Решение № 15080 от 28.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55774/2025
- Вид
- Решение № 15080
- Подписан
- 28.07.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15080 гр. С..., 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110155774 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на “Д....” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.... чрез юрисконсулт С. спрямо ЗАД „О...
....” АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:гр. С..........., представлявано от ИД чрез юрк. П..
Ищецът твърди, че на 08.07.2024г. в гр. С.... се е случило ПТП между ЛА „Киа“ с peг. № СА .. ТС, управляван от трето на спора лице И.С.В.в и ЛА „Фолксваген Пасат” с peг. № СВ ... ТМ, собственост на Д.Т.Т. и управляван от него.
Излага се, че вина за случилото се носи водачът на ЛА „Киа“, който удря намиращия се пред него в спряло положение при червен сигнал на светофарната уредба, л.а. „Фолксваген пасат’ с peг. № СВ ... ТМ. В резултат на удара са нанесени материални щети по ЛА, който към датата на събитието е бил със застраховка „Автогрижа“ по полица с № 0312240855015079 при ищеца.
Излага се още, че за случилото се е бил съставен КППТП с пострадали лица от 08.07.2024г. от длъжностно лице при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в който са отразени констатациите за случилото се.
Излага се и още, че ГО на водача на ЛА Киа е била застрахована при 1 ответника ЗД „О... ....” АД като по повод случилото се и ИЗ за пострадалия автомобил по полица с № 0312240855015079 и след искане за изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил при ищеца била образувана ликвидационна преписка № 211799658. Извършени са огледи и са изготвени описи на щетите, а увреденият автомобил е възстановен в автосервиз „Колор Арт” ООД като за ремонтновъзстановителни работи по него и по фактура с N 10336/ 12.09.2024г на стойност 4392.65 лева била изплатена от ищеца на автосервиз с преводно нареждане от 16.09.2024г. сумата по фактурата. Сторени са и обичайните разноски от 15.00 лева.
И с оглед горното и при изплащане на застрахователното обезщетение „Д....” АД е встъпил в правата на застрахования срещу ЗАД „О... ....” АД на основание чл.411 от КЗ за сумата от 4407.65 лева или 2253.60 евро като сбор от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4392.65 лева или 2245.92 евро и направените обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15.00 лева или 7.67 евро.
Ищецът е поканил с писмо от 25.11.2024г. ответника да възстанови платената като обезщетение сума, от която ответникът е заплатил само част от нея в размер на 3168.77 лева или 1620.17 евро и е останал непогасена част в размер на 1238.88 лева или 633.39 евро, от която по съдебен ред се търси само част, а именно от 100 лева или 51.13 евро .
Претендира се и законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба 19.12.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12.21 лева или 6.24 евро за мораторна лихва върху главницата и частичен иск от цялото вземане за мораторна лихва в размер на 151.27 лева 77.34 евро за периода от 30.12.2024г. (датата, на която е изтекъл срока по чл.412, ал.З от КЗ 30-дневен срок за доброволно погасяване на задължението до 17.12.2025Г., датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва. Не се оспорва наличието на ГО и имуществена такава, но се оспорва претенцията като завишена. Оспорва се и претенцията за лихва. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.411 от КЗ и чл.86 от 2
ЗЗД като с доклада си по делото съдът е приел, че спор между страните съществува само относно размера на заплатеното обезщетение.
В съдебно заседание от 21.05.2026г. съдът е приел изменение на исковите претенции като искът за главница съдът е приел за разглеждане в размер на 633.43 евро, а искът за обезщетението за забава в размер на 77.34 евро.
Страните нямат спор досежно това, че на исковата дата се е случило процесното ПТП, както и че по повод случилото се е била образувана ликвидационна преписка № 211799658, по която е изплатено за осъществения ремонт на застрахования ЛА Киа сиид при ищеца обезщетение от 4392.65 лева.
Не се спори и че за платеното застрахователно обезщетение ищецът с покана до ответника е поискал изплащане на сумата в пълен размер вкл. с ликвидационни разноски.
Няма спор между страните, че част от претендираното от “Д....” АД, ЕИК .... регресно вземане към О... .... АД е била платена сума от 3138.77 лева с неплатен остатък от 1238.88 лева или 633.43 евро. Тези обстоятелства се установяват и със събраните доказателства в процеса - КППТП с пострадали лица от 08.07.2024г., полица за комбинирана застраховка Автогрижа от 26.04.2024г., искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС, протокол за оглед и и опис на претенция по щета с № 211799658, възлагателно писмо, опис – заключение, приемо – предавателен протокол, фактура, ликвидационен акт и платежно нареждане, както и справка за ГО от Гаранционен фонд и регресна претенция.
Спорът е само относно стойността и съответно начина за определяне на обезщетението.
От заключението на вещото лице по САТЕ , което съдът кредитира като дадено от лице с нужната компетентност, се установява следното: От представения механизъм за ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в КП за ПТП видими увреждания, вещото лице заключва, че щетите по ЛА „Фолксваген Пасат“, срег. М СВ...ТМ, са в пряка и причинно — следствена връ...а със случилото се като стойността, нужна за възстановяване на ЛА „Фолксваген Пасат“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4393,52 лв. или 2246,37 EUR.
3
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, което е предмет на спор между застрахователите през призмата на чл.386, ал.2 КЗ, се определя като равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието без обаче да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ следва да бъде определено В това число се включват и всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл.386, ал.1 КЗ.
По делото се установи съгласно заключението по САТЕ, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на 4393,52 лв. или 2246,37 EUR, а по делото се установи, че ищецът е изплатил на отремонтиралия вредите сервиз сумата от 4392.65 лева, която е по – ниска от тази, дадена от вещото лице.
Искът за неплатена част от изплатено обезщетение на пострадалото лице в размер на 633.43 евро следва да бъде уважен.
Претенцията за главница е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -19.12.2025г. до окончателното изплащане.
Дължима на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е и лихва за забава от датата, на която е изтекъл срокът за доброволно плащане на регреса – 30.12.2024г. – денят, следващ деня на тридесетдневния срок за изплащане до 17.12.2025г., която изчислена на основание чл.162 от ГПК е в размер на 152.10 лева. Съдът е сезиран с искане за лихва в размер на 151.27 лева или 77.34 евро, за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната страна. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 253.39 евро като сбор от платена по делото държавна такса от 51.13 евро, 100 евро за възнаграждение на вещо лице и за възнаграждение от 102.26 4 евро за юрисконсулт.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ ЗАД „О... ....” АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:гр. С..........., представлявано от ИД чрез юрк.
П. да заплати на „Д....” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С.... чрез юрисконсулт С. сумата от 633.43 евро, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № 211799658 по застрахователна полица с № 0312240855015079 със срок на покритие от 26.04.2024г. до 25.04.2025г. за лек автомобил „Фолксваген пасат’ с peг. № СВ ... ТМ във вр. с ПТП, случило се с участието на водач на ЛА „Киа“ с peг. № СА .. ТС, застрахован с „Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на валидност от 21.10.2023г. до 20.10.2024г. при ЗАД „О... – ....“ АД ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 19.12.2025г до окончателното изплащане на сумата и ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „ЗАД „О... ....” АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:гр. С..........., представлявано от ИД чрез юрк. П. да заплати на „Д....” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.... чрез юрисконсулт С. сумата от на 151.27 лева или 77.34 евро като вземане за обезщетение за забава върху уважената главница в размер от 633.43 евро за периода от 30.12.2024г. (датата, на която е изтекъл срока по чл.412, ал.З от КЗ 30-дневен срок за доброволно погасяване на задължението до 17.12.2025г,. и
ОСЪЖДА ЗАД ‚О... – ....“ АД, ЕИК ..... , със седалище гр.С... и адрес на управление район В... чрез юрисконсулт да заплати на „Д....” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.... чрез юрисконсулт С. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 253.39 евро.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6