба“ в размер на 200 лева и„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години , се явяват законосъобразно отмерени, обосновани и необходими за постигане целите,визирани в чл.36,ал.1 НК.

Напълно уместна е направената от страна на упълномощения защитник на подсъдимия забележка за необходимостта от съвкупна оценка при обосноваване съответността на кумулативно наложени наказания с изискванията на чл.36 НК.