Решение № 57 от 12.03.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242000500439 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от Г. Д. Н., от гр.Б. против решение № 722/05.08.2024г, постановено по гр.д.

№ 2129/2021г на ОС – Бургас, с което е отхвърлен искът на въззивника против Община Бургас за заплащане на сумата от 80 000лв, частичен иск от общо дължимите 2 000 000лв, представляващи стойността на извършени от ищеца подобрения в собствения на Община Бургас недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б. с площ 6218 кв.м., с адрес: гр.Б., ул.“А.“ №*, включително изградените върху него постройки, подробно описани в диспозитива на съдебното решение, оставено е без разглеждане възражението за право на задържане на процесния имот до заплащане на подобренията в него и са уважени предявените насрещни искове от Община Бургас за заплащане на сумата 25 100лв, обезщетение за лишаване от ползване на недвижимия имот – ПИ с идентификатор *** и по 25 100лв – обезщетение за лишаване от ползване на две сгради с идентификатори *** и *** за периода от 01.11.2012г до 28.01.2021г, предявени като частични от общо дължимите 307 389лв – за терена; 489 800лв – за сграда с идентификатор *** и 367 058лв – за сграда с идентификатор ***. Решението е оспорено като неправилно.Твърди се, че представените актове за констатиране на незаконност на сградите и заповедите за тяхното събаряне са изготвени в хода на производството и ищецът не е уведомяван за това и не е ясно дали са влезли в сила. Съдът освен това не е взел предвид разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС, 1 тъй като Общината е знаела за извършените подобрения, които датират много преди 2009г. Следвало да се изясни към кой момент са построени сградите, предвид евентуалното приложение на нормата на чл.74, ал.2 от ЗС. Счита, че това е правното основание на иска, което приравнява вземанията на недобросъвестния владелец в чуждия имот със знанието и без противопоставянето на собственика към тези на добросъвестния владелец.

Счита дадената от съда правна квалификация за неправилна.

От друга страна, оспорено е възприетото от съда заключение на вещото лице В. Г. по отношение на приетото относно разликата в нивата със съседните терени, която въззивникът счита за около 1 метър, а не както е прието 15-20 см.Твърди още, че вещото лице няма съответната квалификация за извършване на съдебно инженерно- геологическа експертиза.

По отношение на уважения насрещен иск се сочи, че съдът не е взел предвид състоянието на сградите и необосновано е приел, че те са годни за ползване.Установеното от вещото лице по назначената експертиза относно пазарния наем се отнася за обитаеми и годни за ползване сгради, а съществуващите в имота не са годни за ползване. Поддържа направено възражение за давност, като счита, че претенцията за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване преди 03.05.2017 г. е погасена по давност, с оглед датата на предявяване на насрещния иск на 03.05.2022г.

Съдът неправилно е приел, че решението по спора за собственост между страните по чл.108 ЗС е влязло в сила на 21.01.2021г и към 03.02.2022г / вероятно се има предвид 03.05.2022г/ не е изтекла давността. Моли да се отмени обжалваното решение, като се уважи изцяло исковата претенция на въззивника и се отхвърлят предявените от Община Бургас насрещни искове.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Бургас.В съдебно заседание процесуалните й представители оспорват жалбата и молят да се потвърди обжалваното решение.

В изпълнение на определение № 602/ 06.12.2024г, постановено по настоящото дело ищецът е уточнил претенцията си за присъждане на направени в имота подобрения, както следва:1. Дига, с дължина 120м, 2м ширина на стойност /материали и транспорт / 264 260лв, изградена през 19501955г от наследодателя Димитър Н. и допълнително укрепена от него през 1970 -1975г; насипни работи в периода от 1950 г -1955 г - 6208кв.м.

/материали и транспорт/ - 319 268лв; повторни насипни работи през 1970г – 1975г – 6208кв.м. / материали и транспорт/ - 319 268лв; насип на терена с чакъл през 1980г – 1985г – 6208 куб.м. /материали и транспорт/ - 324 340лв; насипни работи върху терена през 1990г – 1995г - 6208 кв.м. земна маса / материали и транспорт/ - 274 380лв; ограда изградена през 1985г – 1989г / материали/ - 39092лв. Трудът на работниците за оградата е остойностен на 37 000лв, или общо 76092лв. Отделно са посочени стойностите на всяка сграда поотделно, както и годините на изграждане . Въззивникът – ищец също така заявява в уточнителната молба, че понастоящем само три от сградите са налични : сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.Уточнено е и, че

2 всички насипни работи и строителство след 1984г са извършени от ищеца, а преди това от неговия наследодател Д. Н..

В молба № 930/27.01.2025г Община Бургас е оспорила изцяло предявените искове, както и направените уточнения след оставяне на исковата молба без движение. По отношение на оспорените заповеди, с които е разпоредено премахване на процесните сгради с идентификатори

*** и *** се сочи, че съгласно Наредба №3 от

23.07.2001г за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, издадена на осн.чл.225,ал.4 от ЗУТ от министъра на регионалното развитие и благоустройството, адресати на тези заповеди за физически или юридически лица, които са : собственици на терена, лица с ограничено вещно право или извършителя на незаконния строеж. В случая адресат на заповедите е Община Бургас, която е собственик на земята и на незаконните сгради, изградени върху нея. Заповедите са връчени на директора на Дирекция „ Управление на общинската собственост „, за което е съставен Акт за резултатите от обявяване на заповедите, същите са влезли в сила и са приложени по делото.

Обстоятелството, че заповедите не са връчени на извършителя на незаконните строежи не е в нарушение на нормативната уредба.

Пред въззивната инстанция са назначени три експертизи за установяване на правнорелевантните факти.

Производството по иска на Г. Н. е с правно основание чл.73,ал.2, чл.74,ал.1 ЗС, а предявените насрещни искове от Община Бургас са с правно основание чл.73,ал.1 ЗС, вр.чл.59 ЗЗД.Така посоченото правно основание е на база въведените фактически твърдения от ищеца, включително и в уточнителната молба пред настоящата инстанция- част от насипните дейности са извършени за осушаване и приобщаване на съответния терен

/представляващи необходими разноски за запазване на вещта- чл.73,ал.2 ЗС/, а друга част касаят извършено строителство в имота- ограда и сгради / подобрения по смисъла на чл.74 ЗС/. В исковата молба липсват фактически твърдения, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на собственика Община Бургас – такива твърдения са въведени едва във въззивната жалба, поради което са преклудирани.Независимо от горното, по делото липсват доказателства кога са построени сградите и оградата, за да може да се прецени дали Общината е знаела и не се е противопоставила на това строителство. Към исковата молба е представена данъчна оценка на поземления имот на л.32 / без сгради/, в която ищецът е посочен като собственик на терена, както и доказателства за образувани изпълнителни дела за заплащане на данъчни задължения, но от последните не е ясно за кои имоти са били тези задължения, за да се приеме, че Общината, претендирайки данъци за сградите, е знаела за тяхното съществуване и не се е противопоставила на изграждането им.

С атакуваното решение ОС – Бургас е отхвърлил предявеният от ищеца иск за присъждане на сумата 80 000лв, частичен от 2 000 000лв за направени в имота подобрения и е уважил изцяло частичните искове на 3

Общината с правно основание чл.73,ал.1 ЗС. В мотивите си съдът е приел, че е установено владение на ищеца върху поземления имот от 2002г, но същият няма качество на добросъвестен владелец, защото не разполага с титул за собственост по отношение ПИ с идентификатор ***, което е установено с влязлото в сила решение по гр.д.№597/2017г на ОС – Бургас.

Прието е, че същият като недобросъвестен владелец има право на по-малката сума измежду направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на направените подобрения. Съдът е счел, че ищецът не е доказал твърдените от него подобрения по вид и размер.От анализа за свидетелските показания е установено само, че бащата на ищеца, както и всички живеещи в този район са насипвали сгур, пръст, стърготини, защото имотите били близо до езерото и се наводнявали. Съдът е приел за недоказани извършвани насипвания от дядото на ищеца през 1913г и от баща му през периода 1950 – 1970г. За недоказани са приети и твърденията, че самият ищец е правил подобрения и е насипвал чакъл и скални маси- липсват писмени доказателства в този смисъл.Свидетелите не установяват ищецът да е извършвал такива дейности.От заключението на назначената експертиза не се установява влагането на материали, за които ищецът твърди, че е вложил. Констатирана е и липса на голяма разлика в нивото на процесния имот с нивото на съседни имоти, което сочи на липса на насипване на терена в твърдените обем и дълбочина. По отношение на сградите съдът е приел, че три от тях са разрушени и липсва подобрение на имота.По отношение на съществуващите сгради е приел, че те са незаконни и нямат качество на подобрения в ПИ, които може да претендира недобросъвестния владелец.

Направеното възражение за право на задържане е прието за преклудирано, тъй като не е направено в производството по чл.108 ЗС, водено между страните.

Предявените насрещни искове са приети за основателни, като съдът е изложил мотиви, че ищецът е недобросъвестен владелец на двете съществуващи сгради и поземления имот, което е установено и от влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС на Общината против него. Поради това той дължи обезщетение на собственика за ползите, от които го е лишил, на осн.чл.73,ал.1 ЗС. Прието е за неоснователно възражението, че двете сгради не са годни за ползване, тъй като липсват доказателства в тези смисъл. За неоснователно е прието възражението за изтекла погасителна давност на претенциите за заплащане на обезщетение, тъй като според съда давността тече от датата на влизане в сила на решението по гр.д.№ 597/2017г на ОС Бургас и към предявяването на насрещните искове не е изтекла.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост на съдебното решение.По правилността му съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт № 77, том 1, рег.№ 1551, н.д.№ 66/2012г. ищецът и други три физически лица са признати за собственици на изградени в ПИ с 4 идентификатор *** пет сгради. Със съдебна спогодба по гр.д.№ 80/2012г между съсобствениците е прекратена съсобствеността на сградите.

По силата на тази спогодба ищецът е получил в дял две сгради: сграда с идентификатор *** с площ 442 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ 250 кв.м. През 2016г, с нотариален акт № 107, том 1 , рег. № 2278, н.д.№ 73/2016г, ищецът е признат за собственик на ПИ с идентификатор ***. Установено е също, че с решение

№233/18.06.2019г по гр.д.№ 597/2017г по описа на ОС –Бургас, влязло в сила на 20.01.2021г, ищецът е осъден, ведно с други две физически лица – М. Д. А. и К. С. А. да предаде на Община Бургас владението на процесния поземлен имот, а също е осъден да предаде владението на едноетажна сграда с идентификатор *** с площ 442 кв.м. и едноетажна сграда с идентификатор *** с площ 250 кв.м. и са отменени цитираните по-горе нотариални актове.По отношение на въпроса в какво качество ищецът е извършвал посочените в исковата молба дейности съдът намира следното: съобразно разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Ищецът твърди, че имотът е закупен от неговия дядо през 1913година , впоследствие владян от баща му и от него.Доказателства за осъществена сделка –покупко-продажба не са ангажирани, поради което не може да се приеме, че владението е установено на правно основание, годно да направи владелецът собственик. Поради това съдът намира, че ищецът няма качество добросъвестен владелец.Тъй като е безспорно,че е осъществявал фактическа власт върху имота- терен и сгради, заедно с още две лица, същият е недобросъвестен владелец.