Решение № 4157 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100512581 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е. Л. М. срещу решение от 06.11.2023 г., поправено с решение от 24.09.2024 г., по гр.д. №70883/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Уиз Еър Унгария Црт. (Унгария)“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. (Унгария)“ – клон България, по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.9 т.1 вр. чл.6 т.1 б. „в“ от Регламент №261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено съществуването на вземане на ищцата в размер на сумата от 568,69 евро, представляваща обезщетение за непредоставена грижа при отменен полет W64418 от Миконос до София, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №51954/2022 г. на СРС, 82 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано.

Жалбоподателят сочи, че в производството няма спор по фактите, че полетът на ищеца е отменен, поради което тя е имала право на грижа по смисъла на чл.9 пар.1 т. а) и б) от Регламент 261/2004, изразяваща се в осигуряване на храна и напитки и престой за една нощ в хотел, което неправомерно не и е предоставено от ответника. Поддържа, че е претърпяла вреда в размер на 853,00 евро, представляващи заплатена от нея цена за нощувка, която ответникът е длъжен да обезщети, като и възстанови претърпения разход. Оспорва изводите на първоинстандционния съд, че подлежи на възстановяване само сума в размер на 1/3 от заплатената лично от нея цена за пренощуването. Твърди, че лично е заплатила претендираната сума от 853,00 евро, поради което същата и се дължи в пълен размер.

Поддържа, че дължимостта на обезщетението не се влияе от обстоятелството колко човека нощуват в хотелския апартамент. Твърди, че неправилно СРС не е обсъдило в мотивите си твърденията за осъществена от ищеца гестия. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна „Уиз Еър Унгария Црт. (Унгария)“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт.

(Унгария)“ – клон България в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от Е. Л. М. с искова молба, с която срещу „Уиз Еър Унгария Црт. (Унгария)“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. (Унгария)“ – клон България е предявен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.9 т.1 вр. чл.6 т.1 б. „в“ Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента) за признаване за установено съществуването на вземане за сумата от 773,00 евро (формирано като от 853,00 евро е приспадната сумата от 80,00 евро, платена от ответника след образуване на заповедното производство), представляваща обезщетение за непредоставена грижа при отменен полет W64418 от Миконос до София, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №51954/2022 г. на СРС, 82 състав.

С уточнителна молба от 15.02.2023 г. ищеца признава извършването на допълнително плащане в размер на 204,33 евро. Твърди, че посочената сума не е била заплатена към датата на подаване на исковата молба (29.12.2022 г.), като е платена впоследствие на 16.01.2023 г.

Заявява, че не поддържа исковата молба в частта по отношение на тази сума. Сочи, че непогасеният остатък от дължимата сума е в размер на 568,69 евро.

Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт. (Унгария)“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. (Унгария)“ – клон България в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че хотелското настаняване, за което се претендирана сумата в размер на 773,00 евро, като обща част от платената сума от 853,00 евро, е ползвано не само от ищеца, но и от още две лица.

Твърди още, че е платил допълнителна сума от 204,33 евро на ищцата, с което е заплатил сумата от общо 284,33 евро за хотелско настаняване и изхранване, представляваща 1/3 от сумата платена от ищеца. Сочи, че другите две лица имат самостоятелно право да претендират разходи за нощувка на остров Миконос на 30.07.2022 г.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът и ответното дружество са били обвързани от договор за въздушен превоз за редовен полет W64418 от Миконос до София на 30.07.2022 г., както и че полетът е изпълнен на следващия ден.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл.1 т.1 б. „б“ от същия. Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2 б. „б“ Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или има 2 намерение да изпълнява полет, съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. В разпоредбите на чл.5 - чл.8 Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на ЕС, какъвто безспорно е и превозът, осъществен от ответника. По смисъла на чл.5 т.1, буква б) от Регламент № 261/2004 при отмяна на полет въздушният превозвач предлага на пътниците при условията, определени в тази буква, поемане на разноските за храна и напитки, настаняване и право на съобщения, предвидени в чл.9 от посочения регламент. Въздушният превозвач има задължението за полагане на грижа по чл.9 от същия регламент независимо от събитието, което е довело до отмяната на полета.

По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 31.01.2013 г. по дело C‑12/11 с което е приел, че при неизпълнение от страна на въздушен превозвач на задълженията му по силата на посочения чл.9, пътник, ползващ въздушен транспорт, може да упражни правото си на обезщетяване, позовавайки се обстоятелствата, посочени в същите тези разпоредби. При все това пътник, ползващ въздушен транспорт, може да получи като обезщетение за неизпълнението от страна на въздушния превозвач на неговото задължение за полагане на грижа, посочено в чл.5 пар.1 б. б) и чл.9 от Регламент № 261/2004, единствено възстановяване на сумите, които с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай се оказват необходими, подходящи и разумни за запълването на пропуска на въздушния превозвач при полагането на грижа за посочения пътник, което националният съд има задачата да прецени.

От гореизложеното следва извод, че за уважаване на исковете за обезщетение за неполагане на грижа по смисъла на регламента освен отмяна на въздушен полет, следва да е налице и реална вреда за конкретния пътник, която подлежи на обезщетяване, изразяваща се в сумите, които са платени от него и с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай се оказват необходими, подходящи и разумни.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е направила разходи – за храна и нощувка в хотел „Петасос“ - гр. Миконос на 30.07.2022 г. срещу 31.07.2022 г., поради отменен полет с направление Миконос –София.

Страните не спорят, а и ответникът не твърди, че е предложил храна, напитки и осигурена нощувка на пътниците от отменения полет, изпълнен на следващия ден.

Съгласно Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците, при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687) „Целта на Регламент (ЕО) №261/2004 е да се гарантира, че се полагат подходящи грижи за нуждите на пътниците, чакащи своя обратен полет или премаршрутиране. Степента на подходящите грижи трябва да се прецени за всеки отделен случай, като се вземат под внимание нуждите на пътниците при съответните обстоятелства и принципът на пропорционалност.“.

Видно от представената в превод на български фактура, неоспорена от ответника, престоят в хотел „Петасос“ - гр. Миконос на 30.07.2022 г. с включена храна е в общ размер на 853,00 евро. Посочено е, че услугата е ползвана от 3 бр. гости - 2 възрастни и един юноша (Е. М., С.Б. и М.Б.).

Настоящият състав намира, че претендираната от ищеца сума включва цена за настаняване и храна на трима души, поради което не представлява разход на ищеца – негова лична вреда. Ищецът има право на обезщетение по Регламента единствено за собственото си настаняване и прехрана. Липсва причинно-следствена връзка между сочената от ищеца вреда - заплатеното от нея за нощувка на други две лица, и неизпълнението на задълженията 3 на ответника по договора за въздушен превоз. Ето защо, искът е основателен за една трета от заплатената цена, а именно до размера на сумата от 284,33 евро.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на процеса, ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 284,33 евро, което е в размер на 1/3 от заплатеното за нощувка и храна в хотел „Петасос“ - гр. Миконос.

С оглед изложеното, предявеният установителен иск за сумата от 568,69 евро е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не следва да бъде разглеждано твърдението на въззивника за наличието на водене на чужда работа без натоварване (гестия), тъй като същото е преклудирано – въведено е за пръв път след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същата не е представила доказателства за извършени такива, то и не следва да и бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №18177/06.11.2023 г., поправено с решение №17160/24.09.2024 г., постановено по гр.д. №70883/2022 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4