Решение № 516 от 05.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Благоевград, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско дело № 20241200500678 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 3251 от 20.05.2024 г., подадена от Ф. И. В., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Г. Д., ул. „А. С.“ № 11, чрез адв. А.

Г., съдебен адрес: гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 13, против Решение № 101 от 30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 975/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Д. и въззивна жалба с вх. № 3415 от 28.05.2024 г., подадена от А. А. В., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Г. Д., ул. „А.

С.“ № 11, съдебен адрес: гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 13, против Решение № 101 от 30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 975/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Д..

В подадената от Ф. В. въззивна жалба са изложени съображения за недопустимост на постановеното решение спрямо нея. В тази връзка се твърди, че влязлото в сила решение по гр.д. № 917/2020 г. на РС Г. Д. няма СПН спрямо Ф. В.. Отделно от това с представения по делото нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, се установявало правото на собственост на А. В., като Ф. В. не е признавана за собственик на имота. С оглед на посоченото, счита, че по отношение на нея не е налице пасивна процесуална легитимация за участие в настоящето производство.

Отделно от посоченото се оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е придобивала идеални части от имота по наследство. Също така се твърди, че спорната според въззивника реална част от имота не била надлежно описана от ищцата В подадената от А. В. въззивна жалба, са изложени съображения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивницата счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин основателността на направеното от нея възражение за придобиване на процесните имоти по давност. Счита за неправилен извода на съда, че са били налице предпоставките на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД за прекъсване на придобивната давност.

1

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. В жалбите се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение.

Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбите по чл. 263, ал. 1 ГПК. В указания срок са постъпили отговори от въззиваемата страна, с които жалбите се оспорват като неоснователни. Изложени са подробни съображения относно правилността на обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващият състав след запознаване с първоинстанционното дело, приема следното:

РС Г. Д. е сезиран с предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А. И. Ф. /В./, с който е поискала да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на посочените в исковата молба недвижими имоти, подробно описан и с посочени съседи, на основание нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по нот.д. 0 81/1996 г. по описа на нотариус М. И. Б. С влязло в сила на 02.07.2013 г. решение по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г. Д. е уважен предявен от ищцата ревандикационен иск относно същите имоти. Ищцата образувала изпълнително дело срещу снаха си /първата ответница по делото/ и брат си /съпруг на първата и баща на втория ответник/. Образуваното изп.д. № 41/2010 г. по описа на СИС при РС Г. Д. приключило с окончателен въвод, извършен на 02.07.2013 г., като в стопанската сграда останали крава и теле на длъжниците, както и фураж за животните. Изпълнителното дело било прекратено на 26.06.2015 г., поради пълното удволетворяване на притезанието на ищцата. Ищцата твърди, че след въвода сменила патроните и бравите и респ. ключовете на входните врати. До преди Коронавируса идвала всяка година, но след това през последните пет години не е идвала в имотите. През това време ответниците не са изразявали претенции към имота. Преди няколко седмици била уведомена, че се подменя дограмата на помещенията на първи и приземния етаж, както и че ответниците са превзели стопанската сграда, както в първия етаж са вкарали шевни машини и са си организирали нещо като шивашки цех, а ответницата Фатма си е устроила фризьорски салон в приземния етаж. След справка в СВ ищцата установила, че първата ответница се е снабдила с нотариален акт за собстевост по давност върху имота на 31.05.2023 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с който оспорват изцяло предявения иск. Направено е възражение от страна на ответницата А. В. за придобиване на процесните имоти по давност, упражнявана в периода от 1996 г. до момента.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, при изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК във връзка с оплакванията, развити във въззивните жалби и доводите на страните във връзка с тях намира следното:

При служебната проверка на валидността и допустимостта на атакувания съдебен акт /същият се атакува изцяло/ въззивната инстанция установи, че първоинстанционното решение е валидно - постановено от надлежен съдебен състав на местно и родово компетентния за разглеждане на предявения иск съд, и е допустимо – постановено при наличие на всички изискуеми се положителни процесуални предпоставки и липса на отрицателни такива.

Решаващият състав намира несъстоятелни доводите на въззивницата Ф. В. за недопустимост на предявения иск спрямо нея, доколкото от значение е извънсъдебното оспорване на правата на ищцата върху процесния имот.

В случая от приложеното по делото Решение по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г.

Д., влязло в сила на 23.02.2010 г., се установява, че, е уважен предявен от ищцата ревандикационен иск по отношение спорните имоти спрямо ответницата А. В. и 2 наследодателят на двамата ответника И. И. В.. Предвид посоченото доводите на ответника Ф. В., че спрямо нея не се простира СПН на съдебното решение и оттук искът бил недопустим е изцяло неоснователен по арг. от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За допустимост на иска е нужно позоваването на нови правопораждащи или правоизмениящи правото на собственост факти. В противен случай съгласно чл. 299 ГПК влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС е процесуална пречка за ищцата да предяви нов иск за установяване правото й на собственост по отношение ответниците А. В. и Ф. В..

К. е практиката на съдилищата - Решение № 142 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М., Решение № 541 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Е. Б., че собственикът има право да защити собствеността си от всяко лице, което пречи на упражняването на правото на собственост, включително и срещу универсалните правоприемници на лице, по отношение на което има успешно проведен ревандикационен иск и неговите частни правоприемници по сделка. Наличието на влязло в сила решение по смисъла на чл. 299 ГПК като абсолютна процесуална предпоставка, препятстваща предявяване на иска, е налице само при пълен идентитет на страни, основание и петитум. В конкретиката на настоящето производство нов факт, който обосновава допустимостта на предявения иск по отношение на ответниците е направеното от страна на ответника А. А. В. възражение за придобиване по давност на процесните имоти и снабдяването й с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобиването на имотите по давност през 2023 г. Именно релеврираното възражение за придобиване имота по давност дава основание да се разглежда предявения иск, макар и спорът за правото на собственост вече да е бил разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.

№ 917/2000 г. по описа на РС Г. Д.. В тази насока относно правния интерес и допустимост за предявяване на последващ иск за собственост от ищеца при наличие на влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС, когато ответникът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност след влизане в сила на съдебното решение е и възприетото в Определение № 431 от 25.09.2018 г., постановено по гр.д. № 574 по описа на ВКС, Първо гражданско отделение. Именно придобивната давност въведена като възражение от страна на ответника и снабдяването му с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, отнемане владението на имота са все факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г.

Д., които смущават правото на собственост на ищцата и обуславят правния интерес от търсената защита. Доколкото се твърди, че владението е отнето именно ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС би дало в пълен обем търсената от ищцата защита – освен признаването на правата и на собственост, респ. отричането на правата на ответника, но и предаването на имота от владеещия го несобственик.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Основните възражения в депозираните въззивни жалби е за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, с които е приел за неоснователно възражението на въззивницата А. А. В. за придобиването на имота по давност на основание чл. 79 от ЗЗД, респ. за прилагането на института на чл. 116 от ЗЗД водещо до прекъсване на давността.

Настоящият съдебен състав на основание чл. 298 ГПК е обвързан от приетото в посоченото решение по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г. Д., влязло в сила на 23.02.2010 г., относно правата на собственост на ищцата основани на приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 49, том 3

Първи, дело 81/1996 г. установени с влязлото в сила решение. В този смисъл следва единствено да разгледа основателността на възражението на ответника за придобиване по давност на имота, и то като се има предвид периода след приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество по иска по чл. 108 ЗС.

От приложеното изп.д. № 41/2010 г. по описа на СИС при РС Г. Д., се установи, че въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г. Д., ищцата образувала изпълнително дело.

Н а 30.08.2011 г. между страните по изп. дело била постигната спогодба, съгласно която И. И. В. и А. А. В. предали на същия ден владението на приземния и първи жилищен етаж от жилищната сграда, застроена в УПИ XII, имот пл. № 278 от кв.53 по плана на с.К., с изключение на 1 стая от приземния етаж, със самостоятелен вход откъм улицата. А. Ф. приела владението и поставила нови брави на входните врати на двата етажа.

И. И. В. починал на 08.05.2012 г. и съгласно представеното по изп. д. № 41/2010 г. удостоверение, като наследници оставил съпругата си А. А. В. и дъщерите си Ф. И. В. и А.

И. М.

Изпълнителното дело приключило с въвод в имота, извършен на 02.07.2013 г. от ДСИ, за което е съставен протокол, подписан от адв. М. Ш., като представител на взискателя и за всички длъжници се подписала Ф. В.. В стопанската сграда останали крава и теле на длъжниците, както и фураж за животните, за които било постигнато се споразумение да бъдат извадени от сградата до няколко месеца.

Н а 20.05.2015 г. по изпълнителното дело постъпила молба от А. В., в която се признава, че са освободили недвижимия имот, като са преместили животните и сеното и другите вещи от постройката.

На 02.06.2015 г. постъпило и писмо от Кметство с. К., че след извършена проверка е установено, че животните и всички движими вещи са премахнати от стопанската постройка в УПИ XII – 278от кв.53 по плана на селото.

Разпечатката съдържа 41 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d364a75-05b7-45e5-9ea8-7929044e3ac1