Решение № 176 от 28.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Варна , 28.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503653 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.

С Решение № 181 от 07.12.2020г. по гр.д. № 3648/2019г. на ВКС, III ГО е отменено Решение № 672 от 06.06.2019г. по в.гр.д. № 704/2019г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона и установяване на фактите.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на

„Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 397 от 04.02.2019г. постановено по гр.д. № 6394/2018г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 49 вр. чл.

45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Г. С. С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пожар, възникнал на 17.12.2013г. в двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, причинен от късо съединение, поради некачествено отстраняване на повреда по електропреносната мрежа по уличното трасе от служители на „Електроразпределение Север“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.05.2018г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 3049.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 03.05.2015г. до 03.05.2018г.

Решението е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, в 1 качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение Север“ АД.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за процесуална недопустимост, евентуално за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са доводи, че между същите страни на същото основание е постановен и влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 410/2016г. по описа на ВОС. Искът за вреди предявен на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е един, като по него е постановен влязъл в сила съдебен акт. Като пряка и непосредствена последица от деликта, ищецът претендирал по това производство единствено имуществени вреди. Ето защо обжалваното решение подлежи на обезсилване, а образуваното въз основа на същия иск второ дело – на прекратяване. Поддържат се оплаквания и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на акта. Същите са обосновани с твърдения, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, като всеки от елементите от деликта следва да бъде установен по категоричен начин. В случая в решението си ВРС не е изложил съображения за противоправността на деянието, както и в какво се изразява тя; дали вредите са настъпили при или по повод на изпълнение на работата, възложена от ответника; не е изследвал причинно-следствената връзка между деянието и вредите, нито въпроса за вината на служителите. С влязла в сила присъда по НОХД № 390/2016г. по описа на ДРС, потвърдена с Решение по ВНОХД № 859/2018г. на ВОС, подсъдимите П.Г.Л., К.Г.Л., М.Р.К., Е.Х.З., К.И.К. – служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са признати за невиновни в това, че на 17.12.2013г. в гр. С., обл. Варна в условията на независимо съпричиняване по непредпазливост запалили чуждо имущество на значителна стойност – къща, находяща се в *** на обща стойност 175 076 лв. и намиращото се в нея имущество на обща стойност 52954.45 лв., цялото имущество на обща стойност 228030.45 лв., собственост на Г.С., като от деянието са последвали значителни вреди – престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и ги оправдава по въведеното им обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено от подсъдимите на основание чл. 304, пр. 2 от НПК. Присъдата има задължителна сила за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. В този смисъл не е установена причинно-следствената връзка между поведението на служителите на ответното дружество и опожаряването на част от сградата на ищеца и такава не е налице. По делото е установено, че абонатът неправомерно е изградил паралелна вътрешна инсталация, с която захранва част от къщата си. Тази инсталация е и възможна причина за пожара, тъй като същата не е притежавала предпазители; не е преминавала през електромерното табло и по тази причина не е било възможно да бъде изключена. В този смисъл причина за възникване на пожара е противоправното поведение на ищеца, изразяващо се в изграждане на ел. инсталация, неправомерно свързана към ЕРМ на ответното дружество. Т.е. прекъсната е причинно-следствената връзка между поведението на служителите на дружеството и настъпилият вредоносен резултат. Налице е самоувреждане, изключващо отговорността по чл. 49 от ЗЗД на възложителя на работата. От друга страна твърдяните вреди не са доказани – липсва относима медицинска документация, а заключението на СПЕ е изготвена по данни 2 на ищеца. Според експерта обективно е възможно и друга причина, която да даде отражение в психиката на ищеца, поради което необоснован е изводът, че единствено възникналият пожар е способствал негативните психични преживявания на ищеца. В този смисъл заключението не следва да се кредитира. При определяне размера на обезщетението от друга страна не е съобразен принципът по чл. 52 от ЗЗД. Отправил искане поради всичко изложено за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за редуциране размера на обезщетението.

В отговор на жалбата, Г. С. С. оспорил доводите в нея и заявил други, с които обосновал правилност и законосъобразност на постановеното решение. Отправил искане решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Въззивна жалба срещу решението на ВРС е депозирана и от третото лице помагач ЗАД „Алианц България“. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила, подкрепени с доводи, че не е налице идентичност между фактите и основаните на тях права между гр.д. № 410/2016г. по описа на ВОС и настоящия спор. Не е доказано противоправното поведение на служителите на въззивното дружество, нито причинно-следствената връзка между това поведение и понесените вреди. В тази част решението е постановено при липса на мотиви.

Не е разгледано и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Несправедлив е и присъденият размер на определеното обезщетение. Отправил искане в тази връзка за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално за редуциране размера на обезщетението до 1000 лв.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Г. С. С. срещу „Електроразпределение Север“ АД съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 17.12.2013г. в гр. С. непозволено увреждане на здравето – възникнал пожар в собствената му къща, находяща се на ***, следствие на късо съединение, причинено от некачествено отстраняване на повреда в електропреносната мрежа по уличното трасе – неправилно свързване на фазата и нулата, от служители, на които ответното дружество е възложило работата по отстраняване на повредата, в причинна връзка с което ищецът понесъл имуществени вреди по собствената му къща и намиращото се в нея имущество на голяма стойност /обезщетени с влязло в сила решение по гр.д. № 410/2016г. по описа на 3

ВОС/, както и неимуществени вреди под формата на преживян стрес и разстройство в адаптацията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.05.2018г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 3049.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната главница за периода от 03.05.2015г. до 03.05.2018г.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: на 17.12.2013г. възникнал пожар, нанесъл вреди по собствената двуетажна къща и намиращото се в нея имущество на ищеца, находящи се в ***. Пожарът е причинен в пряка връзка с поведението на служители, на които ответното дружество е възложило работа по отстраняване на повреда възникнала по електропреносната мрежа по уличното трасе и некачествено отстраняване на повредата – неправилно свързване на фазата и нулата. Вследствие на пожара ищецът понесъл имуществени вреди на голяма стойност, обезщетени с влязло в сила решение между страните, постановено по гр.д. № 410/2016г. по описа на ВОС. Освен имуществените вреди обаче, ищецът понесъл и неимуществени такива, изразяващи се в понесен стрес и разстройство на адаптацията, като психическата дисфункция била продължителна и не е отшумяла и понастоящем. В резултат на пожара и в процеса на възстановяване на имота си, ищецът станал затворен, притеснен, отчаян, угрижен, изнервен човек; изпитвал чувство на безпокойство; психическото му и емоционално състояние били силно разклатени. Семейство му било принудено да живее в стара постройка на двора, като петима души ползвали две стаи в продължение на половин година. Нямали кухня и баня, което създавало изключителен дискомфорт и ежедневни битови неудобства. Травмата от опожаряването на собствената му къща е била сериозна. Справедливият размер на обезщетението за така понесените неимуществени вреди възлиза на заявената искова сума, поради което отправил искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, „Електроразпределение Север“ АД оспорило исковете по основание и размер, в т.ч. наличието на причинна връзка между действията на служителите на дружеството по отстраняване на аварията и възникването на пожара в жилището на ищеца. Навел твърдения, че абонатът неправомерно е изградил паралелна вътрешна инсталация, с която захранвал част от къщата си. Именно тази инсталация е причинила пожара, тъй като не е притежавала предпазители. Ето защо множеството други къщи, прикачени към същия електрически стълб не са се запалили, а пожарът възникнал единствено в къщата на ищеца. Ето защо оспорил съществуването на този елемент от фактическия състав на деликта. В тази връзка посочил, че срещу 5 физически лица, служители на дружеството е образувано НОХД № 390/2016г. по описа на ДРС, по което същите са оправдани по повдигнатото им обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено от подсъдимите на основание чл. 304, ал. 2 от НК. Служителите, отстранили повредата не са действали виновно, поради което е недопустимо да се ангажира отговорността на ответника. Оспорили на следващо място факта и обема на понесените от ищеца вреди, а евентуално навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Отправил поради всичко изложено искане за постановяване на решение, с което исковете да 4 се отхвърлят като неоснователни.

С Определение от 15.08.2018г. и на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в качеството на трето лице помагач на ответника е конституирана ЗАД „Алианц България“ АД.

В отговор на исковата молба третото лице помагач оспорило исковете по основание и по размер и отправило искане за отхвърляне на исковете.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 04.10.2017г. решение по гр.д. № 410 по описа за 2016г. на ВОС между същите страни е разрешен правен спор с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца парична сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени върху собствена на ищеца къща в гр. С. и намиращото се в нея имущество, причинени от пожар от късо съединение, възникнал на 17.12.2013г. след извършено некачествено отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе на служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, при неправилно свързване на фазата и нулата, ведно със законната лихва от увреждането.

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d37155b-5612-431d-945a-52b3fd660574