Решение № 276 от 09.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 20/2026
- Вид
- Решение № 276
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Мария Бончева
Цитирани разпоредби
- чл. 96 ал.5 т.1 б. "б" · Закон за автомобилните превози
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 276 гр. Варна, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110200020 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б*** И***“ ЕООД против Наказателно Постановление № 230004161/02.12.2025г. на Н*** О*** „А**“ гр.Варна, с което на „Б*** И***“ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева / 511,29 евро/ на основание чл. 96 ал.5 т.1 б. „б“ от ЗАвтП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят не се явява лично, не се представлява, процесуалният му представител изпраща становище.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не се представлява, изпратила е становище подписано лично и от името на АНО-Н*** О** „А****“ гр.Варна.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2024г., в град Варна ул. "Ц*** Т***" № 30, превозвачът "Б*** И****" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари № 12475, валиден до 20.10.2034г., не е 1 организирал извършването на предпътният преглед за проверка на техническата изправност на МПС марка "Д***", с рег. № ****, от кат. №3, от лице което е завършило средно или висше образование със специалност посочена в приложение № 96 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ, като с превозното средство е извършен обществен превоз на товари, видно от пътен лист № 0000106581/20.08.2024г. и извлечения от дигитален тахограф монтиран в МПС. Предпътния преглед е извършен от Б*** Г. В***, който е завършил специалност "Пътностройтелна техника" в ЦПО със срок на обучение 1 година, видно от свидетелство за професионална квалификация с рег. № 2386-10/09.08.2022г. До момента на съставяне на акта не е предоставен документ удостоверяващ, че Б. В*** е завършил специалност посочена в приложение № 9б.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, к о и т о са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РД”А***”-В**** към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта, в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушени е е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна 2 норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. АУАН също е издаден от компетентен орган. По преписката и делото са приложени заповеди удостоверяващи компетентността на актосъставителя и адм. наказващия орган.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не споделя виждането в жалбата, че нарушителят би могъл да се установи и в по-ранен момент и в този смисъл евентуално да се преценява нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като за установяване на едно нарушение следва да се извърши нарочна проверка, както това е било сторено, като ЗАНН не визира срок, от който би могъл да се установи нарушителят, а срок, който тече от датата на установяването му, като безспорно нарушението е било установено след приключването на комплексната проверка. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, като са посочени и нарушените норми на закона.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП, тъй като ЗАНН не вменява задължение за административно-наказващият орган да мотивира извършената преценка и да изложи съображения относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. С издаването на наказателното постановление АНО очевидно е преценил, че случаят не е маловажен, поради което съдът не констатира съществено процесуално нарушение в този аспект.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по чл.87а ал.2 от НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че е осъществен състав на нарушение на чл.96 ал.5 т.1 б.“б“ от ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер. Съгласно разпоредбата на чл.87а ал.2 от НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999 г. на МТ лицето по чл. 2, ал. 1 организира извършването на предпътните прегледи по ал. 1. Предпътният преглед се 3 извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 9б, и е в трудовоправно или друго облигационно правоотношение с превозвача. В този смисъл и съдът намери, че безспорно е осъществен съставът на нарушението. Предпътния преглед е извършен от лицето Боян Вълчев, който е завършил специалност "Пътностройтелна техника" в ЦПО със срок на обучение 1 година, видно от свидетелство за професионална квалификация с рег. № 2386-10/09.08.2022г, като не е предоставен документ удостоверяващ, че Б. Вълчев е завършил специалност посочена в приложение № 9б.
Предвид събраните по делото доказателства обаче съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че в хода на АНП не са събрани необходимите доказателства и наказващият орган се е произнесъл при спорна фактическа обстановка.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАвтП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Размерът на наложеното административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" е фиксиран в разпоредбата на чл. 96 ал.5 т.1 б.“б“ от Закона за автомобилните превози, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него в процеса по индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Въззиваемата страна е поискала разноски, но не е представила доказателства до приключване на делото за направени такива. По делото не е бил упълномощаван и не се е явявал процесуален представител. Становището, което е било изпратено е било подписано лично от АНО. В тази връзка съдът намира, че не следва на въззиваемата страна да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 230004161/02.12.2025г. на Н** О*** „А***“ гр.Варна, с което на „Б*** И***“ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева / 511,29 евро/ на основание чл. 96 ал.5 т.1 б. „б“ от ЗАвтП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5