Решение № 28 от 22.01.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Габрово, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г.а като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20254210102031 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Л. Б. М., ЕГН**********, гр. Габрово, кв. ********* № 43; чрез адв. В. Владимиова С.. ГАК. № 1200015053. гр.

Габрово, ***, тел. **********,e-mail:[email protected]; Съдебен адрес: чрез адв. В. С., ГАК. гр. Габрово, ***, тел. **********. e-mail: val.spasovaiajabv.bu;

СРЕЩУ „СИТИ КЕШ" ООД; ЕИК202531869; със седалище и адрес на управление гр.

София. *** Е. ет. 5. представлявано от Николай Пенчев Пенчев – управител;

Правно основание: чл. 26, ал. 1 ЗЗД. вр. чл.146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл.

22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК;

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че:

Цит." На 28.02.2024г в гр. Габрово е сключен Договор за потребиелски кредит № 1027417 към искане № 9322333 между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869. седалище и адрес на управление гр. София. *** Е. ег. 5. от една страна като кредитор и Л. Б.

М.. ЕГН **********, гр. Габрово, кв. ********* № 43, от друга страна като кредитополучател.

По силата на този договор са предоставени в собственост на кредитополучателя заемни средства в размер на 900.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 45. 00 %, годишен 1 процент на разходите - 55.24 % и срок за погасяване 13 месеца, до 31.03.2025г.

Размера на погасителните вноски съгласно чл. 3. ал. 1. т. 2 е:

5 х 33,75 лв. и 8 х 132.30 лв.

В чл. 5 от Договора се съдържа клауза, съгласно която договорът за кредит ше бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, изброени в ал.1, т. I и т. 2.

Съгласно ал. 2 от същия чл. 5 от Договора, в срок до три дни, считано от датата на сключването му. кредитополучателят следва да предостави едно от двете предвидени обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. отговарящи на условията, подробно описани в договора.

При неизпълнение на договореното в чл. 5 обезпечение. кредитополучателят дължи съгласно чл. 11 от Договора неустойка в размер на 735.85 лв., която следва да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, към чийто размер се добавя сумата от 117.25 лв. за първите 5 месечни вноски и по 18.70 лева за останалите вноски.

С това падежното вземане нараства на 151.00 лева на месец.

Лихвата по погасителен план е изчислена в общ размер на 327.15 лева.

Чистата сума на кредита - 900.00 лева. заедно с лихвата в размер 327.15 лева е задължила кредитополучателя да върне при изплащането на 13 меечни вноски сума в общ размер 1227.15 лева.

Към тази сума/сбор от главница и лихва/ е прибавена и неустойката в размер 735.85 лв и общото задължение на кредитополучателя е достигнало 1963,00 лева.

Договорът е изпълнен частично.

От извлечение от м. 02.2025г., издадено от кредитора е видно, че към дата 07.02.2025г платената до момента сума от страна на кредитополучателя е както следва:

По погасителен план са платени 1355,19 лв и

Такси в общ размер 13,81 лв, във вид на законна лихва, както следва

1.

6,12 лв от 01.12.2024г до 08.01.2025г;

3,66 лв от 01.01.2025г до 08.01.2025г и

4,03 лв от 01.02.2025 до 07.02.2025г;

Тоест кредиторът към 07.02.2025г е приел, че са му изплатени 1369,00 лв и е определил остатък до края на кредита 607,81 лв.

От разликата между сбора на крайните вноски с неустойката 1963,00 лв. като извадим признатото за платено в размер 1369,00 лв. то се получава сумата от 594,00 лв.

Излиза, че в изчисленият като дължим остатък 607,81 лв, кредиторът търси още веднъж сумата от 13,81 лв. /594.00+13.81=607.81лв/ - законна лихва, посочена в таблицата от издаденото от него извлечение.

От извлечение от м. 05.2025г , издадено от кредитора е видно, че към дата 09.05.2025г платената до момента сума от страна на кредитополучателя е както следва:

2

По погасителен план са платени 1510,07 лв и

Такси в общ размер 22,43 лв, във вид на законна лихва, както следва

1.

6,12 лв от 01.12.2024г до 08.01.2025г:

3,66 лв от 01.01.2025г до 08.01.2025г и

4,03 лв от 01.02.2025 до 07.02.2025г; 3,47 лв от 01.03.2025г до 09.04.2025г:

5,15 лв от 01.04.2025г до 09.04.2025г.

Тоест кредиторът към 09.05.2025г е приел, че са му изплатени 1532,50 лв и е определил остатък до края на кредита 458,26 лв.

От разликата между сбора на крайните вноски с неустойката 1963,00 лв като извадим признатото за платено в размер 1532,50 лв. то се получава сумата от 430,50 лв.

Изчислената като дължим остатък сум 458,26 лв, следва да се явява сбор от сумите 430,50 лв /разлика между вноската с неустойка но погасителен план 1963.00 минус признатата за платена до момента сума 1532.50 лв/. а също и сумата от 27,76 лв законна лихва /като сбор от посочените по-горе сума 22,43 лв плюс още 5,33 лв законна лихва от 01.05.2022г/.

На пръв поглед излиза, че всяка една вноска, определена от кредитора като законна лихва, макар и да е платена в някакъв момент, тя продължава да се вменява като активно задължение на кредитополучаеля и да увеличава дълга му. като се събира допълнително с всяко направено плащане.

От общопризнатата за платена до 09.05.2025г сума - 1532,50 лева. 632,50 лева са платени на кредитора без правно основание, тъй като са платени под формата на законна и възнаградителна лихва и неустойка, произтичащи ог недействителен договор за потребителски кредит.

Неоснователно със същото извлечение към 09.05.2025г кредиторът е определил, че има остатък до края на кредита в размер 458,26 лева.

Недействителна е клаузата по договора в частта за дължимата цена на кредита.

Уговорката за фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45.00 % е в нарушение на добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е нищожна.

От нищожността на клаузата за възнаградителната лихва, произтича нищожността на целия договор, който е нормативно уреден като възмезден и липсата на задължителния реквизит от съдържанието му, а именно непораждането на валидно задължение за заплащане на цена на кредитния ресурс, има съгласно чл. 2 2 ЗПК за юридическа последица недействителност на заемното правоотношение.

В случая неприложима се явява нормата на чл. 26. ал. 4 от ЗЗД. тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, предвид че нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това 3 основание се явява чл. 22 от ЗПК. според който при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10. ал. 1, чл. 11. ал. 1. т. 7-12и 20 и чл. 12. ал. 1, т.7 - 9 ЗПК. сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11. ал. 1 , т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвения процент - обосновавала нищожност на цялото заемно съглашение.

Неприложима се явявала и хипотезата на чл. 2 6 . а л . 4 от ЗЗД за частична недействителност на договора, когато недействителната клауза може да се замести по право от повелителни правила на закона, предвид че императивни правила за размера на договорна лихва не са нормативно въведени, а и с оглед на задължителното тълкуване с редица преюдициални заключения на Съда на ЕС. с които е дадено разрешението, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи.

Предвидената в чл. II от договора неустойка в размер на 735.85 лв. се явява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 1 9 , а л . 1 от ЗПК. Поради невключването й в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Това представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 6 8 д. ал. 1 и ал. 2 . т . 1 от Закона за защита на потребителите.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. Нарушени са и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 1 0 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер, в разрез с изискванията на добросъвестността и реалната стойност на ГПР. Нищожността на клаузите за възнаградителна лихва и ГПР обуславяла, съгласно чл. 22 ЗПК. изначалната недействителност на кредитната сделка поради невключването в съдържанието й на задължителни договорни реквизити.

Уговорената в чл. 1 1 от Договора неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функция. Предвидената неустойка в размер на 735.85 лв.. е почти еквивалентна на заетата сума от 900 лв. Не зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение, а създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което противоречи на добросъвестността.